|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОВЕРКАТА НА ЗНАНИЯТА
И УМЕНИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В 7. КЛАС ЧРЕЗ ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ
Светлана Милева Един от най-сложните проблеми в родноезиковото обучение е обективното измерване на постигнатите резултати. Недостатъците на традиционните методи за оценяване на знанията и уменията на учениците карат и учени, и учители да търсят по-ефективни процедури за оценяване. Като се има предвид тенденцията „измерването, оценяването на постиженията да става чрез система от тестове“ (Герганов, Новачкова 1978), тестът вече се използва като метод за контрол и оценка и на резултатите от учебния процес по български език. С въвеждането през месец ноември 1999 г. на национален изпит тест за прием на ученици след завършен 7. клас в профилирани гимназии и техникуми, професионални училища и профилирани паралелки в средни общообразователни училища и в паралелки за професионално обучение в средни общообразователни училища МОН разчита тестът да изпълни и селективните си функции на конкурс1. Нормативно въведеното използване на тестове за проверка и оценка на знанията и уменията на седмокласниците по български език провокира необходимостта от провеждане през учебната 2000/2001 г. на проверка на тема „Знанията и уменията на учениците от 7. клас по български език при работа с тестови задачи“. Настоящото изложение има за цел да представи част от констатациите и изводите от един от етапите на тази проверка, осъществен през месец февруари 2001 г. в осем училища на територията на Шуменска област. Подборът на включените в проверката ученици от основни и средни общообразователни училища е осъществен съобразно с разположението на училището според териториалния принцип голям град - малък град - село, като са обхванати следните училища: СОУ „С. Доброплодни“ - Шумен, СОУ „Йоан Екзарх Български“ - Шумен, СОУ „Хан Исперих“ - Нови пазар, СОУ „В. Левски“ - Нови пазар, СОУ „Д-р П. Берон“ - с. Хитрино, СОУ „Н. Вапцаров“ - с. Венец, ОУ „Н. Вапцаров“ - с. Дибич, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ - с. Царев брод. Съгласно с програмите на МОН за националния изпит тест (Програми 2000) същият се състоеше от 60 задачи с време за решаване 120 минути, като от общия брой задачи 20 бяха по български език. Всяка задача бе с избираем отговор, а от четирите отговора само един бе правилен. Предложените в хода на проверката тестови задачи по български език бяха съобразени както с представената в тази програма информация за тестовите задачи, така и с обявената изпитна програма по самия учебен предмет. Съгласно с изискванията за провеждане на тест всеки седмокласник получи инструкция за работа с теста, тестова тетрадка, бланка за нанасяне на отговорите и карта на резултатите. Според инструкцията за работа с теста в картата на резултатите учениците попълниха необходимата информация (Приложение 1), след което се засече времето за решаване (40 минути). Резултати от проверката съобразно с тематичното разпределение на задачите
Резултати от проверката относно изпълнението на изискванията за работа с тестовите материали При работа с тестовите материали учениците се придържат към текста на инструкцията за работа. Попълването на картата на резултатите седмокласниците осъществяват, като се съобразяват с изискванията за вписване на определена информация (име, презиме и фамилия на ученика, наименование на училището и населеното място). По-голямата част от учениците вписват тази информация при стриктно спазване на правописните и пунктуационните норми, но се регистрират и грешки при употреба на главна и малка буква в сложни географски названия, при отделяне на приложението със съответните пунктуационни знаци. В документацията, отразяваща резултатите от тематичната проверка във всяко от училищата, грешките са конкретизирани. Широкият им диапазон включва констатации, отчитащи равнището на знания и умения по български език при работа с тестови задачи, но и дава възможност да се открият фактори, свързани с възрастовите особености, с психичното развитие на седмокласниците - концентрация на вниманието, качества на паметта, развитие на конкретното и асоциативното мислене, мотивация за учене. Съществен момент от хода на проверката е попълването на картата на резултатите от самите седмокласници, при което се изисква те да отразят информация за намеренията си да кандидатстват след завършване на 7. клас по смисъла на Наредба № 6 от 26. 12. 2000 г. на МОН. Установява се, че във всяко училище има ученици, които ще кандидатстват, като най-голям е броят на заявилите намерението си за това от СОУ „С. Доброплодни“. В това училище са и най-добри резултатите (7% от учениците имат оценка отличен, 62% - много добър, 29% - добър, и 2% - среден). В случая нe без значение е фактът, че приемът за включените в проверката паралелки в СОУ „С. Доброплодни“ се извършва въз основа на подбор на учениците преди постъпването им в 1. и в 5. клас. За да се изгради у преподаващия стратегия за преодоляване на констатираните пропуски, осъществяващият проверката в констативен протокол конкретизира грешките и представя съответните управленски решения за преодоляване на констатираните недостатъци в организацията, управлението и осъществяването на обучението по български език. Организацията на проверката предвижда и създаването на условия всеки от седмокласниците сам да работи за коригиране на допуснатите грешки и преодоляване на констатираните пропуски. За целта в картата на резултатите на всеки ученик експертът посочва конкретно езиковедската информация, която е наложително да се припомни, и типовете задачи, които трябва да се решават. Проверката показа, че факторът централно - периферно училище не е от решаващо значение за постигане на положителни резултати при работа на седмокласниците с тестови задачи. Важни се оказват подборът на децата, мотивацията им да полагат учебен труд, методиката на работа на учителя и умението му да мотивира учениците, осъществяваната контролна дейност на вътрешноучилищно равнище. Изводите, направени на базата на извършената през месец февруари 2001 г. проверка, са в основата на изготвените коригиращи мерки в рамките на методическата дейност на училищно и областно равнище. Вниманието на учителите се насочва към необходимостта да съобразяват дейността си с потребностите на учениците както по време на учебния час, така и във времето, определено за консултации. Развитието на учениците подлежи на наблюдение и в следващите етапи на тематичната проверка. След приключване на всички етапи резултатите ще бъдат анализирани, а изводите от тях ще послужат като основа за подобряване на обучението по български език.
БЕЛЕЖКИ: 1. Понастоящем изпитът тест по български език се провежда за прием на ученици след 7. клас в средните спортни училища и в средните училища по изкуствата. [обратно]
ЛИТЕРАТУРА 1. Андреев 1995: М. Андреев. Оценяването в училище. София. 2. Герганов, Новачкова и др. 1978: Е. Герганов, Р. Новачкова. Дидактически тест по български език за 4. клас на ЕСПУ. София. 3. Програми на МОН за националните изпити, предвидени в Наредба № 6 от 28. 12. 2000 г. за приемане на ученици, завършили 7. клас или основно образование, в профилирани паралелки, в профилирани гимназии и техникуми, професионални училища и профилиращи паралелки в средни образователни училища и в паралелки за професионално обучение в средни общообразователни училища.
Приложение 1 КАРТА НА РЕЗУЛТАТИТЕ Име, презиме, фамилия ..................................................................... .............................................................................................................. Училище ................................................. гр./с ................................... След завършване на 7. клас ще/няма да кандидатствам в профилирана паралелка. (Ненужното зачертайте)
© Светлана Милева, 2002
|