web | Застишия

...защото пак горя в ръцете
на ония страшни варвари
които ме откъсват от уюта на дома...

посрамена презряна но доволна някак
потрепва бялата усмивка по страните ми
едничко доказателство за хилядите походи...

усещам трепета по стремената на жребеца
обагрен в краските жестоки на войните водени
с множеството врагове на крепостта ти...

предавам се - за кой ли път
оставям звуците да ме обхванат
и ще замлъкне танца на сърцето ...

преди разсъмване ще се събудя
и всичко ще е само сън
и ти ще бъдеш толкова далече
и аз ще бъда толкова почтена...

когато се наситя да те губя
ще те забравя и ще си отида...

Съмна.

© Силвия Карабашлиева, 2003
© Издателство LiterNet, 19. 03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.