Демонична сила крачеше и тъмна сянка хвърляше по бурни клекове. Крачеше в тяло на човек.

Силният вятър, вятърът по билото, духаше безмилостно - сякаш се опитваше да спре този мрачен ход. Ход на никъде, ход тежък и мрачен.

Само вятърът, последен страж на планината, правеше опит да спре стъпките.

Стъпките на прииждащото зло.

* * *

Светъл лик мъжделееше в далечината. Светъл и някак далечен, отнесен.

Светъл и някак опасен.

Вятър идеше от него. Вятър и буря.

Човекът стоеше на острия връх, извисен над кълбестите облаци, извисен над гъстите клекове и стръмните канари.

Стоеше и сякаш чакаше. Чакаше дори и бурния вятър, развяващ дългите му коси. Развяваше ги сякаш ги галеше и тайно шепнеше му нещо.

А човекът чакаше. Чакаше своето копие.

* * *

Демонична сила мачкаше жилавия клек. Дори вятърът, внезапно замрял, безпомощно гледаше властния ход. Хода на злото.

Демонична сила крачеше. И името й бе Клонинг.

Демонична сила идеше и никой не можеше я спре.

* * *

Мощният връх, самотен сред облаци и орли, сякаш бе утихнал, сякаш тишината на небето бе проникнала и последното камъче на неговото могъщество.

Светла фигура се взираше, взираше и чакаше. И името й бе човек.

И чакаше своето копие.

И нямаше ни вятър, ни връх. Ни стръмни склонове, ни извити клекове.

Имаше светлина и тя бе навред.

* * *

И те се срещнаха.

Единият - мощен и властен, но тъмен. Дело на човешка ръка.

Другият - светъл, Божествен. Стоящ на ръба на скала.

Стояха безмълвни, еднакви - като две капки вода.

Вятър, орли, облаци бели - всичко се скри от върха.

От върха, дето се срещнаха те - Човекът и неговото творение.

Сякаш на края на света.

© Радислав Кондаков, 2003
© Издателство LiterNet, 07. 01. 2003
=============================
Първо издание, електронно.