|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКА ЗА ПТИЧЕТО, КОЕТО НАУЧИ ДВА ЧУЖДИ ЕЗИКА Радой Киров Читателче мило, ти запомни, че свой език има всякое птиче. Отиваш в гората и виждаш сврака. И подир малко тя почва да кряка. Гарванът грачи, бухалът буха, врабчето повтаря: “Чик-чирик, чик-чирик.” И щеше да бъде долината глуха без тоя звучен птичи език. Една птица също език имала звучен от свойта майка, от баща й заучен. Но когато й се излюпило птиче малко, тя мислила, мислила, па си казала: - Жалко, че трябва да уча свойта рожба на тоз наш език толкова прост. - Не! - казала майката. - При другите птици ще я пратя да учи чужди езици. И така, тая птица-умница свойта рожба завела при една кукувица. Там малко стояло птичето мило, но езика кукувичи то усвоило. И когато се върнало на своята бука, като кукувица взело да кука. - Браво, браво, чедо на мама! Като своя татко и майка си няма да бъдеш просто, а с чужди езици ще смаеш всички останали птици. Тъй се радвала майката и накрая решила да изпрати своята рожбица мила още един чужд език да научи. И тъкмо след няколко дни й се случи да посети един изоставен таван, в който живеел котарак-готован. С удоволствие много голямо, срещу няколко мишки само, котаракът за една седмица тука научил птичето да мяука. Така то усвоило два чужди езика и всички птици го чули да вика: - Куку-мяу, куку-мяу - денем и нощем не преставало то да се хвали. - Куку-мяу, куку-мяу - повтаряло още и всички, които го чули, разбрали, че два чужди езика то владее, така е, ала езика си бащин не знае. И оттогава за подигравка всички наричат го кукумявка.
© Радой Киров, 1986 |