|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАК СЕ ПОЯВИЛО ЕХОТО Радой Киров Живяла в някакъв дол Тишината. На хората тя била почти непозната. Всеки ден чувала само тънки гласчета на разни птичета и на врабчета. - Нека - си викала - птичките цвъркат, когато нагоре-надолу си хвъркат. Ала веднъж Тишината забелязала как на дола по единия бряг върви човек с пушка в ръката. И едно куче му се плете из краката. И след малко се чуло оглушително: - Бууум! Тишината била пронизана като с куршум. - Ох! - от болка изохкала тя. - Къде сега на спокойствие да отлетя? Ала бързо тя се окопитила тук, хванала на гърмежа страшния звук и го запокитила към човека обратно. После й станало още по-неприятно, когато човекът се спрял и към кучето си закрещял: - Барон! Барон! Барон! - надавал той вик. - Барон! Барон! Барон! - чул подир миг. - Ела тук! Ела тук! Ела тук! - Ела тук! Ела тук! Ела тук! - се завърнал към ловеца същият звук. Тишината на ловеца всеки звук хващала и обратно към него го пращала. Не искала никой да я смущава. На никой звук не искала тя да прощава. - Туп, туп, туп! - сечели дървари дървета в гората. И звукът отлитал към Тишината. Той искал да я прогони оттук. Но Тишината хващала нахалния звук и към дърварите го мятала чак. - Туп, туп, туп! - те звука чували пак. Минавали често насам и туристи. Те отпускали свойте гласове поривисти: - Айларипииии! - се провиквали всички нарочно. Към Тишината вика си те отправяли точно. - Рипиии - тя им връщала една част от звука. От много, много години така в този дол през време зимно и лятно всички гласове Тишината връща обратно. По този начин, читателче мило, ехото на света се появило.
© Радой Киров, 1986 |