Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Утре рано аз имам дуел,
ще изпискат две сребърни шпаги.
Неизгодно е
да съм смел,
изгодно е
да избягам...
Аз ще бъда убит войник,
вече хапвам последната хапка,
а животът е
жалък вик,
панталони и шапка.
Ето, бавно отиват на бал
всички мои предишни любовници,
с тях на много игри съм играл,
но сега
съм влюбен в часовника.
Как се случи така и как
станах трън и герой в обществото,
стар убиец е
моят враг
и навярно обича живота.
Който знае смъртта, е мъж,
но - и който живота жали.
Как отдавна е нямало дъжд...
Тази нощ ще вали ли?
Едва ли...
© Румен Денев, 2003
© Издателство LiterNet, 11. 03.
2003
=============================
Първо издание, електронно.
|