web

Аз исках да умра, но беше рано,
и исках да умра, но беше късно.
От дъното на океаните
цветя за тебе не откъснах.

Цветя за тебе не откъснах,
не ти донесох дъжд във чаша.
Светът бе жълта житна каша,
омесена със нещо мръсно.

Аз бях омесен с нещо мръсно -
с тъги и с друга разна смет,
което, казват, е поет;
което, казвам, е за бръснене.

Защо, когато казвам бръснене,
ми се привиждат музиканти?
Дали пък певчески таланти
във белия ми дроб са блъснати?

Във белия ми дроб са блъснати
и много други разни работи,
но, мила, уморен съм, късно е
и сладко влюбен съм от слабост...
Сбогом.

© Румен Денев, 2003
© Издателство LiterNet, 11. 03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.