СЪС ЗАТАЕН ДЪХ

Румен Денев

web

Доскоро Лилия Христова ни беше известна повече като автор на чудесни стихове, но ето че тя ни изненада с първата си белетристична книга "Перо от черен котарак", в която е събрала разказите си, писани през последните няколко години. Познавахме стихосбирките й "Ориса ме Алиса", "Градина под прозореца" и "Слънчев вятър". Това, че тя е поет, не е без значение за прозаичните й произведения. Но тя пише своите къси разкази по законите на разказваческото изкуство, а поетичната оцветеност в тях е ненатрапчива и с мярка. Поезията има свои очертания, в които се вмества, а прозата - свои словесни начини. Темата за жанровата определеност е интересна, защото през последните два века в европейската литература бяха разрушени всички норми и граници на родовете и видовете, но Лилия Христова формално спазва клесическите правила на късия разказ, създадени от такива майстори като Мопасан и Чехов.

Нейните къси разкази са с изненадваща развръзка, което е признак най-малкото на уважение към читателя. Читателят чете, за да се учуди. Или за да бъде изпълнено негово предварително очакване. Или за да задоволи чувството си за справедливост. Или за да се убеди, че светът е непоправим и че животът ни носи само болка. Или точно обратното. Всъщност всичко това е художествената литература. Лилия Христова извайва герои и образи, а после читателят е свободен сам да съди според своите възгледи. "Перо от черен котарак" е книга, създадена по всички закони на художествената литература.

Прозаическите произведения на авторката са винаги с добре и последователно обмислен сюжет, който е рожба на богато писателско въображение. Ако терминът "магически реализъм" не беше експлоатиран вече шест-седем десетилетия от литературната критика, то би бил много подходящ за определяне спецификата на нейните разкази. Можем да използваме и термина "мистериозен реализъм". В нейните разкази също така има и елементи на диаболичност.

Но най-подходящо е, когато разглеждаме книгата "Перо от черен котарак", да използваме понятието житейско учудване. Животът е банален, когато в него липсва изкуството. Художествената литература е част от живота и то такава част, която ни съхранява като хора, които могат да се влюбват и да мечтаят. Четейки разказите на Лилия Христова, ние се връщаме към детската вяра, че все още не всичко е свършило, че животът ще ни изненада с чудо. В търсенето на това чудо нашият живот придобива, ако не някакъв велик смисъл, то поне трепет и вълнение от възможността зад ъгъла на улицата да ни очаква удивлението.

Героите на Лилия Христова са жители на различни държави - Шотландия, Чехия, Испания, Швеция, Германия, България - и са от различни националности. Дори са герои от световноизвестни литературни творби. А понякога те са с особени способности, или са вълшебни същества - феи, самодиви, елфи. Или са от различни епохи, но събрани в един и същ времеви интервал. Фантастичното е прийом при авторката, за да внесе напрежение и да задържи интереса на читателя, който да очаква края на разказа със затаен дъх. Чувството за хумор е присъщото на разказвачката - като например в "Шест панделки". Тя умее да смеси криминалния сюжет с хумор и приказни елементи - като в "Сватбата на дядо". Необяснимото, романтичното, любовната интрига - това са художествените елементи, които привличат читателя като магнит.

Неочаквано в нашата съвременна литература се появи нов сладкодумен разказвач. Книгата "Перо от черен котарак" е безспорен успех за авторката си и радостно явление в новата ни белетристика!

© Румен Денев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2018, № 9 (226)