Николай Фенерски

web

След като преодолях първоначалния си порив да направя синтактичен разбор на Дунавското хоро, реших да се заловя с анализа на така любимия ми творителен падеж и по-точно на неговите живописни остатъци в нашия аналитичен език. А разборът на хорото е елементарна задача - двете дълги стъпки напред са всъщност подлогът и сказуемото, следват три по-бързи стъпки отново напред, които са различни преки и непреки допълнения или определения, а последните три стъпки назад са различни обстоятелствени пояснения - за време, място, начин и прочие, в зависимост от опитността на духовата музика, която изпълнява хорото, от настроението на играещите, от годишния сезон, надморската височина, нивото на река Дунав¹, възрастта на играещите и още от около сто двайсет и седем фактора. Съвсем не така просто стои въпросът с Ганкиното хоро и Граовската синкопирана копаница.

Защо точно творителен падеж, бих се попитал в момент на умопомрачение, бих си записал въпроса в синята тетрадка и когато отново дойда на себе си, бих си дал и единствения възможен отговор - защото съм творец, който твори и използва в творчеството си различни инструменти и начини, които най-удобно биха били претворени чрез същия творителен падеж или Instrumental в западните езици. Не че в езика няма начини едно и също нещо да бъде предадено и с дателен (Dativus), и с родителен (Genitivus) и дори с винителен (Akuzativus), а в редки случаи и с предложен (Lokal) падеж, но всеки от тях би привнесъл нов нюанс в смисъла на израза, би го натоварил с излишни орнаменти, които на мен са ми абсолютно ненужни, понеже държа на точността дори повече отколкото на откровеността - да бъдеш точен понякога е жизненоважно, а ако не си откровен, винаги е поправимо. Най-важното обаче е да си трудолюбив.

Падежите са различните лица на езика. Различните негови отношения към действителността. Творителният падеж уточнява начина и средството, с които вършим някое действие, като в езиците, където все още се пази, се употребява и с предлог с. С какво работим, с какво си служим и с какво творим са въпроси от първостепенно значение, поради простата причина, че не можем с нищо да правим нещо, с пръдня боя не става и с тесла не се извайват дървени слънца, и е необходимо да имаме с какво да правим това нещо, да притежаваме инструмент и средство, с които да постигнем целите си. Ако нямаме мозък, с какво ще измислим теорията за относителността или закона за гравитацията? В края на краищата, ако нямаме чувство за ритъм, с какво бихме направили синтактичен разбор на Ганкиното и Граовската? Все сложни риторични въпроси, които съдържат отговора в себе си на молекулярно ниво. И не бих се посвенил да кажа, че за твореца най-важен е творителният падеж. Но творителният падеж е не само творчески падеж и държа да подчертая, че парадигмата му е много по-присъща за работниците и трудовите хора, у които стремежът към създаване на блага е неотменима душевна характеристика, за разлика от творците, които какво произвеждат - едно нищо, само се правят, че се трудят, най-много да поразвеселят някоя трудова душа, а ползата практическа от тях, както още Платон² е разбрал, е никаква. Хората имат нужда от материални блага. Чрез творителен падеж към повишаване на жизнения стандарт! Творителният падеж е най-честният падеж, падежът на пазарната икономика, падежът на мотиката, в него няма скрито-покрито. С какво копаем - копаем с мотика. В руски мотыга, творительный падеж: чем - мотыгой. Ето я ползата от творителния падеж, ето я девизата на твореца, а ако някой не разбира какво точно обяснявам, проблемът си е негов, защото явно не е научен на труд. Да живей творителният падеж, да живей трудът! Психопатът Карл Маркс едва ли е осъзнавал, че подтекстът на неговата теория за капитала е изтъкан и се крепи върху творителния падеж... Но време е да преминем към анализа по същество, да покопаем в нивата на славянобългарската граматика с мотиката на надеждата за по-добър живот, ако може така да се изразя. Всички запазени в езика ни форми на творителен падеж са с окончание за мъжки род... Творците са мъжки момчета и момичета. Творците често, много често сами на себе си омръзват до умопомрачение:

Вкупом - наречие в творителен падеж, изобразяващо как всички заедно развявахме знаменца по площада, всички заедно бяхме бити от полицията на стадиона, всички заедно се превърнахме в трудови хора и всички заедно всяка сутрин почнахме да ставаме в седем без десет, да пием долнопробно кафе и да се качваме в автобуса. В случая творителната форма на наречието е естествено ежедневие за трудовия човек и антином на творческата личност. За твореца вкупом не съществува, понеже той е индивидуалност, каквато няма втора на света.

Денем и нощем - наречия за време в творителен падеж, които указват, че докато работникът се труди денем и нощем, то творецът денем и нощем твори. От сутрин до здрач се бъхти творецът на неблагодарната нива на словото и изобщо изкуството, за да открие смисъла на съществуването и прочие. Творецът търси изненадите у себе си. Денем и нощем той прави любов. А не война. Денем и нощем той пие бира. Денем и нощем творецът се бори с битието, а битието е чудовище и борбата е неравна.

Даром - даром е любима дума на твореца и нелюбима на работника. Творецът даром е получил таланта си и даром го дава на човечеството. Работникът за разлика от него не може да раздава труда си даром. Първом, той трябва да храни жена и деца, втором, той е устроен така, че ако не вижда ползата и резултата от своя труд, изпада в отчаяние, алкохолизъм и маниакална депресия. Последствията са пагубни за него, близките му и изпречилите се на пътя му край кварталната кръчма. А творецът изпада в алкохолизъм от самосебе си. На него не са му нужни външни фактори, за да се пропие. Така творецът и работникът се срещат и заедно пропиват спечеленото чрез творителен падеж, прегръщат се и накрая плачат върху насраната от мухи маса пред погледа на отегчения барман. Но мисля, че е време да спра с неподходящите сравнения и да вникна в етимологията на творчеството. Даром не противоречи на същността на творителния падеж и дори напротив. Даром е създаден светът. Даром сме получили живота си. А подаръците не се отказват. Само могат да се преподаряват. Ако ме разбирате правилно... Всъщност даром означава да почерпиш просто така всички в кръчмата, без повод... И да си излезеш.

Пътьом - една от най-красивите думи в цялата галактика Млечен път. По-красива навярно може да се намери единствено някъде към звездата Бетелгейзе в Седемнайсети квадрант на Вселената, но и в това се съмнявам. Ако не знаете къде точно да търсите, ще ви ориентирам - някъде пътьом от втората луна Бърк 213³ накъм зенита на системата. Прелетявайки край една дълга поредица от крайпътни мотели вляво, можете да спрете и пътьом да попитате съдържателя на ресторант Лилавия пръч и Свещената крава дали знае дума по-красива от думата пътьом. Сигурен съм, че старият космически вълк първо ще ви изгледа от глава до пети, след това бавно ще извади кибритената клечка от устата си, ще изтрие потта от челото си и с присвити очи ще ви попита дали ви пращам аз. Вие, естествено, ще потвърдите, след което онзи ще почне да се смее така, както не се е смял от десет светлинни години. Тогава за последно при него е спрял да пита поредният глупак, който си е въобразил, че може да съществува дума по-красива от думата пътьом.

Безработни глупаци да искаш на този свят. Трудовият човек най мрази безработните глупаци. Разбира се, след заместник-директора в отдел „Човешки ресурси“, когото мрази още повече, понеже всеки месец му се кани да го съкрати.

Книгата на Джак може да се преведе с една дума вместо с досегашните две и смисълът не би се променил и на косъм: „Пътьом“ вместо „По пътя“. Така също и английското by the way може да бъде просто пътьом. Но това са така да се каже граматическите красоти на наречието, а неговите смислови такива ние не бихме могли да предадем, понеже ни липсва достатъчно естетически опит. Можем само да отбележим, че това, което видим пътьом, е най-прелестното видяно някога. Защото пътьом означава една майска сутрин в шест да си вържеш маратонките, да метнеш раница на рамо и да поемеш по пътя прашен нататък, накъдето те поведат спокойните ти мисли. А защо вече прописах за себе си в множествено число? Защото се размножих. Единият вика дай, другият вика няма да ти дам. Дърпат се на две-три страни тия копелета и докато не се озова на пътя пътьом да се радвам на света, все така ще си остана без мечта и без луна.

Ходом - наречието за начин в творителен падеж се използва в два случая: в казармената команда ходом марш и в повелителното ходом, отправено от стопанина към впрегнатия кон. И двете нямат отношение към твореца и неговото творчество освен в случаите, когато описва или рисува някоя от споменатите картинки - казармата или коня. Творецът не търпи заповедите. Творецът не може да се подчинява. Той не е кон, ни войник. За него най-важна е абсолютната свобода. Насилието и творчеството се взаимоизключват и взаимоубиват. Насилието за творчеството е водата за огъня. Жалкото у твореца е, че сам не забелязва как се подчинява на глада за никотин, на глада за алкохол и на физиологичните си нужди. Това е неосъзнатата несвобода, неосъзнатото робство. Когато творецът в един красив миг проумее и осъзнае своята човешка слабост, той изпада в екзистенциална криза, препрочита „Погнусата“ от Сартр и напердашва децата си. После пуши на балкона замислено и се взира дълго в звездите. Работникът няма тези проблеми. Работникът е железен. Работникът е войник, на когото можеш да заповядаш - ходом... марш! Работникът е добитък, който може да изнесе на плещите си цялата тежест на прогнилата държава, достатъчно е тихо да му заповядаш - ходом! И той тръгва. И носи. И влачи. И тегли. Защото той не е някакъв лигав поет.

На коня не му казваме ходом марш, а само ходом, защото конят е умен. Разбира и от една дума, за разлика от творците. А можем ли изобщо да проумеем колко български коне са загинали по фронтовете и колко от тях до последния си конски дъх са изпълнявали неотменимата заповед в творителен падеж!

Кръгом - поредната заповед, поредното насилие и бих казал стига толкова, защото насилието ме отвращава. Но да се опитаме все пак да надникнем зад кулисите на падежната форма, да проследим режисурата на агресията, да я осмислим мислейки, за да откъснем императива от думата, да я оперираме и да я възприемем с първичната й конотация. Към думата кръг е добавено окончанието -ом за творителен падеж единствено число мъжки род. Уточнявайки начина на придвижване, описателно аналитично формата би звучала в кръг. Къде го тук императивът казармен? Няма го просто. Изпарил се е - в кръг. И идва ред на останалите - антивоенни, хуманни смисли - които този кръг ни предоставя. Бегом също спада към тази група военнизирани и девоеннизируеми лексеми. В кръг и в бяг преминава нашата нелека творческа екзистенция, в кръг и в бяг, въртейки се и бягайки като във втори кръг на Дантевия ад, не забелязваме Чудото, красотата на този наш единствен възможен свят. Но уви, това е съдбата на твореца, да търси и да не намира покой. Да пърди и да каля наляво надясно из кръчмите, докато накрая не схване колко нищожен е всъщност.

Да живей трудът! Творците на сапун! (Забелязал съм, че някои по-нискоталантливи творци страшно си падат по обобщенията...)

Хартисаха бай дъ уей още няколко творителни форми, до една представляващи способите, чрез които творим и мърсуваме върху тази генетично обременена планета. Но нека избегна тяхното сухо академично изброяване и ги презентирам чрез подходящи за целта примери. Ще ползвам изречения, които в един или друг контекст биха звучали в различен неравноделен такт и чийто синтактичен разбор би предизвикал „остри полемики“ и нелечими главоболия сред професорските кръгове и кръжоци, от Върбан Вътов та до Петър Пашов. Уводните думи пак дойдоха в повече, но като учен и поет не мога да допусна неточно тълкуване на своя труд и се чувствам задължен да внеса максимална яснота по въпроса. По-добре да хартиса, отколкото да не стигне. И ако все още някой не може да схване органическата връзка между отделните мои абзаци и идеи, ще му препоръчам да се обърне към господин Владимир Сабоурин, специалист по тези въпроси, който с изключително лекото си перо ще сведе набързо всичко тук изказано до примитивната му точка на кипене. В крайна сметка нещата винаги опират до протеините и митохондриите.

Сложно съчинено изречение, изградено от пет прости. Мога да гарантирам, че е съчинено и че са прости. Останалото е въпрос на договорка. Защото ако допуснем, че наречията носят повече глаголно сказуем заряд, отколкото смисъл на обикновени наречия, ще навлезем в отчайващия лабиринт на предикативността. А това не е нужно на никого, най-малко на трудовите хора, които от сутрин до мрак се трепят, за да имаме материални блага.

В горния пример може да се добави с подходяща позиция и наречието гъзнем,тоест заднишком, но както казват японците: Зорлем гюзулук олмас, което преведено на съвременен български ще рече, че силом хубост не става. Става или не става е отделен въпрос (честно казано, мисля, че с повечко бой всичко става), важното е, че и нашите южни съседи, японците, са повлияни от ползването на падежната форма за творителен падеж и този факт е красноречив за вътрешната творческа сила на падежа, успяла да се пребори дори с толкова аналитичен по своята същност език, какъвто е японският.

От всички примери дотук мои фаворити са зорлем и гъзнем. И поради тази причина ги оставих за накрая, нещо като езиковедски десерт. Защото ги любя и ненавиждам, защото не понасям начина, по който гъзнем и зорлем градяхме комунизъма, а после почнахме гъзнем и зорлем да строим демокрацията. Щото комунизъма ехееее, пък демокрацията ехееей. Нищо и половина. А за творителния падеж е нужно бачкане. Както бачкат немците, за да стават хора. Както се трудят корейците, за да прогледнат по-добре през тесните си очи. И когато моята майка се опитваше да научи племенника ми на руски, като му посочваше в буквара едно кученце и му казваше „собачка“, детето най-сериозно й отвърна: „Не, бабо, не са бачка, а бачка се!“. Но той, племенникът, има от кого да научи тази полезна истина, че трябва да се бачка, понеже и неговият баща и неговият дядо са бачкатори, истински работници, които всяка сутрин в пет и половина вдигат морните си тела, за да идат да бачкат, за да можем ние, творците, спокойно да творим в една богата и подредена държава. Но не би. Защото такива бачкатори са малцина сред нас и повече са лигльовците. А ако бяха всички като тях, би настъпил такъв живот, че само си викам „дано“. Би настанало царството на творителния падеж, падежът щеше да изгрее като наша пътеводна звезда в мрака на безделието и погнусата. Падежът би добил подобаващия му се блясък и неземна красота. А сега какво? Какво, питам аз и си отговарям - сега гъзнем и зорлем искаме всичко да се провали, всичко да прогние и да се скапе без остатък и нито ние, творците, да имаме свобода, нито трудовите хора да имат работа. Гъзнем и зорлем. Трудът, другари творци, трудът е неземно удоволствие. Да живее творителният падеж и всички негови фенове!

И за да не допусна отчаянието да завладее нашите изтормозени души, ще завърша с едно оптимистично послание към целия трудов свят. Чул съм го в детството си и до днес не съм го забравил:

Никога не падайте духом особено по гръб! Защото много боли да паднеш духом по гръб. Но болката не е физическа, болката идва от невъзможността да стъпиш отново на крака... Безпомощен като голяма буболечка, обърната по гръб. Размахваш крачета, крещиш тихичко, но няма кой да ти помогне. Накрая те стъпкват. Единственото спасение пред теб в такъв момент е само едно - великият неповторим творителен падеж! Защото творителният падеж може всичко. Ето го всъщност и това, което исках да кажа. Благодарим на оркестъра!

БЕЛЕЖКИ

1. Преводът на танца се умножава на минус втора степен, когато нивото на реката в сантиметри е на френски език, от което се губят още двайсет и пет процента от точността на първоначалния замисъл и енергията за изиграване на хорото докрай. [обратно]

2. Самият Платон е бил страшно хитро копеле, капиталист от висока класа, притежавал е роби, които са се грижели за благосъстоянието му, докато той е създавал класиката на цивилизацията - разните му идеи от сорта на любовта тип гледай, но не барай. Така де - не е някакъв тъп пролетарий. [обратно]

3. Името на луната е взето от названието на село Бъркачево, община Бяла Слатина, плюс числото на изпитите през последния месец големи ракии менте от Зиката, местен безработен алкохолик, който знае тайната на съществуването. И сега да минете край хоремага, той седи вътре и пази тайната. [обратно]

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.08.2006, № 8 (81)