|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РИСКОВЕТЕ НА ИНДУСТРИЯТА, ПРИЯТЕЛСКИЯТ ОГЪН И УМНИТЕ ОРЪЖИЯ Николай Фенерски Човекът умря. Направиха го почетен гражданин, младши сержант и кръстиха улица на негово име. Тръгнал жив и здрав с намерение да изкара пари за дом. Върнаха го безжизнен със самолет и почести. Човекът вече няма да мечтае за дом. Няма да мечтае за нищо. Човекът не знае, че са го направили почетен гражданин, младши сержант и са кръстили улица на него. Човекът е мъртъв и това обезсмисля всеки коментар на случилото се. Той умря на работното си място. Работеше в рискова и античовешка индустрия, каквато е нефтено-оръжейната. Мнозина работят в рискови области и мнозина умират на работното си място. Трагедиите са трагедии, независимо дали загиват хора от куршуми или от срутени сгради, от мини или от превишена скорост. И е цинично да се отдава повече значение на една смърт пред друга. Смъртите са равни и никакви висши каузи не могат да бъдат доказани логично, плашилото "световен тероризъм" е обикновено чучело, натъпкано със слама – няма нищо в него, нищо живо и реално. Едно високотехнологично медийно чучело. Зад което стоят също нечовешки индустриализирани страсти – обикновена алчност и бездушие. Висша извратена форма на гавра е опитът да се създаде чувство на патриотична гордост от факта, че няколкостотин българи работят в оръжейно-нафтения бизнес в Ирак. Все едно да се гордеем патриотично, че някой българин е станал наемник и професионален стрелец в свитата на световен милиардер. "Заспали чувства в мен недей събужда...", както е казал певецът. И вместо да забраним античовешките индустрии заради античовешкостта им, почваме да разбираме и словосъчетания като "приятелски огън". Тоест да ги разбираме в смисъла, в който ни се поднасят върху медийната тепсия. Оксиморонът "приятелски огън" е логично продължение на предишния - "умни бомби". Огънят, който убива, просто не може да е приятелски, както и бомбата, която унищожава човешки живот, не може да бъде умна. Или ако все пак искаме да използваме такова съчетание, по-нормалното разбиране е приятелски огън да е този, който стопля в студеното време бездомника, който сгрява къщата, в която растат децата ни. И съответно умна бомба ще е тази, която не гърми, когато я хвърлят сред градовете и хората – след като е умна, ще трябва да прецени, че не бива да се взривява, в противен случай ще си остане все същата глупавотъпа бомба. "Куршумът е глупак", бомбата е тъпо парче желязо. Бомбаджиите не свързват интелигентността с морала и Господ да ни е на помощ, след като и от тази страна на цивилизацията, от която, твърдят, е здравомислието, разсъждават без категориите добро и зло... Представете си свят, в който войниците се стрелят с халосни патрони и бомбите, които падат над нас, са картонени играчки!
© Николай Фенерски |