МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА ДОБРИЯ СТАРЕЦ

Николай Фенерски

web

Направо да не повярваш, че отдел “Връзки с обществеността” към Президенството постига такива успехи с изтърканата формула “снимки с дечица”! Точно преди година, при откриването на нова детска градина в Ботевград, една от учителките попита, като сочеше Първанов, “Деца, знаете ли кой е това?” - “Дядо Коледа”, възкликна чистосърдечно едно тригодишно хлапе. „Не, моето момиче, това не е дядо Коледа, поправи го сконфузено учителката, това е господин Президентът“. И... всички се засмяха. Кадърът беше повече от комичен, такъв смях може да предизвикат само думите на невинно дете. И Хитлер, и Димитров, и Симеон, и кой ли не са се възползвали от тази невинност. Има нещо особено перверзно в този похват. Отдел ВО преди година още работеше върху имиджа на Първанов за предстоящите избори. Малко след това умниците в отдела накараха Държавната глава да награди с Почетен знак и махленската гледачка Кочовска. Защото Главата трябваше да бъде “Президент на всички българи”. Но те в отдел ВО не са придирчиви, пък и надали могат да проумеят към кое живо същество съотнасяме определението “всеядност”...

Смешното затова е смешно, защото съдържа нещо сериозно, погледнато под нов ъгъл. А детската психика умее да гледа така. Жалкото е, че винаги се намира някой като споменатата учителка, който да коригира нещата, да им придаде разбираеми измерения, да ги вкара в калъпа на възрастното мислене. И дотук с въображението. Първото ръбче е издялкано с теслата. Какъв дядо Коледа! Та това си е цял Президент, дядо Коледа пред него не върви!

След още някоя година детето ще осъзнае и следващия смущаващ факт - че добрият старец е просто мошеник, седи си някъде на топло в Лапландия (тоест в белите страни), а подаръците ги купуват тати и мама. И така все по-разочаровано от година на година, съществото израства, подковано от „правилното мислене“, забравило да фантазира и мечтае. И почва да слуша песни за “шампанско и сълзи”. Примерно. Или пък да гласува за Първанов. Тоест, пренасочва детската си вяра към един нов, също толкова вълшебен обект.

Какво щеше да се случи, ако детето си бе запазило представата за костюмирания дядо Мраз? Простете, дядо Коледа. Само че без брада и не толкова дебел. Нямаше да е далеч от истината, нали? Нещата всъщност щяха да си бъдат съвсем на място. Президентът си е поприкрил червения цвят, но пък за сметка на това също като стареца мечтае за всички да има подаръци, мир и любов. Мечтае си също да го подкрепяме и разбираме целокупно и безрезервно. А не само така нареченото племе “малцинства”, дето граници и планини прекосява, за да гласува за “нашия”, тоест неговия си племенен президент. Безропотно, в индианска нишка.

Така или иначе дядо Коледа бе преизбран. Изборната борба бе с леко срамен привкус, противниците му все едни такива тривиални се извъдиха. Несъразмерни с коледния му морал, лишени от доброта и усмивка. Това обаче е забравено. Да гледаме напред. Там са празникът, големите надежди. Навръх Новата европейска година дядо ви Коледа ще се изкаже пред насъбралото се множество, а в думите му ще има “и болка, и надежда”, но неизчерпаемият му оптимизъм отново ще ни зарази. Между другото, не отъждествявайте дядо Коледа с Президента, а по-скоро си го представете като събирателен образ на Първанов, Станишев, Петков и... Овчаров, разбира се. Закъде без добрия пастир. Та този събирателен дядо Коледа ще говори умозрително, като някакъв старозаветен библейски мъдрец, насъбралото се множество ще въздиша пред телевизорите и всичко ще бъде наред. Само дето добрият старец ще забрави да спомене най-важната подробност. Че в торбата му подаръците са бутафорни - празни, красиво опаковани кутии, като тези, дето ги слагат по елхата в центъра на града.

Лафове - красиви опаковки. На най-големите красиви опаковки ще пише “АЕЦ”, “Либия”... Съдържанието ще липсва. Нищо и половина. Празнота. Ще има и една опаковка, наречена “Досиета”. Митичните мръсни тайни ще си останат заключени в подземието с мръсотиите за вечни времена. Ключът ще бъде изхвърлен през девет планини в десета. С празни ръце и пълни сърца ще влезем в Евросъюза. А за да не сме съвсем излъгани, ще ни почерпят със семки и бонбонки и ще ни посипят с конфети. Всички ние - дечицата на дядо Коледа - искаме той да се снима с нас!

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2006, № 12 (85)