ЛИТЕРАТУРА НА КВАДРАТЧЕТА

Николай Фенерски

web

Това е правилното название на нашата литература. Не литература на кръгчета, каквато всички виждат, че е. Защото кръгът е символ на съвършенството според оня пенсионер Толстой. Кръгче около този, кръгче около онзи, всеки си има кръгче. За малка държавица и за малки душици тези кръгчета са съвсем подходящи. Не знам има ли кръгче около Антон Дончев - има, разбира се, шегувам се, и то стаааро кръгче... Подобно на номер шест. Има кръгче и около Господинов, младежа, чак ръкописите му взеха да четат по фестивалите, като че ли мене ме боли гъза за ръкописа на Господинов, та аз не съм прочел дори официалното издание на неговия култов естествен роман поради недостатъчност на нервни клетки, остава в ръкописите му да се заровя, да е жив и здрав, завалията.

Кръжат кръгчета около критиците родни наши неповторими Владо Трендафилов и Йордан Ефтимов, познаваш ли единия от тях, имаш шансове някъде да те представи по някакъв начин, ама ако си платиш, естествено, и не става дума за пари, а просто за реклама или изгода, критиката е евтин занаят и не струва скъпо. Иначе не става, не се надявай да те забележат, колкото и да те хвалят из интернетските дебри читателите. Не че ги наричам платени критици, просто на такива приличат и така се отнасят към всичко написано - Трендафилов хули всичко наред освен творбите на съпругата си и тези, които по задължение оценява в конкурсите. Има право да хули, но някак си е изкривено да хвали точно текстовете на Кристин и определените за награда из провинциите... И не че не пишат добре тия двама най-добри съвременни критици, Владо “намира пулса на времето” по-добре, Йордан също е готин, но не може да преодолее зависимостите... Изпратих на Йордан Ефтимов брой от алманах “Резерват Северозапад” с очакването поне да спомене някъде една думичка за това диво, неподправено и автентично слово - не намериха се у него думи. Човекът е зает. Там, в онази книжарница. Къде ще се занимава той със самиздатски бисери. Такова е мнението днес на всички надути литератори - не си ли свързан с голямо издателство или с "Хеликон", умирай в кофите. Монополизирали са лансирането на нови книги. Тук-таме и на нови автори. Но това им е големият проблем на големите - нямат търсачи на таланти, ловци на глави, не забелязват доброто, не виждат и като че ли ги мързи.

Всеки си има кръгче. Но не е просто кръгче. Да ползвам и политическата метафора, щото е на място - има си всеки обръчи у нас. Оня са го обградили едни, другия са го обградили други. Обръчи от зависимости и тук-таме от отчаяни фенове... В Софията ужким ставал литературният живот у нас. Произлизал оттам. Извор на литературата един вид. Обаче кво става и се случва в София, нищо не става и не се случва, плендзавят се налево-надесно разни томамарковци... В неговото кръгче влизат и подобия на Карбовски, Парушев, Русев... Всички останали се чувствайте включени, моля. Всички автори, които си мислите, че с поза и софийско присъствие ще направите литература.

Да не излезе, че аз съм некакъв ядосан на живота епизодист - не ми дреме за вашите кръгчета, ама грам и не искам, много ясно, да бъда част от тях. Вие, глупендери, издавате книга след книга, като си мислите, че сте написали шедьовър. Но сте прекалено малки за истинската литература. Нищожни сте. А на мене не ми дреме, щото поне умея да правя оценки - независим оценител. Съществуват на тоя свят неподправени и самородни таланти. Има хора, които завинаги ще си останат по-талантливи от вас, Марков и Господинов, но техните имена никога няма да се чуят, защото те не притежават вашия хъс, разбира се. Бъдете доволни от тоя факт. Само истинският четящ човек ще ви пресее. И вие ще паднете долу в плявата. Не знам кой ви понася и кого радвате. Но ако истинските таланти можеха да се лансират, щяхте да се омажете. Не обиждам, талант имате, но такъв е животът - по-талантливите от вас са неизвестните... Бъдете сигурни в това.

Кой определя таланта и кой определя нивото на стойността в литературата днеска? Ми никой. Всичко си е ебало майката. Така че вие, официалните литератори на България, спрете да ми се надувате. Отдавна не важите. Управлявате само своите кръгчета. Валидни сте само в своя микрокосмос. “Аполония” не е мярка за нищо. Това е един комунистически ченгеджийски фестивал. Съжалявам, че се налага да ви приземявам, но с вашите уъркшопи напролет и с вашите фестивали наесен си оставате толкова капсулирани и задръстени за истинския живот, че не ви смогвам на суетата. Тоя истински живот е литература. Имате ли допир до него? Познавате ли го? Създали сте си кръгчетата и не забелязвате големия хаос. Или ви е страх да плувате в него. Щото само от него може да се роди новата, истинска, добра литература. А затворени там в своите ограничени селения, ще постигнете единствено повече гъдел. Ще се радвате на ограничената си слава. Ще сте доволни и от малкото, щото и вие не сте твърде големи.

За нищожните кръгчета на селата Бургас, Варна или Харманли изобщо не ми се говори...

И във всички тия кръгчета и квадратчета софийски и селски във всяко едно от тях поотделно се вихри такъв междуличностен разврат, такъв клюкарски секс, такъв комунистически и шовинистичен онанизъм и такива бурни чалга оргии от интрижки, че ако си честен пред себе си, ще побегнеш далече от тях.

Защото в хаоса отвън са новите форми, новите теми, новите думи, които чакат откривателите си. Търсят се смелчаци с талант. Аз лично открих един-двама. И ще им помагам да ги забележат. Читателите. Не кръгчетата.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.09.2011, № 9 (142)