КУЛТУРА НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО ЗА НАЧИНАЕЩИ

Николай Фенерски

web

Въпреки че ще говоря предимно за култура на потреблението на компютърни технологии, трябва да е ясно, че у нас е ниско нивото и на културата на потреблението като цяло. Примерно културата на храненето - само в България узаконено се произвеждат колбаси с толкова ниско съдържание на месо и толкова високо съдържание на изкуствени материали. Само у нас можете да влезете в голям супермаркет и да не успеете да си купите храна, поради факта, че не искате да ядете боклуци. Но щом се произвеждат все още, значи се и купуват.

8 години аз бях крадец на софтуер. Цели 8 години ползвах уиндоус, пиратски копия, първо 98, после xp. Спрях да го правя преди 3 месеца. До тази промяна стигнах доста трудно и ми е ясно колко много хора не смеят да помислят за такива промени и колко много изобщо не са чували за алтернативи на краденето на софтуер. Сега съм убеден, че дори да мога да си купя продуктите, които ползвах, няма да го направя, защото културата на свободните програми и свободния софтуер е носител на философията на промяната.

Крадях уиндоус, без да си давам сметка, че това всъщност е кражба. Не се чувствах гузен. Наясно съм, че няма начин да убедя когото и да било в предимствата на неоткраднатия софтуер. Но ако има колебаещи се, такива, които вече знаят, че има много по-добри свободни алтернативи на платените операционни системи, нека поне те знаят, че не са сами. И аз се колебаех около 3 години. В началото ползвах две ОС на машината си едновременно. Ядосан на свободния софтуер заради моето невежество и мързела си, по едно време дори изтрих свободния и оставих откраднатия. Допреди три месеца.

Когато трябваше да преинсталирам за пореден път. А трябваше да преинсталирам не защото съм с ниска култура на потребление на уиндоус - дори под уиндоус от много години не знам какво е това вирус. И антивирусните ми програми много рядко са надавали рев. Ползвах безплатната на Авира. Наложи се да преинсталирам, защото с уиндоус все някога се налага да преинсталираш. И когато системата изплю съобщението, че преинсталацията е невъзможна и се налага чиста нова инсталация, отрязах - дотук бяхме. Когато смених операционната система уиндоус с линукс убунту 9.10, усетих с още по-голяма сила тежестта на кражбите си от миналото. Застигнаха ме. Лекотата да ползваш свободен софтуер обаче те освобождава от всички такива тежести.

Повечето мои познати и приятели продължават да ползват откраднато копие на майкрософтската ОС. Те дотолкова са още нови и зелени в отношението си към технологиите, че не смятат, че са извършили кражба. Няма никакъв феномен тук. Не усещат, че крадат, защото културата им на потребление е ниска. Имам доста познати, които дори не знаят, че уиндоус е с пари. Мислят си, че е без пари. И дори си позволяват да се ядосват на операционната система, когато не разбират нещо. А не разбират нещо, поради незнанието си на елементарни неща. Казвам им понякога да се откажат да ползват компютри изобщо - за какво им е само да се ядосват. Всички останали, които продължават да се борят да настигнат технологиите, мога да призова само към едно - не спирайте да растете и да се учите. Преминете през пубертета и продължете нататък.

Ако караш едно ферари с 20 километра в час и се ядосваш, че е много сложно устроено и не смееш да го подкараш по-бързо, не е виновно ферарито. Проблемът е в теб. Ако имаш компютър и смяташ, че той ще ти чете мислите и ще знае кога какво да направи - още не сме стигнали дотам. Може би след няколкостотин години. Но да не уважаваш труда на инженерите и програмистите, означава да не уважаваш самия себе си и своето собствено съществуване на този свят. Означава да си всеяден като онова всеядно животно. Означава, че просто си неграмотен. Всеки в началото е бил неграмотен. Аз за себе си имам претенциите, че стигнах до по-високото културно ниво на потребление. Ползвам свободен софтуер, пиша на БДС, никога не съм ползвал флекстайп, а съм виждал дори учителки по информатика да ползват това нещо... Никога не съм писал четворки и шестици вместо буквите Ч и Ш.

Пиша, творя, пуснал съм си много неща из интернет. И съм допълнил - можете да ги цитирате. Не можете да ги ползвате за комерсиални цели. Не разрешавам да ги променяте. Това са правилата. Творецът казва какво можете да направите с неговата творба. Ако нарушите правилата, които е установил творецът, нарушавате волята му. Което е подсъдно. Ако нарушите волята му, означава, че не зачитате личността му. Което е обидно. И за него, и за вас. Варварско е. Всеки труд е ценен. Искате ли да ценят вашия? Или ви е все едно? Ако ви е все едно от всичко и ако не ви пука какво ядете, какво обличате, какъв софтуер ползвате, какъв въздух дишате - каква е културата ви в такъв случай? Не е обидно да си признаете ниската култура на потребление. Обидно е да се правите, че не го осъзнавате и да карате напред в безкрайния низ от компромиси. Чистата съвест си е чиста съвест. Вие разполагате ли с чиста съвест?

Открадването на операционната система за домашния компютър е една съвсем малка стъпка към помътняването на съвестта и в потъването надолу из дълбините на безкултурността. Така и така сте свикнали да не плащате за програмите, които ползвате, защо в такъв случай не се пробвате със свободния софтуер? Алтернативата на откраднатия софтуер е свободният. Той е решение не само на проблема с платено - неплатено. Той е решение за цялостната ви визия за света. Този свят без компютри е немислим. И след като те са задължителни в живота ни - не сме ги искали, но фактите са си факти, не можем без тях - тогава е задължително и да можем да ги ползваме свободно. Иначе ще станат само за избрани. Иначе стигаме до една ужасна технологична дискриминация. Икономическата дискриминация съществува - някои хора имат пари за хляб, други не. Свободният софтуер е олицетворение на най-социалната идея, реализирала се някога на Земята. Може да го ползва и променя абсолютно всеки, без да плаща и стотинка за това. Днес няма по-високотехнологично и същевременно по-достъпно нещо на тази планета от свободния софтуер. Няколко момчета обясняват на достъпен език всичко това, което пиша, на http://skss.learnfree.eu. “Невежеството е сила” - това е един от девизите на Големия брат в “1984”. Сила е в ръцете на онези, които ви казват какви програми да ползвате. Но те някой ден ще дойдат да си съберат вересиите. Някой ден, когато ще сте напълно зависими от тях и завинаги свикнали да ползвате техния софтуер.

Първото, което трябва да направите, ако сте човек, на който някой приятел му е инсталирал уиндоуса, но въпреки всичко се замисляте над тези проблеми, е да погледнете долу вдясно на монитора си. Има ли там разни много и все шарени иконки, които ви досаждат и които не знаете за какво са? Тези агенти и бързи процеси не са ви нужни всичките. И могат да се изключат. После погледнете програмката, с която влизате в интернет - има и различни от онази със синята буква е. Ако ползвате различна от нея - има надежда за вас. Не понасям общуването с хора, които не знаят за какво им служи машината, но на всичко отгоре я обвиняват, че е прекалено сложна. Ако осъзнаеш своята нищожност пред сложността на машината, си на прав път.

Второто, което трябва да направите, е да се научите да ползвате кирилизацията на компютъра си. Всяка операционна система е нормално кирилизирана и кирилските буквички се настройват твърде лесно.

Следващата стъпка е да се замислите платили ли сте за ползването на уиндоуса на компютъра си. Има хора, които си плащат. Аз не познавам нито един такъв. Познавам прекалено много хора, които са излъгани от “обстоятелствата”, “системата” и не знам си още от кого, че не е голяма кражба, не е дори никаква кражба да си инсталираш операционна система уиндоус без пари. След като се замислите, не бързайте. Мисленето е дълъг процес. Който неизменно някой хубав ден ще ви доведе до извода, че или трябва да си платите уиндоуса, или (което е по-добрият вариант) да преминете към свободен софтуер. Само едно не бива да си позволявате - да бъдете безразлични и небрежни към себе си и инструментите, които ползвате всеки ден в своето битие.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2010, № 7 (128)