ЛИТЕРАТУРЕН АНАЛИЗ НА ТРАГЕДИЯТА "ХАМЛЕТ"

Николай Фенерски

web

Предлагам следния литературоведски текст на вниманието на учениците, за да могат да си гарантират двойката по литература. Все пак даскалът в мен не ми дава мира и ръцете ме сърбят да анализирам. А знам колко трудно напоследък се изкарва двойка...

В началото се появява Призракът. В онези диви атехнически и лишени от полупроводници времена е било доста трудно да го произведат и пуснат в действие. Но трудно не означава невъзможно. И Призракът започва да броди. И да призовава за мъст. Няма преки доказателства, че изобретеният Призрак и законният незаконно утрепан крал на Дания са едно и също лице. Авторът твърди, че лицата съвпадат, тоест, че е едно лице. Но може ли дори един Автор да знае цялата истина за Призрака?

Както и да интерпретираме Призрака, налице е един неоспорим факт - той е създаден и програмиран да броди. Създаването на призраци е наука и изкуство, добило великански размери през последните три века. Един доста успешен призрак обикаляше Европа и планетата в продължение на цяло духовно хилядолетие. Неговите остатъци още дишат и пърдят тук-там, а метастазите му са си все така червенобузести и помръдват палаво с камшичета, опашчици, реснички и пипалца.

Споменатият призрак бе създаден с цел да призовава към отмъщение всички лумпени, червеи, тъпунгери и обикновени мутри за това, че са такива. Един вид бунт срещу съдбата. Изброените отмъстители се заеха да отмъщават за недъзите си на всички, които са се родили без такива недъзи. Обратното на недъг е дъг. Войната на недъгавите срещу дъгавите завърши със сто на нула. Да си недъгав по някой от споменатите начини днес е престижно и доходно.

Недъгавият крал-мутра претрепàл своя брат и вкарàл в свинското си ложе жена му, за да изпълни заканата си спрямо интелигентния млад принц да му такова майката. Едно е да те псуват на майка - ние това много добре го знаем. Съвсем друго е обаче да хванат майка ти с мазните си ръце и да извършат прелюбодеяние с нея и нейното съгласие. Налице са всички грехове, които са известни на човечеството и с които недъгавите обработват дъгавите - убийство, завист, сребролюбие и властолюбие, прелюбодеяние и един камион лъжи.

Кралят-мутра също дочува слуховете за Призрака и заплаща на експертна лекарска комисия, която да освидетелства интелигентния принц като невменяем. (Суеверните страхове от призраци на кралете-мутри впоследствие се оказват доходно перо в бизнеса на призракопроизводителите.) И така младият принц-интелигент бил прецакан отвсякъде. И едва тогава пред него като стена изниква огромният и неразрешим за интелигентната му кратуна въпрос Дали-Или.

Това негово интелигавене докарва неприятности на мнозина. Най-нормален от всички в тази извънредно глупава обстановка се оказва един обикновен гробар. Никакви мутри и призраци не го плашат него. Живее си спокойно и никой не може да го излъже. Но гробарите са малцинство в откачената ни епоха.

В лутанията си между Дали-Или интелигентният младеж достига до много откровения и истини. Някои от тях отдавна били познати на човечеството, други станали известни малко преди разигралите се събития. За такива умни типове като Сократ и Алонсо Кехана въпросът Дали-Или никога не е бил актуален. Явно е обаче желанието на Автора ние да съпреживеем пубертетските израствания и революции заедно с принца. Този принц е същият онзи, за когото си мечтае всяка девойка. Почти всеки принц обаче с времето се превръща в свиня.

Превръщането в свиня се осъществява чрез вълшебната пръчица на материализма. Първият професионалист, използвал тази пръчица в индустриален мащаб и създал цяло движение на материализма, е известният призракопроизводител Карл Маркс. Ако Хамлет беше доживял Маркс, изобщо нямаше да се чуди Дали-Или. А направо щеше да го намушка с кинжала си - муш! Въх, умрях!

Кротката Офелия искала до себе си един обикновен и миличък принц, без склонности към перверзии. Пък дори впоследствие да се превърнел в свиня. Само че Хамлет имал налудничави идеи и тежък характер, което я докарало до шизофрения и самоубийство. Ако се замислите малко, ще ви стане жал за нея. Не за него.

За да спите спокойно, ви предлагам следния сюжет. Хамлет никога не се е тормозел от никакви тъпи въпроси. Или поне не го е показвал толкова натрапчиво пред камерите. Разбрал за убийството на баща си и още през следващата нощ тихичко заклал своя чичо - мутрата. Полоний тайно подкрепил Хамлет и му помогнал да завземе властта. Хамлет и Офелия вдигнали чудна сватба. След дванайсетгодишен съвместен живот тя изглеждала като достолепна подпухнала лелка. По цял ден се излежавала, четяла любовни романчета и поливала саксиите си с рододендрони. Хамлет пуснал бирено шкембенце, ходел през ден на лов за бекаси и издържал две алчни любовници. Идилийка. А вместо това какво имаме, питам аз. Една касапница и две ремаркета с лигави философии.

Между другото интелигентният млад принц е изрекъл една непреходна летяща мисъл. Летяща обикновено с Боинг 737 и кацаща на летище Бургас. И едва тогава го разбирате с цялата му сила - има нещо гнило в Дания. Не може всички датчани да са толкова грозни и дебели и да няма нищо гнило. Прав си е бил човекът. Тук-таме само е останала по някоя нормална антропологическа конфигурация.

И стигаме до края на трагедията - всички са мъртви. Изколват се и се изпоприбиват като кучета. След което естествено идват евреите Розенкранц и Гилденстерн и всичко остава в техните ръце. Защото евреите винаги идват накрая. И всичко остава за тях. Любителите на конспиративните теории биха заподозрели точно тях в произвеждането на Призрака. Но макар и да си оставяме известно пространство за съмнение, все пак ще се въздържим от обвинения. Едва ли е толкова просто. В основата си всичко е просто. Но все пак да допуснем, че всичко е една случайност и Розенкранц и Гилденстерн са просто двама доблестни еврейски рицари без задни мисли.

Задните мисли обикновено се навъртат в задната част на черепа. Точно там, където по някаква странна случайност черепът на Йорик бил държан в ръка от нашия приятел гробаря. "Какво стана с тебе, Йорик?", питал го той. А черепът тъпо мълчал.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.08.2007, № 8 (93)