СВЕТЛА ПЕТРОВА, НЕШКА РОБЕВА, IQ ИЛИ КАКВО СЕ ОПИТА ДА КАЖЕ ЦЪРКВАТА

Николай Фенерски

web

В предаването „Сеизмограф“ на bТВ, 03.05.2003, водещата Светла Петрова като добра журналистка се опита да покаже колкото се може повече гледни точки по темата Строенето на храмове в България. В началото на разговора всичко изглеждаше безконфликтно, въпреки опитите на водещата да създаде конфронтация, провокирайки поканения представител на БПЦ отец Николай. Не се получи спор, защото свещеникът тактично отбягваше провокациите и отговаряше „миролюбиво“. Всъщност той не можеше да отговаря по друг начин - разговорът според думите на журналистката се водеше „между равноправни“. Така че с тази уговорка се очерта „демократичното“ равенство между участниците, което трябваше да означава, че водещата роля на Църквата е поначало отречена. Когато в една българска телевизия (поне говорят на български в нея) на масата седят журналистка, православен свещеник, известна треньорка по художествена гимнастика, кмет на ихтиманско село и други двама гости, то се предполага, че духовният център на разговора ще бъде у свещеника, като представител на официалната и традиционна Църква у нас. Вместо това обаче съвременното разбиране за равноправие в лицето на госпожите Петрова и Робева „изравни“ Църквата с останалите. Може би, ако отец Николай бе дошъл с цивилните си дрехи, нямаше да има проблем дебатиращите да бъдат равнопоставени. Но той бе там не като частно лице, а като представител на Църквата. А Църквата е духовен водач, Църквата е повече от мира сего и не може да бъде въвличана в спор, чиято същност известната журналистка и още по-известната спортистка разбират дълбоко и принципно различно. Тук може да се добави, че присъствието на Н. Робева, като човек, който „подкрепя изграждането на всякакъв храм“ (което сигурно включва будистки, мормонски, вуду и т.н.), подкрепено изцяло от позицията на „независимата“ журналистка, правеше разговора съвсем не равноправен. Известната С. Петрова и популярната Н. Робева срещу „изключително богатата и неразбираща хората Българска Православна Църква“. Резултатът от подобен дебат е предизвестен.

Отредената роля на свещеника всъщност е „най-малкият“ проблем, както не си струва да се отбелязват нито подхвърлянията на водещата за финансовото състояние на църквата и нейната абсолютна отчужденост от „обикновените хора“, нито репликите на Н. Робева за „леля Ванга“, храмовете и собствените й схващания за вяра и религия.

По-интересното е, че към края на предаването конфликтът все пак започна да се очертава. След чисто журналистическите въпросчета и спокойните отговори на свещеника, напрежението, таено у двете жени, просто не можеше да не избие.

Кметът на ихтиманското село държеше да изтъкне, че е изпълнил предизборните си обещания. Друго той не каза. Единият от гостите застана на позицията на Робева и Петрова, като дори допълни, че е ходил на Запад и е видял как там църквата се модернизира и „слиза“ при хората - в храмовете пеят, играят, организират дискотека, младите хора идват и се веселят. И направо разби всички недомлъвки и срамежливи усмивки и нещата си дойдоха на мястото. Това им се въртеше на езиците на журналистката и спортистката, но някак още се свеняха да го кажат. След това обаче задръжките отпаднаха.

От другата страна останаха да се бранят отец Николай и вторият от гостите, който, изхождайки от личния си духовен опит, не противоречеше, а със съвсем разумни доводи защитаваше позицията на Църквата.

Когато стане въпрос за Българската църква, повечето хора са склонни да хвърлят обвинения - вижте как постъпват свещениците, вижте ги как живеят, с какво се занимават... Но не отчитат, че Българската църква не започва и не свършва с няколкото самозабравили се свещеници. Не отчитат също така, че няма безгрешни хора, а свещениците са хора, не светци. И не на последно място - забравят, че не на тях е дадено да съдят този или онзи.

Светла Петрова е известна журналистка. Думата, която може да я характеризира, е професионализъм. Тя е тясно специализирал журналист, нейният мироглед е ограничено журналистически - търси интригата, подвежда се по общоприетото, работи заради скандала. В това си качество на добър журналист тя си представя, че позицията, която застъпва, е най-обективна, меродавна, едва ли не най-истинна. Всичко това личи от самочувствието, което излъчва. И ако в много други предавания тя е доказала, че може да се държи достойно, то тази събота тя прехвърли границата на своя професионализъм и си позволи да задава въпроси, чиито отговори дори не може да подозира: „Дяволът изкушава хората да си мислят, че трябва да променят Църквата, традициите, догматите...“, каза свещеникът. „А кой е създал дявола?“, „Вие всички хора, които не мислят като вас, ли анатемосвате?“.

Коя е Нешка Робева? Коя ли не. Знаем я. Но тя показа, че е вярваща християнка, колкото всички средностатистически политици и публични личности, които напоследък взеха и да се попрекръстват. Проблемът им на всички тях е, че начинът им на живот, популярността и изживяването им като съвестта на обществото, ги карат да забравят, че не във всичко са компетентни и че не всичко подлежи на техния критичен поглед. Преклонението й пред Ванга, убежденията й, че вярата на всички е еднаква, няма значение какво име дават на предмета на вярата си, думите й за това, че догматите в строежа на една църква не са чак толкова задължителни ясно очертават нейната религиозна всеядност. Тя се показа като вярваща, но не и като християнка - и вмъкнатите й думи за Христос никак не променят впечатлението. Всеки може да говори за Христос - и сектите го правят. Човекът обаче е достатъчно отговорно същество, за да може да познае Името на своя Бог и да може да отстоява позициите си на Православен християнин. В противен случай просто да го кажат на всеослушание - ние не сме православни.

Може би все още се свенят за такова открито обявяване...

Относно „модернизирането“ на Църквата и „слизането“ й при хората отец Николай заяви от екрана: „Църквата е пред-стояща, тя трябва да води хората. Децата могат да намерят музиката, забавленията и танците и в дискотеката. Но там няма да намерят иконите, уханието на тамяна. Те трябва да знаят, че като отидат в храма, ще намерят в него нещо различно, нещо, което ще им говори за Вечността, за Спасението. Не църквата трябва да се променя заради хората, а в душата на всеки човек трябва да настъпи промяната, за да стигне до Църквата.“ Духовният път не може да бъде „слизане“, той е само изкачване, човек се устремява нагоре. Ако Църквата иска да остане вярна на Христос и Истината, тя не може да се промени, да стане „по-атрактивна“. По обратната логика - дай да направим малък компромис, за да привлечем младите хора... Но малкият компромис вече отклонява от правия път и по отношение на Истината няма малък и голям компромис. Ами хайде да направим барчета към църквите и да сложим вътре пепелници, за да бъде привлекателна. И да пуснем една рекламка в телевизиите...

В този смисъл Истината и Църквата са по-скъпи на християнина от останалите хора, които не правят разликата между Православната църква и останалите. А такива днес са по-голямата част от хората в България.

В края на предаването Светла Петрова заключи: „За кой ли път Църквата и хората говорят на различни езици.“ Правилно, така е. Но не по вина на Църквата. Тя не може да си криви езика. Наистина, Църквата е за хората, а не обратното. Но това изобщо не означава, че духовният път на човека няма ясни закони и правила и че всеки може да си променя както си иска догматите, за да са му по-удобни на него. Вярата и духовният живот нямат много общо с удобството и удоволствието в общоприет смисъл. Вярата е стръмнина, която се изкачва през целия земен живот.

Апропо - с последното изречение водещата противопоставя хората и Църквата, сякаш не разбира, че Църква са хората, а храмът е само постройка, в която същите тези хора да служат на Бога.

© Николай Фенерски, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.