КАК ЩЕ НИ СТИГНАТ АМЕРИКАНЦИТЕ

(Дни преди Рождество)

Николай Фенерски

web

Нещата, за които казваме, че се случват като на кино, обикновено се случват в САЩ. Там като на кино бяха гътнати двете кули, там като на кино разни озверели и отчаяни хора влизат в сладкарниците и почват да стрелят наред, там като на кино онзи ден властите умъртвиха един човек, роден от майка като всички нас. Тоест, не е клонинг, въпреки че това няма значение. И е естествено тези неща да се случват там, това си е Америка все пак, кого друг ще нападнат извънземните най-напред, ако не тях, кои символи на свободата се запечатват още в първите ни спомени, ако не онази лицемерна каменосърдечна статуя с вдигната (за проклятие) ръка и онзи многострадален мост във Фриско? Еех, Америка, детска моя мечта! Холивудските сценаристи са големи хитреци.

Действието се развива в една християнска страна по времето на рождественските пости, когато всички с трепет очакваме часа на Христовото раждане. Ражда се Богът. А човекът умря. В началото човекът беше жив. Негов приятел разказва пред камерите как човекът отказал вечерята, която му предложили предишната вечер. След това легнал на онази маса в онази стаичка със стъклени стени, които сме виждали пак по филмите. Бил спокоен, очаквал този момент цели двайсет и четири години, бил подготвен за него. Може би по принцип му вкарали предварително някаква успокоителна инжекция преди събитието, за да не се вълнува, но това са само догадки, сценаристите мълчат по въпроса. Продуцентите обаче не биха се изложили някой осъден да вземе да се гърчи и да моли за милост. И така героят легнал на масата и дори помогнал на сестрата да открие подходяща вена, където да вкара иглата. Иглата е свързана с маркуч, който е свързан с едно специално съоръжение, с което сме запознати пак от онези филми. Няколко инжекции една до друга, които се задействат автоматично и последователно след натискане на копчето от екзекутора. Първата инжекция съдържа вещество, което неутрализира нервите, за да не усеща жертвата болка. Втората инжекция блокира мускулната система, за да не преритва грозно пред камерите. Човекът е парализиран, само очите все още гледат. Третата инжекция спира едновременно дишането и сърдечната дейност. Зад очите вече няма никой. Четвъртата инжекция помага на душата да се отдели и да полети по предназначение, като едновременно носи тайно послание към Отвъдното, за да бъде допусната тази нещастна душа да премине границата - една много хуманна инжекция, която обаче не съществува.

И онзи ден, посред рождественските пости, един човек, извършил престъпление, когато бил на 24, легна на масата, помогна на сестрата с иглата и спокойно наблюдаваше как връзват каишките на ръцете и краката му. Зад стъклените стени бяха представителите на властта и неговите близки и приятели. Стъклото е като екран на телевизор. То отделя съвсем хуманно красотата и безгрижието на щастливите свободни хора от нещастието и мъката на актьорите в шоуто. Шоуто бе кратко. Продуцентите бяха доволни. Сценаристите си взеха предколедните заплати. Инжекциите бяха празни. Черупката върху масата също. Чудото се състоя. Малко преди да се роди Най-милостивият от всички, ние хората бяхме безмилостни. Представителите на властта, близките и приятелите напуснаха залата, качиха се в автомобилите си и кой откъдето е. Както се казва по историческите американски филми: „След бесенето ще има танци“. Нищо особено не се бе случило. Най-накрая този убиец си получи заслуженото, рекоха си Арнолд и всички останали самонадеяни типове по целия свят и седнаха да вечерят.

А за да бъде сценарият съвършен, съдбата на човека можело да бъде променена от справедливия цар. В случая губернатора Арнолд. В неговата ръка бил цял един живот. Хоп - разтваря длан и човекът живее. Хоп - свива железен юмрук и човекът мре. Животът на човека не му бил даден от този актьор, но му бил отнет от него. Актьорът терминатор за разнообразие можел да прояви милост. Просто да махне с ръка и да остави човека на собствените му демони. Терминаторът обаче е генно програмиран от сценаристите да не се влияе от такива идиотски чувства. Какъв робот би бил, ако вземе пък и да се размеква? I`ll be back!, каза той едно време и не излъга. Завърна се. А оня чип, дето уж си го извади от мозъка в „Зов за завръщане“, всъщност изобщо не го е вадил. Там си е. Как иначе ще се произнесе, че не намирал основание да помилва осъдения? Откога милостта изисква основание? Христос, Който ще се роди само след седмица, не би намерил и следа от основание да ни помилва, ако би потърсил такава. С какво заслужихме милостта Му? С кое по-точно зверство? Нещо не схващам логиката на най-великата демокрация на тази планета.

Тя, тази демокрация, редовно извършва убийства и то не само на двайсет и четири годишни младежи. Америка убива и деца, ненавършили осемнайсет. В тази статистика християнска Америка е в компанията на Иран, Саудитска Арабия, Йемен, Пакистан и Нигерия. Все отбор юнаци. Страшно велика е великата демокрация. Благодаря, бих казал аз, за любов такваз. За пореден път чудовището се озъби на света и на собствените си поданици. Не успя да превъзмогне старите си зверски навици. Америко, твоят поет Алън Гинзбърг, умрял през 1997, си ти го е казал: „Go fuck yourself with your atom bomb“, той отдавна те е разбрал: „Америко, кога ще приключим с войната?... Америко, кога ще се съблечеш?“. Невъзможно е по никоя дефиниция и по никоя кодова таблица един наркозависим да бъде наречен демократ. Америка, оглавявана от изрезката Буш и губернатори като Терминатора, е зависима от една дрога - изкопаемите горива - казва го не друг, а старият Кърт Вонегът младши, трето поколение американец. Нещо да кажете за прочутата Декларация за независимост? Може би трябва да се нарича Декларация за зависимост... Но не бързайте да обвините изрезката Буш и Терминатора, те са просто прислужници на чудовището, наречено велика Америка. Откакто са почнали да убиват систематично и планомерно индианците, прислужниците на чудовището не са спрели. Те са убийци. Убийците, наричащи се християни, убиват преди Рождество. Животът е ценност, която не сме си създали сами. Христос се ражда, за да живеем. Убийците са стъпкали съвестта си, убийците са роботи-слуги на злото, което господин президентът на великата страна клейми във всяка своя реч.

И понеже знам, че винаги се появяват разни защитници на убийството, които с голям ентусиазъм почват да трепят всичко живо наляво и надясно и чиито аргумент в случая би бил „Ами ако този убиец бе убил някого от твоето семейство?“, няма начин да не им отговоря така: Е, да, ама не е, затова по-добре не ме карайте нищо да си представям, а се опитайте да вникнете в думите на американския политик от началото на миналия век Юджийн Дебс:

Докато има нисша класа, аз ще съм част от нея.

Докато има престъпници, аз ще съм един от тях.

Докато има и една душа в затвора, аз няма да съм свободен.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2005, № 12 (73)