МИТИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА НА СЕВЕРОЗАПАДА

Николай Фенерски

web

Смея да твърдя, че многоуважаваният от всички нас представител на българската класическа литература, родом от село Калиманица, Монтанско, Йордан Радичков, в своите несъразмерни и неравноделни творби само се е докоснал до многообразието от митични същества в онзи вълшебен край, като, разбира се, отчетем, че всички негови тенци и верблюди са неповторимо и окончателно нарисувани и предават едни от най-характерните и скрити същности на космическия Северозапад. Също така смея да твърдя, че много от долуспоменатите митични същества са били забелязани от него, защото те не убягват на никое чувствително око, но по една или друга причина писателят е предпочел да не ни разказва за тях. Много предположения можем да хрумнем тука, като например това, че въпросните същества не са му се сторили достатъчно достойни или поетични, че техните грозни или резки черти не са давали на перото му онази свобода, от която има нужда и т.н., но така или иначе това ще си останат все предположения в областта на хипотетиката. Затова нека нашият скромен принос в митологията и сравнително-химическото изследване на Северозапада бъде просто като един ненатраплив и забавен щрих към цялата тази незавършваща картина, един допълнителен орнамент, хвърлящ повече светлина върху тази неизследвана област и прочие, и прочие. Така или иначе, когато биологията е безсилна, трябва да се намесим ние, самите представители на онази здрачна зона, защото истината е некъде там... Все пак ще сме от полза и на туристите, осмелили се да поемат нататък по пътя неравен, за да не изпадат те в шок и други нервно-паралитични състояния. И така - време е:

Червеноглав драпалец - Червеноглавият драпалец е бозайник с шест крака с различна дължина. Трите му перести уши са разположени едно зад друго в областта над врата. Мъжкият достига на дължина 40 сантиметра в четирите посоки на света, има остри, различно дълги нокти и обича да пие бира. Драпалецът е най-активен нощем, когато излиза на лов, на разходка или да пие бира; обикновено се разхожда по керемидите, прескачайки от покрив на покрив, и вика „жунгръц, жунгръц“, като издава и други странни звуци. Малкото на Червеноглавия драпалец се нарича Маждрамуняк. Понякога може да се чуе, най-често в размножителния период, как Драпалецът, ходейки по покривите, вместо да прави „жунгръц“, вие в октава си-бемол, като едновременно с това псува кмета на майка. Предполага се, че името му идва от неговия навик да драпа с острите си нокти по циглите, тоест керемидите.

Муртузук - Муртузукът е потайно същество, което се среща изключително рядко в най-ранните часове на деня. Муртузукът обича да краде кокошки и да троши бутилки в главата си, когато срещне човек, тръгнал сутрин на работа. Зъбите на Муртузука са криви и като отвори уста, от нея се носи дъх на гнило. Има ясно изразена психосоматична сексуалност, която обича да демонстрира най-вече като крещи различни междуметия: „оооооу, беее“, „яааааааааааауууууууууу“ и подобни. Муртузукът има дълга муцуна, двете му очи са разположени близко едно до друго и най-често пие ракия. Удивителна е способността му да изпива по повече от литър, без това да се отразява на кондицията му. Когато пие, Муртузукът мига много често с лявото си око и се плези. След втория литър ракия започва да повтаря, че никога не е бил, това, което не е, и винаги ще бъде това, което е. Популацията на муртузуците е силно намаляла и е застрашена от изчезване, което може да се обясни с трудните условия на двайсет и първи век, в които сексуалните щения на съществата са съвсем закърнели, въпреки че споменатите междуметия все още може да се дочуят рано сутрин. Муртузукът не псува кмета на майка, когато се ядоса, а псува всичко живо, което му се изпречи на пътя, затова е смятан за особено опасен. Привидната агресивност на Муртузука обаче е предпазна реакция и не бива да ни плаши.

Мадагаплюцер - Мадагаплюцерът разполага с четири космати ръце и осем лилави на цвят крака. Освен две очи на муцуната, има и едно око на тила си. Мадагаплюцерът е известен с това, че винаги, когато може, решава кръстословици или чете „Критика на чистия разум“ от немския философ Имануел Кант. Също така той има твърди комунистически убеждения, които от време на време преминават в либералнокапиталистически и, в зависимост от периода, в който се намира, той гласува различно на изборите. Широката скроеност на Мадагаплюцера го прави неразбран за мнозина и поради това той си остава самотен. Мадагаплюцерът пие ракия и червено вино, като често пърди и се уригва. Живее в покрайнините на градовете и селата на Северозапада и псува Америка. Малкото на Мадагаплюцера се нарича Мадагагуга. Излюпва се от яйце, но веднага става бозайник, като първото, което му се дава да бозае, е кисело вино от стара бъчва или газиран цвик (суроватка), за да разбере още тогава, че Америка е виновна за всичко. Мадагагугата се излюпва направо със силно окосмените си ръце и се научава да ходи бос, защото старият Мадагаплюцер няма пари за четири чифта обувки. Лилавите му крака са особено красиви и блестят в теменужен оттенък на слънцето. Окото на тила на Мадагаплюцера спи през деня и бди отворено през нощта, озъртайки се във всички посоки, готово да подаде сигнал към централния мозък всеки миг и да предизвика рязко събуждане. То е твърде чувствително и затова Мадагаплюцерът често се стряска насън и скача да погледне през прозореца дали не настъпва Второ пришествие, а сърцето му бие да пръсване.

Сурсупудула - Сурсупудулата може да лети, има ципести криле като муха и достига 68 килограма. По подобие на Червеноглавия драпалец, Сурсупудулата е най-активна през нощта. Може да се види през лятото и есента при ясно небе да прелита с висока скорост над улиците и поляните, издавайки с пипалата на муцуната си свистящи звуци. Сурсупудулата прилича на членестоного, но е бозайник. Яде шума, сирене и орехи и пие вино, ракия и бира. Сурсупудулата мрази хората, но най-много мрази левскарите, което ясно показва пристрастията й към ЦСКА. Тя е изключително сприхава и завистлива и може да псува повече от три минути, без да повтори псувня. Когато се напие, Сурсупудулата има навика да пука гумите на колите, като отчаяно търси колите на кмета и председателя на кооперацията, за да спука и техните гуми. Ако не ги открие, преобръща контейнерите пред домовете им и се изхожда на тротоара. Много обитатели на Северозапада твърдят, че това същество е плод на болно въображение, но и много от тях могат да се закълнат, че са го виждали лично, ей с тия очи, и дори че са обръщали с него по няколко ракии. Малкото на Сурсупудулата се нарича Цинцибайче и първото нещо, на което се научава, още преди да се научи да лети, е да псува.

Пелентолоп - Пелентолопът е влечуго, което ходи изправено на задни лапи, а предните му са тънки, без кости и се гънат във всички посоки. Езикът му като на повечето влечуги е раздвоен и когато говори, изговаря думите по два пъти един след друг, когато е спокоен, или едновременнодвойно, което звучи като стереоефект, когато бърза. Повечето от познавачите на това същество от Северозапада са на мнение, че то е тъпо, с твърде нисък коефициент на интелигентност. Това обаче не е доказано. Пелентолопът обича да се препича на слънце и да разпитва минувачите за личния им живот. Понякога го мързи и само им подхвърля хапливи забележки, но северозападните минувачи са свикнали, а и толерантността им е вродена. Пелентолопът пие само шейсетградусова северозападна гроздовица, за да стопли студената си кръв. Когато след три „малки“ чашки Пелентолопът заспи следобед, хърка толкова силно, че заглушава дараците в памучената фабрика и бръмченето на торния самолет ЕЛЗЕТ.

Плашипутарник или изклесък - така всъщност се нарича някое мутирало митично същество от горепосочените. Когато мутира митичното същество, то преминава от едно агрегатно състояние в друго, тоест от една форма на живот в съвсем разнопосочна, като достига пределите на биогенетическата фантазия. Мутирайки, Червеноглавият драпалец може да се превърне в Муртузук или Сурсупудула, но най-често остава в някакво междинно състояние, в което придобива чертите на няколко от митичните същества, както и нови най-неподозирани характеристики. Тези факти ни навеждат на извода, че изследването и класифицирането на митичните същества винаги ще бъде трудно и дори невъзможно за по-траен период и че за тях можем да отнесем с най-голям успех теорията за променливостта на нещата. В тази връзка държа да подчертая, че ако някой на този свят разполага с по-различни сведения за упоменатите митични същества, то това не е никакво противоречие, а просто временно състояние, в което привидността на нещата е била привидно друга. Благодарим за вниманието!

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2004, № 5 (66)