ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА МОИТЕ ПЕТ КУЧЕТА

Николай Фенерски

web

В този свят аз нямам нито едно куче. Но в един паралелен свят съм собственик на цели пет броя. Те бяха десет, но пет от тях още в началото тръгнаха накъм трети паралелен свят още по-отдалечен от останалите два. Единият свят е този, в който аз написвам това, а вие го четете. Ще го нарека условно свят А. Вторият е този, в който се радвам на петте си кучета. Той е свят Б. Те всички са братя и сестри. Десет в самото начало, когато майка им ги е раждала. Разделиха се още в началото. Половината заминаха за свят В. А в свят А и другите пет се присъединиха към братята си и сестрите си в третия паралелен свят В още на същия ден. Но най-интересен от всички паралелни светове е Б. Защото там аз съм със своите петима приятели и се радваме на слънцето.

Намерих ги захвърлени край пътя, докато обикалях с велосипеда си. Бяха изсипани от найлоновия чувал направо в канавката, а чувалът се беше закачил в храстите край тях. Явно този, дето ги е хвърлил, е гледал да се отърве от тях бързо. Представям си как са скимтели в багажника на колата му, а той ги е псувал, вашта мама, помиярчета мръсни, млъквайте да не ви издавя... Дочух скимтенето им от шосето и се спрях. Пъпчетата им още не бяха изсъхнали добре. Скимтенето на сляпо, още незасукало кученце, неусетило топлината на майка си, не може да се сравни с друг звук, затова няма да го оприличавам на нищо, така и така няма как да си го представите. Само ще уточня, че това скимтене напомня на плач на новородено дете. Или на новородено яре. Когато имат само едно желание - наблизо да е мама.

Преброих ги. Десет чернобели новородени паленца с розови голи, все още неокосмени лапички и затворени очички. Пет от тях не издаваха звуци, а върху преобърнатите им по гръб телца вече си организираха панаир разни мухи и оси. Дето викат мъдрите, нищо не се било губело в тази шибана природа. Само че аз не съм от тях. Аз съм от глупавите. И с цялата си глупост дръпнах чувала от храста и полека вкарах скимтящите кутренца вътре. Другите пет ги оставих на природата. Да прави каквото си иска с тях. Те така и така нищо няма да усетят, защото вече бяха в свят В, където със сигурност не им липсва нито мляко, нито майка.

Хванах пътя с велосипеда накъм къщи, в една ръка държах чувала и си мислех дали тези петте ще оживеят. Да се родиш и да подишаш няколко часа, преди да се махнеш от този свят, не е съвсем приятно. Обаче те оживяха. Почнах да им давам по няколко капки мляко с пластмасова спринцовка през няколко часа. На втората седмица вече бяха насъбрали сили. Захраних ги с биберон. На третата седмица прогледнаха. На четвъртата започнаха да проявяват характерите си и се наложи да им дам имена. Обичам баналните кучешки имена - Мечо - той е като меченце, Бари - той е тежкар, Тиран - той обича да се налага, Сара - тя е нервна, Амели - с нещо ми напомняше за Амели Пулен от филма. Заживяхме си щастливо. В породата им имаше нещо ловджийско. Имаше и нещо от ротвайлер. Бяха шарена кръстоска и ме обичаха като свой спасител. Не помнеха майка си, защото когато прогледнаха, видяха първо мен. Разбирах се с всички тях без думи.

Кучета като кучета. Живяха дълго и спокойно. У никое от тях нямаше злоба. Можеше да ги погали всеки срещнат, без да се притеснява. Често ги изкарвах на каишка, възседнал велосипеда си, а те ме дърпаха и нямаше нужда да въртя педалите. Имах си кучешки впряг почти като на северния полюс. И често минавахме по пътя, където ги намерих. Поглеждах мястото всеки път, когато минехме оттам. Те не знаеха нищо за това място и не реагираха по никакъв начин. А аз се заглеждах - тук техните петима братя и сестри отидоха в свят В. А в свят Б тези пет кучета пораснаха. Станаха бащи и майки. Случиха им се много кучешки събития. Остаряха в моя двор. Наблюдавах ги всеки ден от живота им и те ме зяпаха всеки ден от живота си. На северния полюс на сърцето обаче е студено. Но явно и там живеят хора. Всеки в своя северен полюс, където умира на пътя, защото е изхвърлил кучешкия си впряг още след раждането му.

Всичко това се случи в свят Б. Там обикновено всичко се случва по друг начин. А в свят А, в който пиша това и в който вие четете, стоях и гледах плачещите пет живи създания край трупчетата на другите пет. Петте живи не ме искаха мен, искаха майка си. Успокояваха се за минута, когато ги държах в ръце, но после пак заскимтяваха. В свят А всички вие обикновено знаете кое как става. Защото всички вие сте мъдри. В свят А пет от десетте мои кучета вече бяха отишли в свят В, преди още да мога да ги видя мърдащи и дишащи. В свят А аз нямам нито едно куче. Защото в свят А нещата функционират гладко. В някои от съседните светове навярно също всичко минава без болка и сътресения... Съвсем гладко.

Толкова гладко, че когато се огледах, видях наблизо един кравар. На около стотина метра от мен той стоеше и ме зяпаше. Избърсах очите си. Приближих се и го попитах видял ли е някой да спира с кола край пътя и да изхвърля отвътре чувал. Не очаквах положителен отговор. Но се изненадах - видял този, дето бил изхвърлил чувала. Знаел го кой е. Живеел в близкото село. Попитах го каква кола кара. Каза ми марката и цвета. Обясни ми и къде точно живее. Но да не съм се занимавал с него, щото не бил твърде разбран. Благодарих му за информацията, попитах го не иска ли да си отгледа кученце, каза ми не и се разделихме. Не знам на кой свят бях, защото вече не бях на себе си.

Попитах го просто. Докато го гледах завързан на стола пред мен. Бях го завързал здраво и бях запушил устата му, не исках да чувам нищо от тази уста. И го попитах - нещо друго изоставял ли си в живота си освен тези десет мои кучета. Той се оцъкли насреща ми. Взе да мучи. Тогава го попитах дали е ходил в нашия паралелен свят Б? Той отново измуча. Щото, казах му, ако беше отишъл, щеше да разбереш, че такива като теб нямат власт над живота. Вие, казах му, можете само да се вцепените от студ на вашия северен полюс. Сигурно вече ме смяташе за луд, но нямаше как да разбера това, устата му беше запушена. И пак му зададох простия въпрос - ти някога изоставял ли си други живи организми - жена си, децата си, другите около теб. Не разбрах дали ме разбра. Но мисля, че осъзнаваше ясно смисъла на въпросите ми. Прочетох го в ужасените му очи. Той знаеше много добре какво го чака. Защото в свят А всички ние знаем какво ни чака. Попитах го като за последно съвсем приятелски знае ли какви събития очакват организмите в свят В... или в свят Г, все едно.

Заклах го със сгъваемото си ножче. Изтрих острието от кръвта. Сгънах го и го прибрах обратно в чантичката на велосипеда си. Излязох бавно от това глупаво село, скоростомерът показваше по-малко от 10 километра в час. Не бързах, исках да се успокоя, преди да достигна пределите на следващите паралелни светове. Обратно в света, който нарекох условно А, където всички вие сте прекалено самонадеяни, самовлюбени и умрели от студ край пътя.

© Николай Фенерски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2010, № 11 (132)