 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ОТ ЛОНДОН ДО МАЦАКУРЦИ ПРЕЗ
БЕЛЕНЕ: ПЪТЯТ НА ПИСАТЕЛЯ АСЕН ХРИСТОФОРОВ
(Години на учение)
Николай Аретов
Асен Георгиев Христофоров (1910-1970) e неординерна личност със сложна житейска съдба. Започнал творческия си път като обещаващ учен и писател, през 1947 г. той е уволнен от Университета, няколко години по-късно е разследван по скалъпено обвинение в шпионаж в полза на Англия. Академичната му кариера е прекъсната завинаги, към литературата успява да се върне, донякъде по неволя, но въпреки че издава немалко книги, не се радва на благосклонна критика, а и въобще на особено внимание от страна на литературната общност. Името му рядко попада в литературните прегледи, а и в мемоарите на съвременниците, и той остава почти непознат за следващите поколения.
Въпреки оскъдните печатни източници, жизненият път на Ас. Христофоров всъщност е доста добре документиран. Запазен е значителен негов архив, който се съхранява в Националния литературен музей и в Централния държавен архив. Запазено е и обемното му досие в архива на Държавна сигурност. Това са и трите основни източника, на които се опира разказът за жизнения му път. В Литературния музей се пазят много писма до писателя, повечето от следвоенния период, както и множество негови литературни и краеведски ръкописи, някои от които непубликувани. Подобни ръкописи има и в ЦДА, където се съхраняват и множество бележки и ръкописи с икономическа проблематика; тук са и няколкостотин писма на Христофоров до майка му и до семейството от времето, когато той учи първо в цариградския Робърт колеж, а след това и в Лондонския университет. И в двата архива се пазят множество документи и снимки. Ценни документи са запазени и в досието на писателя, значителна част от тях са публикувани и коментирани от Р. Аврамов в тритомното издание "Асен Христофоров. Икономически трудове и документи" (2010). Отделни периоди (престоят в Цариград и в Лондон) са доста богато документирани, сведенията за други са оскъдни и това представлява проблем пред изследователя, който се фокусира върху някои сектори от жизнения път на Христофоров, а за други е принуден да си изгради по-бегла представа; началото на някои сюжети присъства в документите, краят им обаче остава неизвестен, и т.н.
* * *
Асен Христофоров е роден на 16 декември 1910 г. в Пловдив1. С много топлота в началото на последната си книга "Откровения" той пише за семейството си, по-точно за своя "старинен джелепски род", ако се използва фразата от един негов автобиографичен разказ (Христофоров 1990)2. Още тук обаче се сблъскваме с една не съвсем привична йерархия. Родителите практически отсъстват. Бащата Георги Ат. Христофоров - деловодител от местния клон на БНБ - умира рано3 и не е споменат в няколкото публикувани автобиографични текста на Христофоров. Нещо повече, името му липсва и в многобройните запазени писма на Асен до майка му, както и в писмата от майка му до него. В замяна на това връзката с майката Мария е здрава, синът доста редовно й пише по време на дългото си учение в чужбина. Майката е амбициозна, прави всичко, щото и трите й деца не само да получат добро образование, да учат езици и музика и въобще - да успеят в живота, поне така, както тя го разбира. В някакъв период, може би преди брака, тя е била учителка. В писмата на Асен от Цариград и Лондон непрекъснато става дума за няколко вуйчовци (т.е. братя на майка му) - Борю, Стоян, Божидар, Христо4. Честото им споменаване може да доведе до предположението, че когато говори за своя род, Христофоров като че ли разбира по-скоро роднините на майка си, а не толкова - не баща си. Отсъствието на фигурата на бащата, както и ранното отделяне от семейството и родната среда ще да са дали своето отражение върху формирането на характера, а в някакъв смисъл - и върху литературното му дело.
Редом до майката през десетилетията винаги е Гаврил Христофоров, кръстник на Асен5, а след това и втори съпруг на майка му. Малкото, което се знае за него, е, че през 1943 г. той е подпоручик, вероятно мобилизиран, в помощната рота на Пети въздушен полк в Крумово. Отношенията на Асен към "бате Гаврил"6, както той го нарича в писмата, са близки, но не синовни - Гаврил наистина е възприеман по-скоро като по-голям брат, отколкото като родител - с него се говори за спорт, за пушки, радио, фотография и не толкова за изпити, бележки и т.н.
По-малкият брат Веселин (роден 1914)7 и сестрата Адриана Хубенова8 също практически отсъстват от "Откровения", където писателят охотно споменава братовчеди, вуйчовци и лели, които всъщност остават безименни - "някакъв млад адвокат", годеник на "моя родственица", дядото - "стари мирови съдия", след това "старейшината [на рода], отколе овдовялата съпруга на мировия съдия", "родственик, полковник от запаса" (Христофоров 1970: 44-45, 86 и сл.) и пр. Близки на писателя си спомнят, че в края на живота му отношенията на Христофоров към брата и сестрата са хладни, вероятно по политически причини - и двамата като че ли са по-добре интегрирани в тогавашното статукво. От друга страна, може да се допусне, че по-малкият брат, който следва в България, може да се е чувствал някак ощетен, в сравнение с лондонския възпитаник Асен. Въпросът за това какво и къде да следва Веселин се обсъжда пространно в писмата на Асен до семейството; желанието и той да учи в чужбина е ясно, но то не се реализира, вероятно по финансови причини. Малко по-късно същото се повтаря и с Адриана.
Като дете Христофоров за кратко заедно с майка си и брат си живее в Берлин (1918-1919), през 1920-1921 г. е ученик в IV отделение на Немското училище в Пловдив, а през 1924 завършва Втора пловдивска смесена прогимназия. Доколкото може да се съди от ученически бележници и дипломата, Христофоров е бил много добър ученик, но не и изявен отличник. По-късно Веселин завършва като първенец на гимназията.
В "Откровения" писателят си спомня с носталгия и за детските години в Пловдив. Няколко страници са отделени на един любим учител по български език, с когото ще поддържа връзки през десетилетията, ще си кореспондира с него, ще му праща книгите си. Тодор Стойчев, наричан от учениците си "Малък Стойчо", запален почитател на литературата и специално на Яворов, по-късно се отдава на диалектоложки и краеведски изследвания, които пораждат може би най-патетичните оценки за съвременник в текстовете на ироничния Христофоров, който предпочита да се възхищава от природата и, доста по-рядко, от хора, особено пък съвременници (Христофоров 1970: 37-43) (вж. също и Стойчев 1965, 1970).
През 1924 г. Асен постъпва в Робърт колеж в Цариград и завършва подготвителния курс (Academy) през 1927 г. и самия колеж през 1931 като Bachelier es (sic) letters, според едно запазено удостоверение на френски (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 5 и 6). В архива на писателя се пазят някои служебни документи за Христофоров от това време. През 1930 г. основава и става главен редактор на двуседмичното ученическо литературно издание "Робърт колидж хералд". В годината, в която завършва, е редактор и на годишника на учебното заведение - Robert College Record. В Робърт колеж младият Христофоров е активен спортист - участва в баскетболен отбор, в състезания по лека атлетика, волейбол и други спортове. Учебната програма на Христофоров изглежда много сериозна (библия, етика, социология, икономика), което, разбира се, не е изненада. Не е изненада и добрата езикова подготовка (английски, турски, латински, френски), от програмата разбираме, че бъдещият автор на "Ангария" е учил турска история и география. По-късно, в Лондон ще учи още немски и италиански. Доколкото може да се съди от писмата му, трудностите в ученето са свързани преди всичко с математическите дисциплини, докато езиците и литературата му се отдават, а и той ги учи "с мерак". С удоволствие отделя време и за музика, свири в различни колежански оркестри.
Наред с добрата подготовка, Робърт колеж поощрява възпитаниците, формира дух на спортсменска конкуренция, не само в спорта, а и предлага многоетническа среда, доминирана от един набор от "англосаксонски" ценности, включително демократизъм и либерализъм, които остават за цял живот, дори когато пораждат известна съпротива или несъгласие (например протестантската пестеливост).
Асен редовно си пише с майка си, с "бате Гаврил", с брата Веско, а по-късно и с по-малката си сестра "Адрианка". Майката запазва голямата част от писмата му, в някакъв момент, вероятно десетилетия по-късно, Асен ги е взел и сега те се съхраняват в архива му (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77, 78, 79). Те представляват отлична илюстрация на израстването на бъдещия писател. Тази кореспонденция започва, когато той е на четиринадесет години, и приключва едно десетилетие по-късно. В началото Асен е още момче, което е малко стреснато от непривичната обстановка, усилено са старае да се адаптира към нея и да отговори на високите й образователни, а и поведенчески стандарти. При това Асен заеква, което допълнително затруднява учението му. Младежът упорито се бори с този недостатък, в началото подтикът идва от един от учителите му, който се занимава с него вечер, а през последната година в колежа, по настойчива препоръка на учител, дори помага на друг, по-малък ученик, като му "дава уроци по заекване" срещу заплащане.
В началото интересите му (извън академичната програма) са насочени на първо място към спорта, постепенно спорта минава на по-заден план (заниманията със спорт практически отсъстват от по-късните писма от Лондон), заменен от увлечението по литературата. В писмата започват да се появяват въпроси, свързани с политическия живот, със семейните стопански дела (планове за надстройка на семейната къща и необходимия банков заем, управлението на кино "Астория", което семейството притежава, и др.).
След началните месеци на адаптиране литературата се нарежда сред основните теми в кореспонденцията на колежанина. Той говори за книгите, които е прочел и купил, дори понякога се налага да възразява на укорите на майка си, че отделял прекалено много време за четене. Въпросът за читателските му пристрастия е обект на отделно изследване. В лондонските си писма Христофоров започва да гледа най-малкото снизходително към предишните си увлечения по литературата. Така по повод интересите на Веселин, който в един момент е "поетът" в семейството, и предстоящия му избор на университетска специалност, Асен пише:
Но в никакъв случай само журналистика. Това е вятър, както беше вятър и моята литература9.
Всъщност може би отказът от литературата е временното настроение, засенчено в момента от новия му интерес към икономиката. До този избор не се достига лесно, за него вероятно изиграват роля и някакви случайни фактори. Във всеки случай, докато е в Робърт колеж, Асен се колебае, няколко пъти сменя предпочитанията си за бъдеща професия, а и се отказва от някои от тях поради липса на средства. (Поне с такива мотиви обяснява отказа на поканата да остане преподавател в колежа.) Закономерно се променя и отношението му към ученето, което в последните години в Цариград не е непременно на първо място, а погледът към преподавателите и колежа става по-критичен. Избухват и някои, явно дребни, конфликти с реда в учебното заведение.
Известно напрежение на моменти се долавя и в семейните отношения, и то точно около учението. Асен реагира на опитите на по-малкия брат да го напътства:
Много са интересни забележките на Веско, които той често ми прави относно ученето изобщо и бележките ми частно. Не само че приличат на твоите, но и ги надминават и би казал човек, че някой старец ги пише на внучето си (12 февруари 1929).
И обратното, наред с препоръките около учението и четенето, писмата на Асен до Веселин, а и до Адриана, все по-често открито говорят, че училището не е всичко, че брат му трябва да има пушка, да излиза с приятели и т.н. Осемнадесетгодишният Асен пише на майка си:
Радвам се, че най-после сте позволили на Веско да ходи на кино, като сте смекчили цензурата (29 октомври 1928).
Освен показателна за нагласата на Асен, бележката може би не е неоснователна, тъй като майката като че ли гледа на четенето (при това на четенето на чужди езици), като на пилеене на ценно време, което трябва да се използва за учене. Какво остава за ходенето на кино.
Дългата раздяла със семейството неизбежно слага своя отпечатък върху взаимоотношенията с него. Асен искрено декларира своето желание да се вижда с близките си, да се връща в родния Пловдив, да летува със семейството в Чаушево (днес Добростан) в Родопите (за едно такова летуване става дума в "Откровения"), но системно дискретно отклонява идеите да бъде посещаван в Робърт колеж10; по-късно, като студент, само веднъж се завръща в Пловдив.
Вероятно най-интересният момент в писмата на Асен от Цариград, а и най-сериозният конфликт с майка му, е свързан с избора на университетска специалност. Семейството му като че ли иска да го насочи към инженерство11. В един момент той се спира на "agriculteur", на което майката явно е реагирала остро. Синът не й остава длъжен и на няколко пъти се връща към темата:
...Искам Agriculture, защото заекването ми пречи за друго и, даже ако не заеквах, не бих искал да стана адвокат, съдия, доктор или нещо друго. Знам също, че имаме земи и гори и полета, та да ставам agriculteur, та не само тези, които имат земя учат Agriculture. Но вие все ще знаете повече. Вижте там, питайте и други, па ми пиши какво сте решили и кой какво мисли (10 април 1927).
Мила мамо,
Между другото от писмото ти от 14 т.м. научих:
- че един "agriculteur" не е нищо друго освен един прост селянин [...]
Надявам се, че в следующето си писмо ще се стараеш да ми изясниш още повече положението и състоянието на "agricultuleur", в случай, че не съм разбрал добре твоите мисли в писмото ти от 14 април, 1927 година (17 април 1927).
Наистина много съжалявам за това писмо, но то се свърши вече. Наистина то беше писано, когато бях в много лошо разположение, защото ти сякаш ми се подиграваше [...] Сега да ти пиша защо agricultuleur ми харесва [...]
Но недей мисли, че тази agricultuleur се е завряла в главата, защото съм прочел една или друга книжка, или нещо от Jean-Jacque Rousseau. Още от много отдавна съм си мислил аз да си имам една къщичка някъде там [?], знаеш къде, един чифлик със знаеш какво и други такива... Искам да живея спокоен живот, това е, което искам! (9 май 1927)
С това идеята да се отдаде на селско стопанство изчезва от писмата на Христофоров, а и от плановете му, поне до заселването му в Говедарци две десетилетия по-късно. На преден план излиза литературата, натам го насочва и един от преподавателите му, Prof. Moore, който дори се интересува дали би останал за две години в Робърт колеж като учител "или по английски, или по Gym". Днес поне предложението изглежда ласкателно - всяко учебно заведение се стреми да задържи най-добрите си възпитаници. Амбициите на Христофоров обаче са по-високи, той вече си мисли за европейските университети (Софийският определено не го привлича) и отклонява поканата по един всъщност доста странен начин, според писмо до майка му:
Казах му обаче, че получаваш пенсия от 900 лв. на месец (13 април 1929).
Влечението към литературата остава, но и през 30-те години на ХХ в. подобна университетска специалност не предлага особено примамлива професионална перспектива:
Знаеш, че имам силно влечение към литературата. Но това е опасна работа... (17 декември 1930).
За силата на това увлечение свидетелства и другата важна тема в писмата на Асен до майка му през последната година от престоя му в Цариград - издаването на Robert Collage Herald. Христофоров успява да реализира идеята, която отдавна се е носела във въздуха, и закономерно става главен редактор. В редакцията са общо шестима, между които българите Стефан Петличков (който подписва доста стихотворения) и Владимиров12. Редакторите са определени от Ученическия съвет (Students Council), те са до голяма степен независими от управата на колежа, вестникът излиза през две седмици, като първите броеве са отпечатани с по-примитивна техника, а от седми са печатани.
В архива на Христофоров са запазени всички броеве на вестника, на които той е редактор. Те напълно потвърждават думите му, че той е душата на изданието и основния му автор - подписва се като Editor-in-chief, A. G. C. (от Christophoroff), с псевдонимите Ascanius13, вероятно и Balzac, а при един особено важен случай - гостуването на поета лауреат Джон Мейсфийлд в Робърт колеж - и като Christophoroff. Материалите са най-различни, но най-често свързани с литературата - Лекция на Клод Фарер за Пиер Лоти, за ученическа постановка на "Колко е важно да бъдеш сериозен" от О. Уайлд. Най-любопитен е блокът от публикации на Христофоров в новогодишния брой, при това те съдържат и добронамерени шеги с преподавателите - "Новогодишен сън на един мързелив ученик последна година" ("The New-Year’s Dream of a Lazy Senior") и стихотворенията "Нова година" ("The New Year") и "Сър Едгар отива в Рая" ("Sir Edgar Went to Paradise").
Вестникът наистина е независим от управата на колежа, новогодишният брой провокира президента К. Гейтс да отправи кратко писмо, което е публикувано в следващия брой. По този повод Асен пише на майка си:
Все пак да видите колко много свобода има тук в едно отношение поне - в обноските и във връзките между учители и ученици (24 декември 1930).
Темата ще го вълнува и в по-късните му писания от и за Лондон. Непосредствено преди излизането на първия брой на вестника Христофоров е наказан строго за това, че е пушил в спалнята. Но, както той пише на майка си, "Хералд" е накарал преподавателите да гледат по друг начин на него.
Един кратък информационен материал в "Хералд" заслужава внимание. Той е посветен на други колежански издания и споменава "Рилски шепот" (изписано Rilsky Shepot), месечно списание на възпитаниците на Американския колеж в София [може би в Самоков] с главен редактор Сидер Флорин (Mr. Sider Florin) - един забележителен преводач, чийто житейски път е близък с Христофоровия.
* * *
Престоят в Цариград в крайна сметка свършва, Христофоров се прибира в Пловдив, за да поеме към Лондон, където пристига в началото на август. По пътя около месец гостува в Париж на "вуйчо Борю". Изборът на Лондонския университет се определя и от факта, че за там получава финансова подкрепа от президента на Робърт колеж - Кейлъб Гейтс (Caleb F. Gates, Jr.)14. Финансовата помощ е осигурена лично от Гейтс, а не от някоя институция. Докато изборът на Лондонския университет може би зависи от финансовите условия (Оксфорд излиза по-скъпо), за избора на специалност решаващо е мнението на благодетеля Гейтс15. Писмата му не са напълно еднозначни, желанието му е било като че ли да следва по-скоро Political Sciences и Journalism, става дума и за специализация по International Law and International Affaires. След тежък приемен изпит Христофоров е приет в London’s School of Economics, където следва от 1931-193416. Вариантът журналистика отпада и остава Economics, като първоначално възнамерява да специализира International Law and International Affaires. Така поне той представя специалността си в първите писма до Пловдив. Уверението, което праща през 1932 г., я формулира по малко по-различен начин - там става дума за B. SC. (Econ.) with Banking and Currency as a special subject. Дипломата от 1934 г. му определя образователната степен Bachelor of Science (Economics). Христофоров е и първият българин, който завършва това и до днес най-авторитетно в своята област учебно заведение.
От писмата му научаваме и за няколко други българи, които по това време следват в Англия и с които Христофоров поддържа връзки - на първо място със семейството на новия пълномощен министър Панчо Хаджимишев. Хаджимишев знае за статията в "Звено" и това изиграва роля в отношението му към студента. Доста бързо Асен става редовен гост в легацията, редовно обядва с една от дъщерите на Хаджимишев - Фео, заедно с нея и с Марго17 често ходят на театър, а и други светски събития, благодарение на пълномощния министър Христофоров си създава контакти, към него се обръща за съдействие. След няколко месеца Асен се сприятелява и с Мишо, сина на пълномощния министър. Майка му редовно е осведомявана за отношенията му с Хаджимишеви, или поне за значителна част от тях, Марго дори я посещава в Пловдив, разменят си писма и пр. Когато Веско се записва в Софийския университет, Хаджимишеви предлагат да се настани у тях на квартира. Но намеренията на семейство Хаджимишеви да вземат Асен за зет, за които на няколко пъти намеква Христофоров, не се осъществяват.
Христофоров е в постоянни контакти и със секретарите в легацията Наумов, Чичовски, Бояджиев, военния аташе Владимир Стойчев (бъдещия генерал), Казанджиев и съпругата му. В писмата се съобщава и за други българи тук - Цена Стефанова, дъщеря на министъра на финансите Стефан Стефанов, ненаименован студент в Кембридж, Ганев от Варна, г-жа Мамарчева от София, Атанасов18. Няколко години след Асен в Лондон идват и по-младите му приятели от Робърт колеж Светлозар Паланков и Георги Петков.
Свикнал с мноетническата среда в Робърт колеж, а вероятно и чувствайки се чужденец в Лондон, Христофоров се сприятелява първо с един студент индиец - Макбул Али, за когото с топлина и самоирония разказва в "Скици из Лондон". Донякъде парадоксално, публикуваната не особено обемна книга представя повече лондонски познати на Христофоров отколкото многобройните му писма от това време.
Асен явно продължава някои контакти, установени още в Цариград. Трайна е връзката му и с американското семейство Къртис (Curtis), те го канят на вечеря, питат го за рецепти за балкански ястия (пилаф), интересуват се от майка му; от своя страна той съобщава на майка си, че им се е родило момче и пр.19. В писмата често се споменава и Бабкок (Babcock), който в някои случаи е връзката му с К. Гейтс, както и Хънтингтън (Dr. Huntington).
Христофоров се отдава на икономиката и на няколко пъти подхвърля иронични реплики по повод на предишните си увлечения по литературата, споделя и че вече няма време да чете романи. По повод увлеченията на брат си също на няколко пъти подхвърля критични реплики:
Какви са тия фасони от Веско, за които ми пишеш! Минало е времето на философите и чудаците, а световната история не може да побере още един Диоген... (8 апр. 1933).
Академичните занимания на Христофоров в Лондон са респектиращи и разностранни; за начина, по който работи, свидетелстват и студентските му записки, оцелели въпреки многобройните премеждия. Не всички негови планове се осъществяват.
В писмата си той често говори за специализация в Женева през лятото, кандидатства за стипендия, но като че ли не успява да замине. Темата се появява още през 1931 г., през 1933 всичко изглежда уредено, но Асен решава да се опита да прехвърли стипендията за лятото на 1934 г. Страната привлича Асен не само с възможностите за специализация, още през 1931 г., току-що пристигнал в Лондон, той пише на майка си: "Ако можете, тръгнете за Париж. Отбийте се в Цюрих. В Швейцария е великолепно и веднъж като я видиш, не ще ти се връща в България." (23 авг. 1931).
В един момент младият Христофоров е поканен и за преподавател по български език, но като че ли не се появяват студенти. Разказът му за това обаче заслужава да бъде цитиран:
Като хваля тукашните професори, косвено хваля и себе си, защото от есента и аз се числя към преподавателския корпус при Лондонския университет: Шефът на катедрата по славянска филология помолил министъра да му посочи едно лице, което да може да преподава модерен български и да каже и някоя друга дума за нашата литература и история - за догодина. Чичовски, заемал тази длъжност преди година две, и една година получил над стотина лири - само за няколко часа. Министърът ме пита дали съм съгласен, на което отговорих утвърдително, и сега остава да ме впишат в проспекта на университета като Reader in Bulgarian language and literature (според нашата терминология reader ще рече доцент, от латинското doceo). Тъй че, преди да свърша тукашния университет, ще стана "професор" в същия университет... Чудни работи стават по света... (5 юни 1932).
Разговорите продължават и в началото на новата академична година:
Ходих при Bernard Pares, директор на School of Slavonic Studies - по препоръката на министъра. Видях се и с prof. Seton-Watson - голям сърбофил - за когото навярно си чула. Споразумяхме се - в смисъл, че ще взема мястото на Чичовски и ако има кандидати, ще им давам уроци (4 ноември 1932)20.
Асен определено има вкус към пътешествията и обича да крои планове за тях, които по правило не се реализират в пълнота. Подобни случаи има още от времето в Робърт колеж. През май 1932 г. с Мишо замислят да купят автомобил и да се приберат с него през ваканцията. С помощта на Хаджимишев - бащата на Мишо - обмислят маршрута: Франция, Швейцария, кратък престой в Берлин, отново Швейцария, Унгария... Но "меракът" бързо му минава; все пак, макар и без кола и може би по съкратен маршрут, двамата пътуват до България през Париж заедно. През 1933 г., още през февруари, министърът започва да нарежда "itinéraire-а на нашето завръщане в България [...] (моето и на дъщеря му) [...] Берлин, Виена [...]" Пътуването не се осъществява, като причините са неясни - веднъж Асен съобщава, че пълномощният министър не му гарантирал връщането в Лондон, друг път - че Фео трябва да чака резултати от изпити21. Това лято Асен остава в Англия и, за по-евтино, прекарва известно време в Хейстингс. Сведенията за летуването на морския бряг от писмата и от "Скици из Лондон" не се покриват напълно.
* * *
Литературните увлечения може да са минали на по-заден план, може и да са се превърнали в обект на иронични бележки, но желанието за писане и публикуване остава, сменят се само темите. Докато в "Робърт колидж хералд" Асен помества преди всичко информации, свързани с литературата и театъра, както и литературни по форма пародии, сега погледът му е насочен на първо място към финансови и икономически явления. Веднага след пристигането си в Лондон, още преди приемните изпити, за които твърди, че се готви упорито, Христофоров започва да изпраща журналистически материали до пловдивския вестник "Борба"22. Всъщност първия материал изпраща на 20 август 1931 г., по-малко от седмица след пристигането си на 14-ти, статията е публикувана на 26-ти (Христофоров 1931а). Следващите публикации във вестника неизменно са придружени с пояснението "Специална кореспонденция на в. "Борба", а подписът в края става "Асен Г. Христофоров". В писмо до майка си Асен споделя: "преведох или по-право съкратих и написах за "Борба" изявленията на лорд Howard" (20 авг. 1931).
За сътрудничеството си във вестника, особено за първите си опити, Асен осведомява семейството си в писма. В началото е много доволен и горд, след няколко месеца придобива самочувствие, не е съгласен с промени в текста на статиите му, за които предварително е наясно, че са прекалено дълги. Когато излиза статията "Партийна раздробеност в Англия", "уж писана от мене", двадесет и една годишният студент дори прави бележка на редактора "да не повтаря тази игра" (25 октомври 1931).
Малко по-късно започват и опитите му да сътрудничи на списание "Звено"23. Там е поместена една негова статия (Христофоров 1931в) - първата изпратена, следващите не са публикувани; темата се коментира в писмата, от които става ясно, че Асен продължава да следи списанието. От кореспонденцията се разбира, че той следи още "Литературен глас" на Д. Б. Митов, "Мисъл"24 и "Македония"25, веднъж (1931) споменава и "списанието на Популярната банка" (вероятно Списание на Съюза на популярните банки), в което след завръщането си в България публикува.
В края на 1932 г. Христофоров започва не само да следи, но и да сътрудничи на вестник "Зора". Това става повод и да прекъсне временно сътрудничеството си с "Борба", след писмо на редактора, който му прави бележка да не праща един и същи текст на двете издания26. Студентът също е недоволен: "Бях пратил на "Борба" една дълга статия за митническите тарифи в Англия, но те я преобразили и напечатали, силно съкратена, като изявление на Чембърлейн."27. Около година по-късно, през февруари 1933 сътрудничеството на Христофоров в "Борба" е подновено.
След излизането на втората му статия в "Зора", Асен споделя с майка си, че ще поиска да му издадат официална карта на сътрудник (21 ян. 1933)28. След няколко дни праща нова статия - "за изборите за парламента" (31 януари 1933)29. Изглежда "Зора" също не публикува всичките му кореспонденции, защото Асен пише на майка си "понеже не ви са пратили "Зора", изглежда че не са напечатали последната ми статия за "Ирландия" (9 февр. 1933).
По същото време в "Таймс" излиза и откъс от негово Писмо до редактора, текст, който след това е преведен и препечатан без негово знание във вестник "Демократически сговор" на Ал. Цанков. Христофоров не без гордост пояснява: "Също до бате Гаврил изпратих един брой на англ. вестник "Times" - най-меродавния - в чийто брой от 23 август имаше поместено част от едно мое писмо до редактора, по случай една атака срещу балканските страни: че не си плащали външните задължения."30.
Текстът е съвсем кратък, в него акцентът е върху нови ограничения в българския валутен режим, които поставят под въпрос възможността на българските студенти в чужбина на продължат образованието си. Проблемът засяга пряко Христофоров, той го коментира в много писма още от януари 1932 г., търси съдействие от пълномощния министър в Лондон, а и от министъра на просвещението К. Муравиев и от министъра на финансите Ст. Стефанов, получава окуражителни писма, но, доколкото се разбира от писмата, пловдивският клон на БНБ така и не разрешава на майка му да купува валута и да му я праща. Връзката на рестрикциите с външните задължения на България е ясна, но не е посочена експлицитно в публикувания откъс от писмото.
Вестникарските кореспонденции на Христофоров от Лондон са сравнително големи, подписани и разглеждат европейски или британски икономически проблеми, като са потърсени и аналогии с положението в България. Студентът не се поддава на изкушението да използва английски източници и идеи, за да коментира от свое име български проблеми, които го засягат лично. А подобно изкушение като че ли съществува. Той е сериозно засегнат от валутните ограничения, за които пише писмо до "Таймс", и се възмущава от тях.
Не е напълно изключено да съществуват и неподписани негови текстове - и "Борба", и "Зора", а и "Звено" често публикуват подобни материали за Англия. Струва ми се обаче, че ако подобни изяви съществуваха, те щяха да бъдат споменати в писмата. Освен това, целта на Асен, поне осъзнатата цел, е да наложи името си като специалист: "Много ми се иска да пиша по финансовите работи, та като си дойда, да ме знаят" (18 септ. 1933). Единственото тематично изключение е информацията за изложбата на Никола Михайлов, тя е посветена на друг тип събитие. Текстът смущава както със скрупульозното изброяване на официални лица и важни особи, рисувани от художника, така и с някои клишета, живи и днес:
Докато в България ратниците за българска култура, писатели, артисти и художници са подложени на тежки материални изпитания и на една жестока критика, мнозина прокудени в чужбина наши музиканти и художници печелят лаври за себе си, за своето изкуство и за България (Христофоров 1931б).
* * *
Успоредно с университетските лекции и журналистиката, Христофоров прави някакви опити и в "реалната икономика". Често писмата не хвърлят достатъчно светлина върху тези начинания, но е ясно, че освен съветите, които студентът праща на семейството си по данъчни и имуществени въпроси, той съдейства и на някакви търговски дела. Част от тях са в рамките на семейството - например предлага майка му да купи на леля Еленка (по това време в Париж) имот в Пловдив, като сделката и трансфера на парите е доста усложнена, други остават неясни, но са реални - например някаква също доста сложна сделка, в която участва и някой си Хасан ефенди. Асен прави опити да играе на борсата, горд е с първата скромна печалба от 10 лири, намеква за намерение да се издържа през следващата година по този начин, но накрая май понася сериозна загуба.
Личните писма от Лондон предлагат интересна възможност за сравнение с публикуваните след завръщането "Скици...". За това ще стане дума на друго място. Същевременно писмата предлагат и разкази за други събития и детайли, те съдържат елементи, които не са намерили място в публикуваните текстове по очевидни причини. Например постоянната тема, започнала още в цариградските писма, за намирането на цигари.
На пръв поглед естествено е разминаванията да са най-много при романтичните връзки и въобще отношенията с представителки на другия пол. Нормално е един син да не споделя всичко с майка си, а и един автор да не разкрива изцяло интимните си преживявания пред читателите, сред които очевидно е и майка му, наистина десетина години по-късно; впрочем при излизането на "Скици из Лондон" Христофоров от няколко години е женен и това вероятно също би могло да се отрази върху подбора на представяните в книгата сюжети. Това, което може да се приеме като изненада, а и като някаква провокация пред изследователя, е присъствието на няколко подобни сюжетни линии в книгата, които са представени в малко по-друга светлина в писмата, особено на фона на обратната тенденция - присъствието на сходни сюжети в писмата, които отсъстват в книгата.
Един интересен романтичен епизод е въведен в писмата по специфичен начин. Асен го съобщава под секрет на брат си, по повод на пътуване до Париж, където обаче смята да остане само три дни:
Останалото време съм в Нанси - знаеш при кого. И стаята е вече ангажирана, и всичко е готово. Също като меден месец, без да си женен... За Париж ще има и друг път време, защото булката след като свърши медения месец ще заминава за Америка. (До Веско, 10 март 1932).
Всъщност не успява да запази тайната и споделя с майка си. По-рано, в писмо до майка си, която се интересува от предстоящото му пътуване до Франция, той вече е намекнал:
Все ще се сетиш, че има и друго нещо, което ме привлича, и което ме прави малко нетърпелив. Но то не е много сериозно - можеш да бъдеш спокойна - мозъкът ми е още в главата, а главата стои здраво на раменете... (31 януари 1932).
Историята има продължение след повече от година и то е предадено обстойно пак в писмо до майка му:
На 13. т.м. имах една гостенка от Южна Америка, бивша Русия - Пловдив - Нанси. След десетмесечно мълчание й бях изпратил една новогодишна картичка с обикновени поздрави. Не щеш ли, момичето, което дотогава било се прибрало в един католишки манастир, се качва на парахода и пристига в Лондон: цяла женитба... Ще ти се стори, че пиша цинично, обаче нищо подобно. Напротив, беше ужасно неприятно, мъчно, и т.н. Но не искам да се женя, въпреки че момичето е 100% comme il faut във всяко отношение, най-вече "мозъчно". Колкото за манастира, и цяла кофа мозък не би могла да помогне в тоя случай. Не знам какво да ти пиша. Вчера ходих на чай у нейните родители, на половин час вън от Лондон. Господинът е от много старо, чисто немско семейство, което се е преместило в Русия преди столетия, та е чист руснак. Госпожата е покръстена еврейка. Мъжът е човек, какъвто рядко се среща: licencié по литература, инженер по професия, голям gentleman, много [...] Както виждаш, в него се влюбих, а не в когото трябва31.
А и това не е първото предложение за брак, за което Христофоров споменава в писмата си от Лондон32. Темата за евентуален брак често присъства в писмата на Христофоров, най-често в шеговит план. В едни случаи той отхвърля някакви планове на майка си, в други вижда в брака възможност да реши финансовите си проблеми, най-често успокоява майка си, че не се е обвързал и т.н.
Не съм хубав, но съм черен, здрав и отчасти добър. Намери ми една булка - 19 год., не много грозна и не дебела - та да се оженим. Разбира се, ако има пари и за двама ни, толкова, колкото стигат за живуркане [?], за следването и за още 3-4 години. После, лесна работа... (31 януари 1932).
Г-ца Марго вече три последователни пъти ми гледа на карти и все намира, че ти си ме заженила в Пловдив за някоя си богата... Каква е тая работа, и отгоре на това аз да не зная! Я пиши нещо. (4 март 1933).
Доста съм намръщен и с тежък характер, за да мога, макар и за кратко време, да се отдам на подобни занятия. Не искам да кажа, че живея като отшелник, безчувствен и безучастен. Напротив, намерих нещо, което други, но не аз, биха нарекли бисер в естествено състояние... Други, но не аз. Колкото за личността, с която ще пътувам [Фео Хаджимишева] (и тук ти сигурно подозираш нещо), още по-неоснователни са всички предположения, приятни или неприятни, въпреки че зная, че едни подобни чувства биха докарали всички тук във възторг... дотолкова понякога хората не могат да преценят правилно [...] и виждат в стъклото (в случая - твоя син) истински бисер... (16 март 1933).
A propos, щом става дума за женене, макар и на шега, не забравяй, че не ти, а аз ще се женя, и че пред двете госпожици предпочитам една чаушовка (26 април 1933)33.
И една последна брачна афера, този път вероятно шега:
Вчера получих по едно писмо от Петков и от брата на Паланков. Тези хора са полудели, особено Петков. Пишат, че са дошли у дома и че са те питали за моята женитба с новозагорката!... Ужас и безумие! Много се ядосах, но вината не е тяхна - освен дето са толкова глупави и наивни. Вината е моя, но и на Зарето - защото откак сме в Лондон, все ги "занасяме" - майтапосваме за онова момиче (24 окт. 1934).
През 1933 г. в писмата на Христофоров се появяват и "две млади госпожици: на 18 и 20 год., с които се сприятелих". Те споделят обща квартира, всъщност може би дори се преместват заедно в нова, понякога девойките готвят за Асен и негови гости (Мишо Хаджимишев, втория секретар в легацията г-н Казанджиев), като си споделят разходите. Госпожиците му поднасят като подарък жива коледна елха и Асен се чувства enfant gaté, íо през февруари 1934 се мести сам в нова квартира "и без това бях в голяма зависимост от девойките".
Ако "Скици из Лондон" се приемат като неоспорим биографичен източник, то през поне две години от престоя му в Лондон се разгръща и романтичната му връзка с Айви, от която обаче няма и следа в запазената кореспонденция. В някакъв смисъл Айви от книгата като че ли частично се покрива с Фео от писмата, това са имената, използвани в двата корпуса от текстове за назоваване на неговата основна спътничка из лондонските театри.
* * *
Младият студент се стреми да си изгради контакти в българските политически среди, с икономисти и университетски преподаватели. Опитва се да си изгради контакти и сред преподаватели и фигури от стопанския и обществения живот в Англия. Запознава се със сър Едуард Бойл (Edward Boyle) - председателя на "Балканския комитет", за когото пише и в Скиците, с редактор от "Таймс" и др. На няколко пъти споменава за запознанства, осъществени или провалени по някакви причини, като Хаджимишев активно му помага. Става дума преди всичко за българските представители в преговорите по външния дълг, които текат по това време - министъра на финансите Ст. Стефанов и Никола Стоянов, ръководител на Главната дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове34, управителя на БНБ Никола Момчилов, икономиста Асен Чакалов и др. Има желание да види, "поне от далече" (26 януари 1932), гостуващия в Лондон министър-председател Ст. Мушанов.
Един от любопитните епизоди е пропуснатото запознанство с царя:
Замина си царя, без той да има честта да ми се представи... Ще остане за друг път, след години, като се върна в България за докрай. Лошото е, че г-н Хаджимишев се разсърдил, защото бил говорил на царя за мене и Казанджиев писал писмото по нареждане на министъра в дома на последния и в присъствието на царя... Та г-н Хаджимишев си помислил, че нарочно не съм дошъл. Обяснихме се после, но първият секретар, като ме видя на другия ден, тъй ме поздрави: "Защо направи тая магарещина?" Във всеки случай искрено съжалявам, защото щях да се запозная и с други хора на гарата. Нейсе (18 септ. 1933)35.
Христофоров пропуска не само срещата, но възможността да разкаже епизода в "Скици из Лондон". По същия ироничен начин Асен пише и за висшето английско общество, до което, поне на моменти, има достъп:
На вечеринката аз бях единствения простосмъртен - всички 28 момичета и кавалери бяха синове на лордове, благородници, адмирали, министри и дипломати. Просто ужас да те хване!... И тях ги хващаше ужас, като научаваха, че не съм от Harrow или Eton, а че ида от Лондонския университет... А когато им давах по една българска папироса от проста картонена кутия и когато им запалвах папиросите с простосмъртен кибрит, а не със златна запалка, не знаеха какво да мислят. А момичетата - вярвай, видял съм хубост и в живота, и на кино, и на картина, но като това не бях виждал! А едни рокли за по 250 - 300 лири, едни голи гърбове, гръбчета, гръбченца... Домъчня ми, та реших втори път да не ходя на подобни забави. Запознах се и с дъщерята на японския министър в Лондон - Матсудейра. То една Madam Butterfly, и още как. И едно гласче, едни крачка колкото юмрука ми - ужас... Всички тези 28 момичета ще ходят на прием в тукашния дворец след 2-3 седмици, та си бяха турнали специалните премени за тоя случай. Фео и Цена имаха чудесни рокли (8 април 1933)36.
И този епизод спокойно би намерил място в "Скици из Лондон", стилистично той не отстъпва на най-добрите страници от книгата. Асен пояснява, че за случая си преправил на смокинг един стар костюм. "Добре стана, че го направих, защото много пъти са смятали да ме канят у министъра, когато е имало на гости важни английски и други дипломатически клечки, но не са го правили само защото знаели, че съм нямал подходящи дрехи."
* * *
Съпругата на писателя разказва един анекдот, свързан с дипломирането на Христофоров:
"Аз може да не съм лорд, но съм горд", шегувал се Асен. Но наистина не пожелал да коленичи пред английския крал Джордж V, за да си вземе ректорската награда при завършването на Лондонския икономически институт. Спестил си официалната церемония и си получил документа от канцеларията37.
Писмата на Христофоров виждат края на следването му в една доста по-прозаична светлина. В запазената кореспонденция от 1934 г. не става дума за дипломиране, изпитите започват в края на май ("кажи на баба Анка да запали кандилото") и завършват успешно в средата на юни. След това писмата прекъсват, вероятно Асен се е прибрал в България за ваканцията. През есента отново пристига в Лондон след кратък престой в Париж. Настанява се у Светослав Паланков (по-млад приятел от Робърт колеж, също студент в Лондон). Започва уреждането на докторат. Българинът има няколко срещи с преподаватели, на първо място с проф. M. Bonn, който го насърчава, обмислят тема на дисертацията и т.н. Христофоров отдавна крои планове, като в началото е убеден, че лесно ще си намери работа в някоя банка и така ще се издържа, докато работи по доктората. Хаджимишев му помага, но няколко дни след пристигането на Христофоров в Лондон банката, която са имали предвид, отклонява предложението, тъй като в момента съкращава персонал38.
Отказът е болезнен, но не отменя възможността за докторат. Другата възможност е Христофоров да го подготви в България и след две години да се върне и да го защити. Успоредно с преговорите с Университета Христофоров започва да се готви и пише на майка си:
На първо място, въпросът с доктората ми не е още окончателно уреден. Също, има доста работи в нашата библиотека, които трябва да прочета - защото в България ги няма. Освен това, най-важен е финансовият въпрос, който е много деликатен и който трябва да се уреди преди да тръгна. Във всеки случай, ще се старая да съм в Пловдив за Новата година (24 окт. 1934).
Последното запазено писмо на Христофоров от Лондон по-скоро потвърждава възможността да работи по докторат, а може би, след като го завърши, и да се установи в Лондонския университет:
Днес имах последна среща с проф. Бон, окуражава ме и ми обещава доста работи, ако напиша добре тезата си. Ще видим! (13 декември 1934).
При всички случаи раздялата с Лондон е болезнена, в това отношение публикуваните "Скици..." и писмата са в пълен синхрон. Предпоследното писмо намеква и за възможна приятелка, което пък може да обясни категоричните несъгласия с немалобройните брачни проекти:
Три години и повече е живял там, учил, работил, тъгувал и веселил. Сега трябва да си ходи. Ами доктората, ами банката, ами парите, които се привършват - без пряка полза - ами познанствата му и тези, които оставя в Лондон? А може да има и някоя приятелка - и нея трябва да остави. И да се върне в Пловдив съвсем не тъй, както смяташе да се върне... (6 декември 1934).
Единствено тук в писмата си Христофоров говори за себе си в трето лице, сякаш, освен всичко друго, писмото е и своеобразна чернова за бъдещ текст, насочен към по-широка аудитория.
* * *
Христофоров се завръща в България, установява се в София и няколко месеца е незаплатен стажант книговодител към Централното управление на БНБ. Търси си работа с помощта на Наумов, секретар на легацията в Лондон, и Ас. Чакалов и има желание да постъпи като библиотекар в БНБ. Последното съхранено в ЦДА писмо до майка му разказва за намирането на постоянна работа:
Днес ме повика директорът на Статистиката г. проф. Загоров да ми предложи една служба при него: подначалник на отделението за конюнктурни изследвания при Дирекцията с чиста заплата от 4380 лева, постъпване веднага. [...] Колкото за Загоров, той сам решил да ме повика - харесала му моята статия в сп. на Икономическото дружество и другата във вестник "Мир" (22 август 1935) (Христофоров 1935а; Христофоров 1935б)39.
В крайна сметка Христофоров приема предложението и започва работа в Главна дирекция на статистиката (1935-1938) като (под)началник на управление "Конюнктурна служба". С това започва и бързата му кариера сред българските икономисти.
От ноември 1937 до февруари 1938 г. по препоръка на Славчо Загоров специализира в икономически институт в Женева (Аврамов 2010)40. По Коледа успява да отскочи до Лондон, последните страници от "Скици из Лондон" са посветени на раздялата с този град, с Айви и, в някакъв смисъл, с младостта.
След няколко години Христофоров постъпва в Статистическия институт за стопански проучвания при Софийския държавен университет (1938-1940). Свързан е и със Съюза на популярните банки, публикува статии в икономически издания. През февруари 1941 г. Христофоров само за седмица ръководи секция "Определяне дажби" при Главното комисарство по снабдяването към Министерството на търговията, преди да постъпи като началник на Търговския, а по-късно на Информационния отдел на Софийската Търговско-индустриална камара (1941-1943). През 1942 г. Христофоров прекарва три месеца в германския Институт за световно стопанство в Кил. Поканата идва от руския емигрант Оскар Андерсон, поел директорството на института, след като през 1942 г. е напуснал окончателно България, където преди това е ръководил Статистическия институт за стопански проучвания.
Скоро след завръщането си в България Христофоров се ангажира с няколко специализирани периодични издания - редактира (1942-1943) списание "Стопански вести" и "Български търговски вестник", издание на Общия съюз на българските търговци, сътрудничи и на други издания.
Междувременно е избран за хоноруван преподавател (от 1940), доцент (1943) и извънреден професор (1945) в Държавното висше училище за финансови и административни науки (бившия Свободен университет), което по негово време (1947) и с негово участие се преобразува в Стопански факултет към Софийския университет. Вероятно оттогава датира приятелството му с неговия студент, бъдещ професор и гуверньор на Българска народна банка Тодор Вълчев (р. 1922), чест гост в дома на Христофоров41.
През 40-те години излизат няколкото икономически труда на Христофоров (Аврамов (2010). Те са сериозен принос в българската наука от това време и са определяни като "анклави на позитивно мислене и англосаксонско теоретично влияние". Христофоров заявява близостта си до неокласическата (Кеймбриджка) школа и близката до нея австрийска или виенска школа. Неговите учители Р. Робертсън и Л. Робинс, Дж. М. Кейнс, Хайек и фон Мизес "от днешна точка са по-скоро противоестествена компания", но тя води Христофоров до ценни наблюдения (Аврамов 2007: 359, 389-390, 414). Нещо повече, според Р. Аврамов, заключителните редове от Лекции по теоретическа политическа икономия, посветени на обяснението на притегателната сила на марксизма по това време, "са от най-пророческите текстове, писани от български икономист" (Аврамов 2007: 372-373).
По това време (1939) Христофоров се жени, събитието е представено по характерния за писателя начин в "Откровения":
...в годината, която си [е] загубил независимостта си пред брачния олтар, Полша, Чехословакия и редица други държави също пожертваха своята пред олтаря на войнствения Марс (Христофоров 1970: 82; Христофорова 1980).
Тази иронична реплика може да се свърже с финалните изречения от "Скици из Лондон". Опасенията му от преди по-малко от две години се сбъдват - тези "мръсни чужденци", германците, го разделят от Айви. Или поне така ще напише няколко години по-късно, през 1945; десетилетия по-късно, през 1970, Христофоров обвързва брака си с началото на войната, започната от същите германци.
Месеци след (или дори преди) раздялата с Айви, по време на летуване в Св. Константин, над Пещера, Асен се запознава с бъдещата си съпруга Люба. Историята е пестеливо предадена в "Откровения", където мълчаливата девойка, по това време още гимназистка, е наричана "глухонямата", а след това "мълчаливката". Две години по-късно обаче "тя ме заведе и пред олтаря" (Христофоров 1970: 82)42. Младоженката току-що е завършила гимназия и баща й - имотният пловдивски адвокат Трифон Атанасов43 - не гледа с добро око на този брак, който би попречил девойката да продължи образованието си; опасенията се оказват неоснователни - Люба завършва икономика. Съпругата на писателя и семейните им взаимоотношения присъстват по специфичен начин в много от автобиографичните текстове на Христофоров. По-любопитните могат да се питат дали е основателна репликата на Фео Хаджимишева, подхвърлена преди няколко години:
Други хора, например Фео (но не с право) ми е казвала, че аз съм бил искал, или че ми трябвала жена - слугиня (1 апр. 1934).
Вл. Свинтила, който се запознава с Христофоров по това време, рисува неговия портрет:
Помня го в онези години: възпълен, но енергичен, с пъргава спортна стъпка. Приличаше на облечен "цивилно" боксьор. Беше изпълнен с енергия, с намерения (но не от литературен характер), беше отдал всичките си сили на каузата на живота (Свинтила 1990).
* * *
Още от Цариград младият Христофоров следи българската преса и се интересува от политическия живот. Днес е трудно да се разчетат точно политическите възгледи и ангажименти на Ас. Христофоров. Корпусът от негови текстове, в които могат да се търсят експлицитно заявени политически идеи и предпочитания, е доста разнообразен в жанрово и тематично отношение, а и писан при различни обстоятелства и по различно време. Става дума за частни писма, за "Скици из Лондон", за икономически трудове и по-популярни статии на икономически теми, за литературни творби в условия на различна по сила (авто)цензура, както и за различни служебни документи, писани от Христофоров или за него от хора и институции, свързани с новата власт след 1944 г. По различни причини тези текстове далеч не са монолитни и едногласни, понякога те си противоречат, дори когато не са обект на някаква пряка външна намеса. Открояват се няколко тематични ядра:
У младия Христофоров се откриват критични реплики към комунизма, но и симпатии и някаква форма на близост до фабианците и лейбъристите в Англия.
Практически по същото време младият Христофоров декларира симпатии към Цанков и неговите политически идеи. В писмата си Христофоров очевидно може да е по-откровен, въпреки че не е сигурен дали и те не се цензурират. В тях на няколко пъти той се изказва положително за Ал. Цанков и неговите политически идеи44, както и критично към други български политически личности и формации. През 1932 г. пише на майка си от Лондон:
Аз още не съм станал партизанин, но от сговора харесвам само Цанков (не защото е професор по политическа икономия). И ако бях в България и в качеството си на пълнолетен, за него щях да гласувам (20 февруари 1932).
След няколко месеца, в писмо до "бате Гаврил", отново става дума за близост до Ал. Цанков и Демократическия сговор (през същата година Цанков излиза от Сговора и основава Народно социално движение):
Четох във вестниците за конгреса на Сговора и се радвам. Тъй се радвам, че даже бих написал една картичка на Цанков. Ако не друго, то той е поне най-честния и учения от всичките и нему се полага и шефството, и отговорността. Зная, че ти държиш на Ляпчева, но партия без народна подкрепа не се прави. (До "бате Гаврил", 20 май 1952).
Само седмица по-късно Асен подхвърля в писмо до майка си:
Пиши ми за бате Гаврил дали е станал цанковист, или е още с Ляпчев. Като дойда, ще го конвертирам (27 май 1952).
По-късно политическите му пристрастия еволюират и Христофоров пише доста иронично за Цанков. Не е ясно кога се променя отношението му, но поводът за ироничните реплики е свързан с лятото на 1943 г., когато двамата по едно и също време летуват в Чамкория, по-младият става свидетел или научава за среща на Цанков с царя и я тълкува като желание на стария политик да се върне на власт. Христофоров на няколко пъти представя този епизод в свои текстове, всички те писани доста по-късно. Случаят е реален, самият Цанков го представя в спомените си, разбира се, в доста по-различна светлина.
Показателен е начинът, по който споменава преврата от 19 май, няколко дни след него. След това темата изчезва от запазените му писма:
Няма що. Наистина интересни работи стават в Българията... Да видиш само какво писаха тукашните вестници отначало: че царя и царицата и двете им деца били заклани и т.н. Аз лично никак не съжалявам за станалите промени, поне засега. По принцип обаче съм за парламентарно управление. Не забравям, че съм писал една-две статии в "Звено" - та сега... съм на власт... (27 май 1934).
Любопитно е и едно друго писмо до майка му, в което могат да се търсят политически елементи. След като окачествява англичаните като "щурави хора", Асен продължава:
От вчера, например, само за Хитлер говорят и за погромите над евреите в Германия. Възмущават се, чудят се, че подобни работи могат да стават в ХХ век! Ще взема да пиша на "Борба" за това. Събрания, митинги, протести - най-главното - затварят дюкяните, не продават немски стоки и работят на загуба! Евреин да работи на загуба! И това го имало... (24 март 1933).
По-късно, включително и в непубликувани текстове (ръкописните "Скици из Рила"), отношението към Цанков е категорично негативно. Същото донякъде важи и за други предвоенни политици.
Още от "Скици из Лондон" Христофоров неведнъж подхвърля критични реплики към българските преддеветосептемврийски политици в различни свои текстове; в някои случаи може да е съобразяване със статуквото и комунистическата цензура, но общото му отношение е недвусмислено. Отношението му към монарсите също е по-скоро иронично, особено към Фердинанд. Ясно е и критичното му отношение към това, което нарича "плутокрация", особено в български контекст; ясно е и негативното му отношение към снобизма и парвенющината на новобогаташите.
Запазените текстове са пестеливи, но биографичните данни говорят за някаква (временна) близост до кръга "Звено". Както бе дума, още първата година в Лондон Христофоров изпраща статия до "Звено", при това не става дума за случайно избрано издание - той сътрудничи и прави опити да сътрудничи само на няколко издания: "Звено", пловдивския вестник "Борба", "Зора". В някои по-късни служебни автобиографии, молби и други подобни документи Христофоров, според случая, премълчава или, обратното, акцентира върху участието си в "Звено". Р. Аврамов открива подобни жестове и в случаите, когато Христофоров в същия тип документи коментира по-ранните си икономически публикации. За връзки с Д. Казасов като че ли свидетелства и това, че в един служебен документ от 1959 г. Христофоров споменава, че е редактирал негова книга45. Скептичното му отношение към партиите, не само българските, но и британските, също като че ли го приближава към кръга "Звено".
През различни периоди със "Звено" са свързани и други интелектуалци - проф. Петко Стайнов (1890-1972), Владимир Полянов (1899-1988)46 и др. Сред сътрудниците на сп. "Звено" от 1928 г. са още проф. Димитър Мишайков, проф. Стефан Баламезов, Райко Алексиев, Александър Божинов, Иван Лазаров, проф. Димитър Михалчев и др. (Задгорска 2008: 19-20).
Икономическите текстове на Христофоров също не са единни и изследователят им се колебае как да ги характеризира: "Сред пяната на политическите конфликти убежденията му стават по-трудно различими. Отново възниква въпросът либерал или социалреформатор е Асен Христофоров?" (Аврамов 2010).
Въпреки че в икономическите текстове може да се търси съобразяване с конюнктурата, в литературните също, както и (авто)цензурни ограничения, не може да не се забележи развитието на Христофоров, дори когато тези фактори практически отсъстват, както е в частната му кореспонденция.
В литературните си текстове Христофоров предпочита да изказва несъгласията си, а и да ги предава под формата на анекдоти или ефектни реплики, произнесени от други. Подобен характер има и споменаването на един от най-значимите икономисти, който може би му е и бил и преподавател:
Спомням си и днес картинката, която представляваше семинарът ни по "пари и кредит" с професор Т. Е. Грегори! Спомням си и думите му по повод на широко известната книга на прочутия английски икономист Джон Мейнард Кейнз, въздигнат в званието "лорд" през 1943 година:
- Прочел съм вече на три пъти забележителния "Трактат върху парите" на г. Кейнз и за трети път вече се чудя дали аз съм наистина един глупак, или дали авторът на това съчинение не се опитва да превърне всинца ни в глупаци... (Христофоров 1945б: 57)47.
В "Скици из Лондон" може да се потърсят симпатии към лявото крило на английската лейбъристка партия, категорично разграничена от комунистите, а най-често споменаваният университетски преподавател е проф. Харолд Ласки - "шеф на катедрата по конституционно право и идеолог на социализма в Англия" (Христофоров 1945б: 44, 159 и др.). По-нататък е споменато възторженото отношение на Ласки към Съветския съюз и репликата му "Аз се отчаях от еволюцията и вече съм за революцията!" (Христофоров 1945в: 178). В същия епизод леко иронично са представени фабианците, които са сравнени с българските партии, но и се цитира и критична реплика на либерал:
А "фабианците", тези идейни водачи на английския социализъм, с тяхното фабианско общество и техните фабиански периодически издания? Те бяха засенчени от радикализма на буржоазните български политически партии, те биха въстанали против бързия ход на "еволюцията" в България, те биха мечтали за възвръщането на онова "добро, старо време", което е вече твърдо запечатано в съзнанието ни като "реакционен фашизъм".
[...]трябваше един известен либерал, професор А. С. Пигу48, за подсети фабианците в навечерието на Втората световна война и да им припомни истината, че "постепенността означава действие и не бива да се употребява като учтив синоним на бездействието" (Христофоров 1979: 178-179).
В едно недатирано писмо до майка си, вероятно от 1931 г., от Лондон Христофоров споменава, че ходи "веднъж седмично на едни лекции от Фабиянското общество". Друг път съобщава за лекция на Б. Ръсел, също близък до фабианците, като дискретно се разграничава от неговото левичарство:
Снощи големият философ Бертранд Ръсел ни говори в Университета върху диалектическия материализъм - или материалистическото тълкуване на историята, което ще рече Карл Маркс, Ленин, etc. Той сам е комунист и всяко лято ходи в Русия... Във всеки случай ужасно умен человек. Лошото беше, че през повечето време не го разбирахме - не говореше по икономически въпроси (28 ноември 1932).
Икономическите му идеи го отвеждат до конфликти със съвременниците още преди 1944 г. Редактираното от него списание "Стопански вести" е спряно по нареждане на Д. Божилов, "за когото това е поредната мизантропска проява" (Аврамов 2007: 372-373). Д. Божилов е министър на финансите в няколко правителства (1938-1944), а след това за кратко и министър-председател. По същото време се провеждат и две полицейски дознания с искане за уволнение на Христофоров от Търговско-индустриалната камера, които са отхвърлени от ръководното й тяло (Аврамов 2007: 373). По-късно, съзнателно акцентирайки върху конфликта си с властта преди 9 септември 1944 г., Христофоров ще заяви: "Принуден бях да пиша година и половина с чужди инициали (Л. Т. А.)"49.
* * *
В България младият Христофоров явно има не само политически пристрастия, но и известни ангажименти, които не влизат непременно в конфликт с режима, установен през септември 1944 г. Но той е прекалено пестелив по този въпрос. Все пак "Откровения", последната му книга, донякъде повдига завесата.
Разпечатах плика и жадно зачетох манифеста на Отечествения фронт, подписан от тринадесет дейци с различни политически убеждения. Беше го изпратил последния от подписалите манифеста. Прочетох го и вече знаех, че наближава краят на летуването ни в горите над Пещера. Когато се върнах в нашия стан, невъзмутимо подадох манифеста на мълчаливката.
- Какво значи това? - запита тя.
- Нищо особено - отвърнах. - Само това, че иде уреченият ден, когато първите ще станат последни...
- И последните първи - додаде тя, доволна от съобразителността си.
Тези пророчески реплики, признавам това, не бяха плод на някаква особена политическа прозорливост. Убеден бях и тогава, че измежду "първите", както и измежду "последните", има немалко на брой достойни, честни и способни хора. Така си представях смисъла и значението на онази паметна прокламация. Но много вода изтече оттогава - и бистра, и мътна... (Христофоров 1970: 101-102).
Събитията се разиграват в "запустялото летовище" Св. Константин над Пещера в навечерието на преврата. Тук се мяркат и немски дезертьори, и преследвачи на партизани, а след излизането на книгата епизодът е критикуван по идеологически причини. За въпросната прокламация "мълчаливката", т.е. съпругата на писателя Люба Христофорова, по-късно ще си спомни нещо малко по-различно:
Христофоров не се занимаваше активно с политика. Беше типичен учен. [...] Естествено, имаше отношение към политическия живот, доколкото това беше свързано с работата му. Членуваше в партията на "Звено". Става дума за времето около, преди и след 9 септември. Той беше един от първите, които подписаха манифеста за учредяването на ОФ. Веднага след 9 септември 1944 г. по негов почин бе учреден професорски ОФ комитет на Юридическия факултет. Отношението му към бившите фашистки правителства бе напълно отрицателно. Това му навлече значителни неприятности от страна на полицията (Христофорова 1991; Христофорова 1980)50.
Отначало Христофоров очевидно не е в конфликт с новата власт. Напротив, участва във формирането на професорската ОФ организация в Университета. През 1946 г. става секретар на Българското икономическо дружество и редактор на "Списание на Българското икономическо дружество".
Участвах дейно в списването на съюзните органи, като дадох статии още в първия брой на в. "Изгрев" и в първия брой на списанието "Балкански преглед". Мои статии са били поместени и в други О.Ф. списания, като сп. "Бразда" и пр. (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 1.).
По това време Христофоров е избран за член на Управителния съвет на възстановеното през февруари 1945 г. Българо-британско дружество и е в чест контакт с английските представители в България в края и след Втората световна война.
През 1946 г. новата власт назначава Христофоров за "търговски съветник в Лондон". По това време (1944-1946) външен министър е звенарят П. Стайнов51, на когото може би се дължи и поканата. Според Р. Аврамов поканата е свързана с "протекциите на "звенарите" и при колегиалните симпатии на Иван Стефанов, който е най-влиятелният икономист сред комунистическите среди, в началото на 1945 г." (Аврамов 2010)52. Но Христофоров се разминава с поста по странен начин:
Пак бе поканен в английското посолство. Посланик беше Бозуел. В приятелски разговор посланикът изказал задоволството си от избора на българското правителство, че именно Христофоров ще изпълнява длъжността търговски съветник, че го смята за добър приятел на Англия, тъй като е завършил Робърт колеж и възпитаник на Лондонския икономически институт, и ще се надява да бъде благосклонен към интересите на Англия. Тогава Христофоров, по силата на своя прям характер и непривикнал на лицемерие, рязко отговорил, че той преди всичко е служител на българското правителство и самият той е българин. Разделили се любезно, но достатъчно хладно. Съпругът ми ходи още няколко пъти в посолството да провери дали е дошъл агреман от Англия за заминаване. Но такъв не дойде (Христофорова 1991).
Нямаме основания да се съмняваме в тази история, въпреки че не е изключено - причината за проваленото назначение може и да е тукашна. На много места в текстовете на Христофоров се откриват прояви на подобни искрени патриотични жестове. Х. Бенадов си спомня, че много по-късно, след репресиите и частичното реабилитиране, на възрастния Христофоров е разрешено да отиде на лечение в Англия. След като се върнал, той реагирал гневно на изненадата на колега писател (Бенадов спестява името му), че Христофоров не е останал на Запад.
За Асен Христофоров годините на учение формално съвпадат с годините на странстване и завършват със завръщането от Лондон през 1934 г. Продължих разказа за тях с по-бегъл преглед на събитията и политически пристрастия от следващите десетина години, когато се разгръщат усилията да се реализира наученото. Голямата граница в жизнения път на Христофоров вероятно трябва да се свърже с уволнението от Университета и последвалите репресии. След още десетина години на сцената ще излезе писателя Христофоров, заявил за себе си още със "Скици из Лондон".
БЕЛЕЖКИ
1. Свидетелство за кръщение на Асен Христофоров. Препис. Пловдив, 14.02.1911 (НЛМ, фонд "Асен Христофоров", № а3061/88). [обратно]
2. Този разказ, за който ще стане дума по-долу, е подчертано автобиографичен, но имената на повествователя (Христофоров) и неговата съпруга са променени. Трудно е да се каже дали и името на рода - Хаджидонковите - е точно предадено. [обратно]
3. В ученическите книжки на Асен от 1922 г. той вече е записан като покойник, а майка му Мария е домакиня (вж. НЛМ, фонд "Асен Христофоров", № а3059/88 и № а3060/88). За професията на баща си Христофоров съобщава в различни служебни документи - молба за допускане до конкурс в Икономическия институт към БАН (1959) и др. (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 1.). [обратно]
4. Възможно е, разбира се, често споменаваните вуйчовци да са не братя, а братовчеди на майка му или съпрузи на сестри. През 30-те години "вуйчо Борю" и леля Еленка живеят в Париж, Асен на няколко пъти им гостува; в сходен контекст писмата споменават и "бати Стефан", който заминава за Абисиния, а след това и за Америка. [обратно]
5. Кръщелното свидетелство посочва, че младенецът "възприя се от свещената купел от Гаврил В. Христофоров", вероятно родственик по бащина линия. [обратно]
6. Интересно е, че в едно писмо до Гаврил, писано от Робърт колеж на 3 декември 1924 на английски (явно за упражнение, текстът е доста стандартен), обръщението е "Dear uncle Gabriel", което може да се преведе единствено като "чичо" или "вуйчо". [обратно]
7. Веселин Христофоров е професор по право в Икономическия институт, автор на много научни трудове и учебници. За него вж. Рачев (2005). [обратно]
8. Адриана носи фамилията на съпруга си, български дипломат в Египет и Куба. Тя трябва да е родена през 1919 г., тъй като през 1931 г. навършва шестнадесет според писмо на Асен до майка му от 6 дек. 1931 г. Раждането на Адриана хронологически е много близо до престоя на майката и двамата й синове в Берлин (1918-1919), до смъртта на първия й съпруг, а може би и до брака с втория. [обратно]
9. Писмо до майка му от 13 януари 1932 (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 78). Надолу писмата до майка му се цитират по този архив, като в скоби се посочва датата. По-малобройните му писма до други членове на семейството се цитират по същия начин, като се посочва и получателя. [обратно]
10. В писма до Веско от 20 януари 1929 пише, че идеята брат му да го посети много го радва, но препоръчва да я отложат за след две години. На 30 януари 1930 г. пише на майка си, че ще бъде "хиляди пъти по-добре", ако остане за следващата година. [обратно]
11. "Колкото за твоите планове и плановете на бате Гаврил относно мене да стана инженер, аз не мога да ти кажа нищо." (5 февруари 1927). [обратно]
12. Други български имена сред сътрудниците на вестника от това време са Joseph L. Dimitrov, Милко Янев, Nicholas G. Popoff, Angel Stuboff, Kolnikov, Peter N. Radoeff. [обратно]
13. Не е ясно какво го е привлякло към тази митологична фигура. Асканий в гръцката и римска митологии е син на Еней и Креуза. След Троянската война той избягва заедно с баща си и дядо си Анхиз в Италия и се бие в Италийските войни. В "Енеида" Вергилий казва, че той е имал роля в основаването на Рим като първи цар на Алба Лонга. Според Ливий, Асканий може би е син на Еней и Лавиния и поради това е роден в Лациум. Тридесет години след основаването на Лавиний, Асканий основава Алба Лонга.
Асканий е наричан и Юл и е считан от представителите на Юлиевия род в Рим за техен родоначалник. Към Юлиите принадлежи и Юлий Цезар. Според някои митографи Юл е по-малък брат или син на Асканий. [обратно]
14. За окончателното предложение на К. Гейтс Христофоров съобщава в писмо до майка си от 5 септ. 1931. [обратно]
15. Една година по-късно, в писмо до майка си от 10 май 1932, Христофоров ще напише, може би не без известно огорчение: "Също, беше решено абсолютно безапелационно, че ще уча само полит. икономия - финанси, и никакво международно право, отношения и дипломация.". [обратно]
16. Вж. Удостоверение на А. Христофоров, че е регистриран като редовен студент в Лондонския университет, специалност "Банки и кредити". Лондон, 24.10.1932 (НЛМ, фонд "Асен Христофоров", № а3057/88). [обратно]
17. "Едната е на около 30 години, дебела, но доста добра. Другата е на моите години, хубава, здрава българка, без пудри и помади [...]" Това е описанието на Христофоров след първата му среща с двете госпожици. По-голямата е Марго, а по-младата - Фео (15 ноември 1931). [обратно]
18. "[...] се срещнах с един бивш наш ученик - Атанасов [?] от София който не свърши даже и Robert Academy и който сега учи в Cambridge, тука! Харчи годишно над 60 000 лева. Миналата зима прекарал ваканцията в Норвегия, предишната в Швейцария, а лятната в Германия." (6 окт. 1932). [обратно]
19. В "Скици из Лондон" Къртис са представени като "Американско семейство от квакери, които бяха наели стая и кухня в един от многобройните пансиони в Блумзбъри" (Христофоров 1954б: 165). Както се разбира от писмата, те на няколко пъти му съдействат - за получаването на стипендия за Женева и по други въпроси. Името Curtis съвпада с името на тогавашния вицепрезидент (1929-1933) на САЩ Чарс Къртис, който по това време е вдовец, живее със сестра си и има три деца: "Permelia Jeannette, Henry "aka Harry" King and Leona Virginia Curtis" (Curtis without year). [обратно]
20. Споменатите преподаватели са авторитетни фигури. Бърнард Пейърс (1867-1949) е специалист по Русия, на няколко пъти я посещава (включително и като официален британски военен наблюдател), бил е (в плен) в лагера на Колчак, автор е на няколко книги за Русия; основател на The Slavonic Review. Робърт Сетън-Уотсън (1879-1951) е автор на няколко исторически трудове за южните славяни, които се ползват и днес. [обратно]
21. Вж. писмата от 25 февруари и 16 март 1933. За осуетяването на пътуването вж. писмата от 20 май, 25 юни и др. [обратно]
22. Справочникът Български периодичен печат представя изданието като "Независим информационен ежедневник [...] Опозиционен на земеделското правителство. Близък до Демократическия сговор. След 19 май германофилски и антикомунистически" (Иванчев 1962: 308). Директор на вестника е Ив. Писковски, а редактор - Пешо Попов, вероятно близък на Гаврил Христофоров. [обратно]
23. Става дума за седмичното списание за политика, стопанство и култура, редактирано първоначално от Димо Казасов и проф. Димитър Мишайков, след това (в периода, в който му сътрудничи Христофоров) само от Д. Казасов. Списанието излиза от 1928 до 1934 г.
"Изпратих една доста научна икономическа статия до "Звено" вчера, която бе нещо като резюме на една лекция и на една част от един малък учебник по въпроса" (Писмо на А. Христофоров до майка му от 25 окт. 1932). "Завчера изпратих отделно друга статия за "Звено" - за възнаграждението на женския труд." (Писмо до майка му от 24 декември 1931). [обратно]
24. Седмичен литературно-обществен вестник, свързан с издателство "Игнатов" и излизал между 1930-1933. [обратно]
25. Става дума за "Македония. Всекидневник за политика, културен живот и информация" (1926-1934), директор Г. Кулишев. По това време директор е Симеон Евтимов. Д. Талев на два пъти е редактор на вестника (1929 и от 1932-33). Изданието е свързано с крилото на ВМРО, оглавявано от Иван (Ванче) Михайлов (Иванчев 1962). [обратно]
26. Вж. писмата до майка му от 6 и 18 септ. 1933. [обратно]
27. Писмо до майка му от 3 март 1932 г. Визира се статията "Англия скъсва със свободната търговия. Забележителни изявления на Невил Чемрълейн" (Христофоров 1932а), която излиза неподписана. Вероятно тя е част от публикуваната в следващия брой статия "Англия въвежда адвалорни мита за всички чужди произведения" (Христофоров 1932б). [обратно]
28. Веднага след излизането на третата статия във вестника, при това публикувана "на уводно място" - "Движението на франка, лирата и долара" - Христофоров праща нова: "Това е идея на г-н Хаджимишев - да им пиша редовно, та да ми плащат - парите Веско да взима" (18 септ. 1933). [обратно]
29. Подобна статия не се открива в не съвсем пълните достъпни днес течения на вестника. Възможно е да не е излязла, както и следващата му статия - "за Ирландия" (?) - която пратил, но не е видял отпечатана, а и майка му не е получила този брой. Вж. писмо до майка му от 9 февр. 1933. Не си открива и "една моя дописка в "Зора" за излизането на Германия от ОН, за която Асен споменава на майка си в писмо от 18 окт. 1933. В него, може би малко самонадеяно, той споделя: "Тези дни очаквам да бъда назначен за лондонски кореспондент на "Зора" - очаквам резултатите наскоро." През януари и март 1934, Асен отново пише на майка си за изпратени в "Зора" материали, поне единият от които трябва да е публикуван. Възможно е в случая да става дума за неподписана кореспонденция от Лондон, по това време "Зора" често публикува подобни текстове. [обратно]
30. Вж. писма до майка му от 18 септ. и 12 ноември 1933 (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2). Вж. и Демократически сговор, № 2944, 29 авг. 1934. Неподписаният материал, на който е сложено заглавието "Положението на българските студенти и професори. (Английски печат)" - в "Таймс" заглавието е Bulgarian students’ grievances - предава точно текста от английската публикация. [обратно]
31. Вж. писмо до майка му от 19 март 1934 (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2). Сюжетът продължава и в следващите писма, Асен успокоява майка си - "персоната е вече доста разумна" (26 март 1934). [обратно]
32. "Друго интересно - преди десетина дни получих едно много ясно и категорично предложение за женитба - по пощата... И ето, въпреки че няма ни най-малкото основание, нито пък съм давал обещание някому. Помислих три секунди и отговорих, че така ми е по-добре... Някой ден ще ти покажа самия текст на предложението..." (4 ноември 1932). [обратно]
33. Трудно проверими спомени на съвременници твърдят, че и по-късно Христофоров е имал желание да си вземе жена от Говедарци. [обратно]
34. "М-р Стефанов не ми направи особено впечатление - много обича да приказва, и то все на едро. Другият - г-н Стоянов, който е астроном по професия и доста възрастен, е много благ и симпатичен човек" (19 ноември 1932). [обратно]
35. Престоят на царя и царицата е документиран в пресата. Те са канени на "интимен обяд" в легацията, а след това са изпратени на гарата от "пълномощния министър г. х. Мишев, представител на английския крал и българската колония" (Зора, бр. 4251, 6 септ. 1933). Монархът заминава за Шотландия, на връщане отново има "интимна вечеря, която е била дадена в тяхна чест от българския пълномощен министър и г-жа Хаджимишева. На вечерята присъствали лорд Ноел Бъкстон, постоянен държавен подсекретар за външните работи, и леди Ванситарт, английският пълномощен министър в София, леди Бойл, госпожа, госпожица и господин Филип Грейвз, г. Кенеди от в. "Таймс", г-ца Петрова-Чомакова, частният секретар на Негово Величество Царя г. д-р Ханджиев и легационния секретар г. Бояджиев" (Зора, бр. 4260, 16 септ. 1933). Вероятно Христофоров има предвид първото изпращане на царската двойка на гарата. [обратно]
36. Младите дами, които Христофоров придружава, са дъщерята на пълномощния министър Фео Хаджимишева и Цена Стефанова, дъщеря на министъра на финансите Стефан Стефанов. [обратно]
37. Нещо подобно споменава и приятелят Светлозар Паланков. Вж. Млекарова-Бонева, Соня. Дипломна работа. Научен ръководител Ив. Сарандев (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 4). Вж. и Вагалинска (1994). [обратно]
38. Вж. писмо от 13 окт. 1934. [обратно]
39. Славчо Загоров (1898-1965) е български икономист и политик. Учи правни науки в Берн, София и Инсбрук, а след това държавни науки в Лайпциг. Извънреден професор по статистика, работи в Катедрата по статистика на Софийския университет. Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов (1939-1942). Пълномощен министър в Берлин (1942-1944). Осъден задочно на смърт от Народния съд (1945). След края на войната е университетски преподавател в Германия, САЩ и Австрия. Член на Българското академично дружество "Петър Берон“, създадено в Мюнхен през 1965 г. (Пенкова 2008: 12-15). [обратно]
40. Изказвам искрена благодарност на Р. Аврамов за плодотворната ни съвместна работа и за това, че ми предостави своята студия още преди публикуването на тритомника. [обратно]
41. По устен разказ на Ромил Атанасов, племенник на съпругата на писателя. Тодор Вълчев бе разсекретен като сътрудник на ДС от 1951 г. (Решение 2009). [обратно]
42. И за да не остане и капчица съмнение чия е инициативата, авторът прибавя: "А има мъже, които си въобразяват, че те са избрали жените си.". [обратно]
43. По-късно, през 1958 г., Христофоров представя семейството на съпругата си в едно писмо до Г. Караславов и К. Калчев: "Бащата на жена ми е покойник от четири години. Майка й живее при единствения си син, Асен Атанасов, адвокат в гр. Пловдив. Единствената сестра на жена ми живее в София [...] Надежда Василева по мъж, работничка, член на БКП от 15 години (ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 31). [обратно]
44. На 25 септ. 1931 г. той пише на майка си: "У нас проф. Цанков е може би най-добрият по политическа икономия..." Малко по-късно: "Четох в "Борба" за инцидента в Софийския университет, с проф. Цанков. Срамота..." (24 дек. 1931). [обратно]
45. Вж. Заявление до директора на Икономическия институт към БАН (ЦДА, ф.782к). Тук сред изброените "Преводни книги, от и на английски" е споменато и изданието "Пътеводител за София - Д. Казасов, 1960". Не успях да открия тази книга. Малко по-късно Д. Казасов (1963) издава на български "България. Пътеводител". [обратно]
46. Вл. Полянов дори представя в роман преврата на Звено от 9 юни 1923 г., в който участват бъдещи ключови фигури от Звено (Полянов 1995). [обратно]
47. T. E. Gregory (1890-1971) е автор на редица изследвания, сред които Foreign exchange before, during, and after the war (1921, преиздавана многократно и по-късно), Tariffs: a study in method (1921), The return to gold (1925) и др., като хронологически последните излизат през 60-те и дори през 70-те години (Gregory 2008). [обратно]
48. Артър Сесил Пигу (Arthur Cecil Pigou) (1877-1959) е виден английски икономист, представител на Кеймбриджката неокласическа школа. Основният му труд е Икономика на благоденствието (The Economics of Welfare, 1920). [обратно]
49. Заявление до директора на Икономическия институт към БАН във връзка с конкурс за старши научен сътрудник по икономика на капиталистическите страни, 13 ноември 1959 (ЦДА, ф.782к, а.е. 1). Установените досега публикации на Христофоров, подписани с инициала Л. Т. А., са във в. "Изгрев" от 1945 г. [обратно]
50. Отечественият фронт е създаден през 1942 г.; тук вероятно се има предвид създаването на Национален комитет на ОФ (август 1943), тогава се присъединява Звено и други политически структури, или някаква политическа акция от 1944 г. [обратно]
51. Тази хипотеза ми бе предложена от Н. Данова, на която дължа благодарност и за други идеи, свързани със звенарските ангажименти на Христофоров. [обратно]
52. По неведомите пътища на съдбата екземплярът от "Скици из Лондон", който авторът подарява на своя авторитетен по-възрастен колега, е попаднал в Института за литература при БАН. Дарственият надпис гласи: "На г. проф. д-р Ив. Стефанов с приятелски чувства. Авторът (поправено със същия почерк на А. Христофоров). София, февр. 1945 г.". [обратно]
БИБЛИОГРАФИЯ
Аврамов 2007: Аврамов, Р. Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало. Том 3. София: Фондация българска наука и култура, Център за либерални стратегии, 2007.
Аврамов 2010: Аврамов, Р. Двуизмерният талант. За икономиста и писателя А. Христофоров. // Христофоров, Асен. Избрани произведения и документи. Том 1. София: БНБ, 2010.
Вагалинска 1994: Вагалинска, И. Литературното творчество се приравнява с шпионаж. Наградата е лагер в Белене. // Демокрация, 23 юли 1994.
Задгорска 2008: Задгорска, В. Кръгът "Звено" 1927-1934. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2008.
Иванчев 1962: Български периодичен печат. Том 1: 1844-1944. Съст. Д. Иванчев. София: ББИ, Наука и изкуство, 1962.
Казасов 1963: Казасов, Димо. България. Пътеводител. София: Наука и изкуство, 1963.
Пенкова 2008: Пенкова, Ива. Славчо Загоров - портрет на един бележит статистик и икономист. // Българите в Австрия, № 12, 10-11/2008.
Полянов 1995: Полянов, Владимир. Слънцето угаснало. Предг. и ред. Н. Аретов. София: Кралица Маб, 1995 (1. изд. 1928).
Рачев 2005: Рачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции. Юридически факултет на Университета за национално и световно стопанство. Живот и творчество на проф. Веселин Христофоров. // Годишник на УНСС, 2005, с. 131-133. Също и в: Университет за национално и световно стопанство <http://www.unwe.acad.bg/yearbook/2005/09.pdf> (05.12.2010).
Решение 2009: Решение № 71 / 22.07.2009 на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 22.07.2009 <http://www.comdos.bg/files/stories/reshenia/71.doc> (05.12.2010).
Свинтила 1990: Свинтила, Владимир. Той трябва да внимава. 80 г. от рождението на Асен Христофоров. // Литературен форум, № 49, 6 декември 1990.
Стойчев 1965: Стойчев, Т. Родопски речник. // Българска диалектология (Проучвания и материали). Том 2. София, 1965.
Стойчев 1970: Стойчев, Т. Родопски речник. // Българска диалектология (Проучвания и материали). Том 5. София, 1970.
Христофоров 1931а: Христофоров, Асен. Финансовата криза в Англия. Нейните причини. Прелом в уровена на живот на англичаните. Мерките, които вземат. Специална кореспонденция на в. "Борба". // Борба, бр. 3096, 26 авг. 1931.
Христофоров 1931б: Движението на франка, лирата и долара. // Зора, бр. 4254, 9 септ. 1933.
Христофоров 1931в: Христофоров, Ас. Българското портретно изкуство в Лондон. Изложба на Никола Михайлов. // Борба, бр. 3144, 23 окт. 1931.
Христофоров 1931г: Христофоров, Ас. Англия, чуждите пазари и безработицата. // Звено. Седмично списание за политика, стопанство и култура, кн. 34, 1 ноември 1931.
Христофоров 1932а: Христофоров, Ас. Англия скъсва със свободната търговия. Забележителни изявления на Невил Чемрълейн. // Борба, бр. 3250, 28 февруари 1932.
Христофоров 1932б: Христофоров, Ас. Англия въвежда адвалорни мита за всички чужди произведения. // Борба, бр. 3251, 1 март 1932.
Христофоров 1935а: Христофоров, Ас. Кризата и стабилизацията на монетите. Дефлация или девалвация. // Списание на Българското икономическо дружество, 1935, № 4.
Христофоров 1935б: Христофоров, Ас. Последиците на системата на клиринга. // Мир, № 10515, 7 авг. 1935.
Христофоров 1939: Христофоров, Ас. Развитие на конюнктурния цикъл в България. 1934-1939. София: Придворна печатница, 1939.
Христофоров 1941: Христофоров, Ас. Стопанското положение на България през 1940 г. // Списание на Българското икономическо дружество, 1941, кн. 3, с. 185-208 [под заглавие "Стопанското положение на България от избухването на войната насам", отпечатана и като приложение на сп. Стопански вести].
Христофоров 1943: Христофоров, Ас. Увод в политическата икономия на военното стопанство. Теория на военно-временната стопанска конюнктура. София: Изд. авт., 1943.
Христофоров 1944: Христофоров, Ас. Конюнктурният анализ на цените. София: Българска наука, 1944 (Отпеч. от Год. на Държ. висше у-ще за фин. и адм. науки).
Христофоров 1945а: Христофоров, Ас. Кратък курс по стопанска география. 1945 (1946, 1947).
Христофоров 1945б: Христофоров, Ас. Скици из Лондон. София, 1945.
Христофоров 1946: Христофоров, Ас. Стабилизацията на лева. София: Българско икономическо дружество, 1946.
Христофоров 1947: Христофоров, Ас. Лекции по теоретическа политическа икономия. 1947.
Христофоров 1970: Христофоров, Ас. Откровения. Поля, гори, хора. София: Медицина и физкултура, 1970.
Христофоров 1990: Христофоров, Ас. Г-н Кандид от Говедарци. // Литературен форум, № 63, 6 септ. 1990.
Христофоров 2010: Христофоров, Асен. Избрани произведения и документи. Том 1. София: БНБ, 2010.
Христофорова 1980: Христофорова, Люба. Това не се забравя. // Турист, 1980, № 12, с. 22-23.
Христофорова 1991: Христофорова, Люба. Епизоди от един живот. // Пламък, 1991, № 2.
Curtis without year: Charles Curtis, 31st Vice President (1929-1933). // United States Senate, without year <http://www.senate.gov/artandhistory/history/common/generic/VP_Charles_Curtis.htm> (05.12.2010).
Gregory 2008: T. E. Gregory. 06.09.2008. // Open Library <http://openlibrary.org/a/OL178360A/T.-E.-Gregory> (05.12.2010).
Национален литературен музей
НЛМ, фонд "Асен Христофоров", № а3057/88.
НЛМ, фонд "Асен Христофоров", № а3059/88.
НЛМ, фонд "Асен Христофоров", № а3060/88.
Централен държавен архив
ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 1, фонд "Асен Христофоров".
ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 4.
ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 5 и 6.
ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 31.
ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77.
ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 78.
ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 79.
© Николай Аретов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2010, № 12 (133)