Минка Параскевова - Притча за негатива

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИТЧА ЗА НЕГАТИВА

Минка Параскевова

web

Всичко започна преди да срешна Goethe.

Никой никога не ми е вярвал, обаче...

Някои знае ли колко мигове в живота си е пропуснал? Заради скрупули?!

Някога знаех много ясно какво искам и как мога да го постигна. Днес -не. Познато ли ви е?

Научих се да пиша. Песни.

Пет месеца разработвах един докторат. За пари. Накрая, разбира се, не ми платиха. В пари. Всеки месец получавам по тридесет яйца и четири хляба. Без пари.

Работя върху проект. Денонощно. Загубихме. Заради много пари, разбира се.

Позитивното на негатива е, че от него могат да се извадят много позитиви.

Обаче трябва да знаеш как. Не става само с пари.

Пиша вече сто двадесет и третата си песен. Ура! Ще я вземат, ама без пари. Да, но...

Отново усукана ситуация. План А: обади се на този, за да се обади на онзи, да подсети другия, че да се сети за тебе. План Б: стани критик. Развий собствен стил: позитивен негативизъм. Тогава класическият лаф за “бутилката е празна наполовина” или “бутилката е пълна дополовина” ще звучи така: “бутилката е наполовина”. Подробностите са ненужна информация. Най-лесният начин да се оттървеш от досадници е: залей ги с безсмислени подробности относно неща с маломерен калибър и готово! Чист хоризонт. Да, ама хладилникът е пак празен. И това не са празни приказки. Все още най-добре говори празният стомах. И най-убедително. Например: “Може ли липсата на талант да се компенсира?” У нас става с много пари.

Вчера срещнах страхотна жена. Силният й чар бързо се стопи във водите на философската ми мисъл. Изслуша ме внимателно и ме прониза: “Ум умува, ум робува, ум патки пасе!” Изтръпнах. Значи бях достигнал трета фаза! Платих сметката с последните си пари.

Пак работя. Върху поредната гениална идея. За борба против негативизма. С моето класическо мислене не можах да излезна извън коритото на класическата мисъл. А там, ако не умееш да плуваш, потъваш. Освен ако не се появи някой с много пари. Винаги има трета алтернатива. И тя се появява тогава, когато останалитедве достатъчноса се изтощили една с друга.

Всичко написано дотук може да е напълно погрешно. Важното е да запазиш негатива.