КЪСНОСЛЕДОБЕДЕН РАЗКАЗ

Минка Параскевова

web

Вратата се отключва. В стаята влиза млада незряща двадесет и осемгодишна жена. Тя захвърля дамската си чанта върху стол, затрупан с мъжки дрехи и се изляга на леглото, облечена в стилен дамски черен костюм.

Чуват се тежки стъпки в коридора откъм кухнята и сподавен мъжки глас промълвява:

- Дора, ти ли си?

Вратата на стаята се отваря и вътре влиза мъж към четиридесетте, с прошарена коса и очила. Носи две чаши джин с тоник и парченца лимон.

- Спиш ли?

- Не, Даниел. Ела, седни до мен.

Дора се надига леко и обляга главата си на лявата ръка. Жадно отпива голяма глътка от подадената й чаша. Даниел поставя чашите на масичката до леглото и сяда. Дора удобно се настанява в скута му със затворени очи. Ръцете му се заравят в смолистите й черни коси.

- Е, как беше?

- Все същото. Онова досадно старче днес пак се заяжда. Като че ли жена му всяка сутрин го тъпче с килограми лимони. Диша тежко като парен котел и се поти много. Като че ли от ден на ден все повече дебелее, а все разправя, че е на диета. Вече пет месеца, и непрекъснато се оплаква.

- Ха-ха, доста забавно!

- Забавно, ама да не си вътре. Защото...

Ръката на Даниел нежно гали лицето й. Той се навежда и започва да я целува. Ръката му се спуска по шията й и започва да откопчава копчетата на блузата й. После жадно сграбчва гърдите й. Дора леко изстенва и започва да го целува лудо.

....

Дора и Даниел се целуват седнали на маса в сладкарница.

- Къде точно каза, че се намираме? - попита Дора

- В Китайската сладкарница.

- Опиши ми я, какво има в нея? Китайки?

- Не-е-е (ухилено). Китайките не ходят по заведения, не е прието. Ами... има български портокали.

- Сериозно?! Хайде да ги опитаме!

Даниел купува два портокала и се връща на масата.

- Хей, как така дойде с мен? - пита я той най-неочаквано.

- Ами, хареса ми гласа ти.

- Само това ли?

- Е, не, разбира се. Обикнах смеха ти, а също така и мириса на кожата ти, и пръстите ти и... (задъхано)

- А не би ли искала да ме видиш? Ти си толкова хубава...

- Не. Виждам достатъчно.

- Виждаш?! Какво?

- Облаци. През цялото време.

...

Бурен сексуален акт. Пот облива телата им. Изведнъж образът на Даниел наедрява и постепенно се превръща в образа на шефа й. Тя изпищява уплашено. Мъчи се да се изскубне изпод тежкото тяло, притиснало я като скала на леглото. Дочува гласа му: “Сляпа кучка! Нали точно това искаше, нали?” Хваща я за косите и извърта тялото й във въздуха. Напъхва главата й под стола до бюрото, хваща се за облегалката на стола и с бясна наслада прониква в нея. Тялото му се тресе и обилна пот се стича по него. “Курва! И да не си посмяла да гъкнеш, че ще те изритам обратно на улицата, където ти е мястото...”

...

Дора седи на леглото. Черният дамски костюм е разкъсан на парчета, разпилени по пода и леглото. Хваща се за главата. Лицето й се изкривява от болка. Сваля ръцете си. Раменете също я болят силно. Протяга се и взема дистанционното. Пуска телевизора. В ефира текат новини:

“Новината на деня. Полицията най-накрая откри улики срещу фантомния нападател на самотни жени. От една година тя преследва нападателя безуспешно. Потвърди се описанието на сляп мъж на около тридесет години. Ето показанията на последната пострадала жертва от миналата нощ, която рано тази сутрин е била закарана в Пирогов в безсъзнание. Жертвата е дошла в съзнание преди два часа...”

Дора чува ридаещия глас на майка си. Сепва се. Започва да плаче. Гласът на майка й продължава да говори:

“Защо, Господи? Защо?... От малка имаше навика да краде мъжки дрехи, но никога не съм я виждала да ги носи. Снощи... беше ужасно (плаче), нахвърли ми се като животно. Зарита ме. Носеше парче желязо. Обиждаше ме с мръсни думи. Не можех и звук да издам. После не помня. Паднала съм в несвяст. Когато дойдох на себе си, не виждах нищо, никакви сенки дори, само гласове. Един глас ми каза, че очите ми са били избодени, също като на предишните жертви...”

В стаята нахлува полицията и й слага белезници.

На масичката до леглото стоят две празни чаши с парченца лимон в тях.

© Минка Параскевова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2004, № 11 (60)