|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Черни вечери. Бели дни.
Ежедневие - твърде сиво.
Едни и същи далечни звезди
правят небето красиво.
Мръсни прозорци. Сив асфалт.
По радиото - песен позната.
Съседката пее с фалшив алт,
но пак се върти Земята.
Ставам по обед. Лягам среднощ.
Мъже. Жени. Срещи. Раздели.
Филмът е скучен, но не много лош
В тез петдесет и една недели.
Закуски. Обеди. Вечери. Сън.
Наречени от някой кръговрат.
Врата. Прозорец. Вътре. Вън.
Безумци, търсещи обрат.
Животът се живее, за...
Да, за да бъде изживян.
Няма понятие като съдба,
всеки от нас е Избран!
07. 04. 2001
© Милена Янкова, 2001
© Издателство LiterNet,
26. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|