|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
IN SPACE OF TIME
web
отново гледам през прозореца,
отново погледът ми е отвъд, пред мене,
мислите ми са накъсани и плавни,
чертая улици, нагъвам тротоари,
минават хора и оставят топли дири,
асфалтът ги поглъща, снежни ивици, парцали,
калейдоскопи от премръзнали фасади,
улавям звуци във панели и стомани,
преглъщам чай от слънчеви кристали,
почти не дишам, не премигвам даже
и сякаш времето минава покрай мен
а аз съм дим и мокър пясък
и там съм, и не съм,
и аз съм, и не съм,
докато мъглата бавно лази,
паля тайничко бенгалски клади,
изпращам термоядрени сигнали
през времена, врати и празни стаи.
© Лиляна Великова, 2003
© Издателство LiterNet,
21. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|