ЗА НАЧАЛОТО И СЛЕД ТОВА...

Любомир Георгиев

web

Навършващият се полувековен юбилей на катедрата по методика на обучението по български език и литература е повод както да се припомни нейният "път през годините", така и да се погледне към съвременните й проблеми.

Катедрата по методика на обучението по български език и литература е създадена през 1954 г., когато след политическите и социокултурните промени през 1944 г. дотогавашните начини за придобиване на учителска правоспособност станаха непригодни. Вместо бившия Стажантски институт (Ив. Хаджов, С. Барутчийски и др.) и други форми на обучаващ педагогически стаж Софийският университет пое вече сам грижата за методическата подготовка на студентите. В дипломите на завършващите българска филология в края на 40-те и началото на 50-те години на 20. век квалификацията им се определя като "специалист по българска филология и преподавател в средните училища".

В този, да речем, "предисторически период" на Катедрата по методика на обучението по български език и литература първият и единствен преподавател беше Лозан Ницолов. Той четеше лекционен курс и ръководеше учебната практика. Възниква въпросът как е могъл да се справя с практиката, като имаме предвид многобройността на студентските курсове. Това беше възможно, защото той се опираше на група от образцови учители, както се наричаха тогава днешните базови учители на катедрата, които му бяха първи помощници. През последната година от обучението си студентите през първия семестър посещаваха и обсъждаха техните уроци от различен вид, а през втория семестър вече се прикрепваха към определен учител за двумесечна практика, без други университетски занимания, като в края изнасяха изпитен урок, обикновено в присъствието на университетския преподавател. Сред образцовите учители личаха имената на Ан. Балабанова, Ив. Сладкарова, Кр. Генов, Ив. Тодорова, Ст. Иванова, Д. Иванов, Здр. Георгиева, А. Мушмова, Ел. Карайорданова, Сп. Спасов. По-късно се вля следващо поколение: Н. Донева, Р. Новачкова, П. Митов, Ел. Деспотова, М. Херакова, Ив. Стойчева и др. Днес статутът "образцов учител" звучи най-малко претенциозно, но бих казал, че колегите в голяма степен го заслужаваха и защитаваха с достойнство. Всеки от тях беше ярка индивидуалност, със свой стил, уроците му бяха обявени за открити, за да сподели опита си. Някои (Кр. Генов, Д. Иванов, Л. Георгиев и др.) бяха автори на учебници, които спокойно могат да се съревновават с предлаганите днес на учениците. На методическите конференции от градски и национален мащаб те бяха основни фигури, а понякога и доста дразнеха инспекторите, като отхвърляха някое поредно новаторство (напр. "прочутия" Липецки опит). Някои от тях (Ив. Тодорова, Р. Новачкова) заеха по-късно високи длъжности в МНП.

Обективните обстоятелства обаче (обемът на преподавателската работа) и чувстващата се вече необходимост от научноизследователска работа по проблемите на литературното и езиковото обучение налагаха създаването на самостоятелна катедра по методика на литературното и езиковото обучение в училище. В тази насока бяха усилията на доц. Лозан Ницолов, който, въпреки интегритета с русистите, стана фактически и неин основател, и дългогодишен ръководител. Трябва да се посочат разбирането и подкрепата, която той получи от катедрите по история на българската литература и по съвременен български език. Проф. Андрейчин, проф. Ст. Стойков, проф. Динеков, проф. Г. Цанев, проф. С. Русакиев и др., които бяха започнали творческия си път като учители и бяха все още близко до проблемите на училището, станаха поддръжници на катедрата при първите й стъпки. Тъй като доц. Л. Ницолов се беше насочил приоритетно към обучението по литература, проблемите на езиковото обучение оставаха на по-заден план. Това неравностойно положение бе премахнато с идването на доц. Ст. Кабасанов. Нови сили в катедрата вляха и младите тогава, а днес професори и доценти, асистентите Райчо Русков, Кирил Димчев, Милена Васева, Мария Герджикова. Постепенно катедрата укрепна организационно и научно и стана един от значимите фактори при решаване на възникващите проблеми във връзка с учебните програми, учебниците, методическите приоритети. Всъщност тогава, през 50-те години, катедрата беше авторитетният методически център, макар научноизследователската й работа все още да не беше разгърната. Нямаше я тогава секцията по български език и литература при Института по образование (И. Котова, Т. Владимирова), нямаше катедрите по методика в извънстоличните университети, в ЦИУУ самотен беше Минко Иванов, нямаше ги и регионалните филиали на ЦИУУ. На катедрата по методика на обучението по литература и роден език се възлагаха надежди и тя в значима степен ги оправдаваше. За нарастване на авторитета й говори и фактът, че на доц. Л. Ницолов се възложи да придаде научно-методически характер на започналото да излиза през 1958 г. сп. "Български език и литература", което в началото си беше почти чисто филологическо списание, двойник на сп. "Език и литература", а редакционният му състав се състоеше почти единствено от литературни историци и езиковеди. Под главното редакторство на доц. Л. Ницолов списанието се насочи много по-директно към проблемите на учителската практика, и то във време, когато се извършваха сериозни промени и в учебния план, и в учебните програми. Списанието стана и популяризатор на опита на учители от цялата страна.

Когато говорим за петдесетгодишнината на катедрата, е неизбежно да погледнем към научната й продукция. Доц. Л. Ницолов и доц. Ст. Кабасанов написаха първите цялостни учебници по методика на обучението съответно по литература и по български език. Те днес са остарели, но навремето си бяха полезни за студентите, а съдържат и някои от "вечните" проблеми на всяка методика. Днес методиците като че ли отбягват такива амбициозни начинания. Не е случайно, че в ново време единствена проф. д.п.н. Р. Йовева набра смелост да предложи учебник по методика на литературното образование, а проф. К. Димчев по методика на обучението по български език. Усилията напоследък са насочени предимно към разработка на отделни проблеми от цялостната методическа тематика. Научната продукция на катедрата е обогатена от защита на дисертации, от редица монографии и студии. Не може да не се отбележат монографиите на проф. д.п.н. М. Герджикова за изучаване на античната литература и на драмата като литературен вид в училище, трудовете и публикациите на проф. К. Димчев, на доц. М. Васева, на доц. Р. Русков и на по-младите доц. д-р Вл. Атанасов, доц. д-р Адр. Дамянова, доц. д-р А. Петров, доц. д-р Т. Ангелова и др. Не е без значение също, че преподаватели от катедрата имат подчертано присъствие в авторските колективи на съвременните учебници и учебни помагала. Важен аспект в творческата активност на преподавателите от катедрата е и участието им в дискусиите и обществените обсъждания, които възникваха от време на време предимно по качеството на литературното обучение в училище. Катедрата се противопоставяше през годините на онези схващания, които игнорираха обстоятелството, че литературата в училище е учебен предмет с многопосочни функции, че училищният литературен анализ има своя специфика и т.н. По този начин катедрата не само предпазваше от увлечения, но и участваше активно при определяне насоките на обучението по български език и литература, детерминирани от учебните програми, от развитието на филологическите науки и от изискванията на съвременното общество. Струва ми се обаче, че днес тя е отстъпила в известна степен от завоюваните позиции на авторитетен експерт и би трябвало с научната си компетентност, а може би и с по-атрактивни изяви да ги отвоюва отново, без да се обявява за единствения арбитър. Това няма да стане лесно, особено що се отнася до методиката на литературното обучение, макар че тревожни сигнали има не само за литературната, но и за езиковата култура на учениците. Причините за това са различни. Не е тайна, че има литературни критици, писатели и литературоведи, които смятат, че интерпретацията на литературния текст унищожава очарованието на литературната творба, че изучаването на литература в училище въобще отблъсква учениците от литературата като изкуство. Методиците и учителите са тези, които трябва да разкрият сложните механизми на четенето на литературната творба в училище, за да може тя не само да бъде изживяна и осмислена от младите хора, но и чрез нейното изучаване да се създаде методология за общуване с художествен текст. Голяма роля в това отношение имат научните разработки по проблеми на методиката, които обикновено са сложни, защото са свързани с много науки - философия, психология, педагогика, социология и в центъра на изследването, разбира се - съответната научна дисциплина.

Научните и практическите резултати, постигнати за половин век от Катедрата по методика на обучението по български език и литература, дават основание да бъдем оптимисти както за нейното бъдеще, така и в по-широк смисъл за бъдещето на методиката като наука.

© Любомир Георгиев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2006, № 1 (74)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.