НАЧАЛОТО... И СЛЕД ТОВА

Любомир Георгиев

web

Малко литературни или с литературнонаучна насоченост списания и нас могат да се похвалят с дълголетие. Повечето то тях, свързани с определени литературни кръгове или литературни идеи, престават да съществуват с изчерпването на тяхната актуалност, а понякога и поради прозаичната, но вездесъща причина - финансова осигуреност. Да не говорим за съвременната съдба предимно на литературните, литературнонаучните и езиковедски списания ("Литературна мисъл", "Език и литература", "Литературата", "Български език" и др.). Периодичността им е такава, че обикновено се питаш дали още съществуват и кога е възможно да очакваш следващия им брой. Научно-методическото списание "Български език и литература" обаче излиза редовно вече 50 години. Може би защото училището и по-конкретно учителите българисти са константа, която времето не може да отхвърли, но по-скоро причината е, че МНО (МНП в миналото), което субсидира издаването му, разбира необходимостта от научно-методически списания за основните научни съставки на училищното образование и чрез създадената Главна редакция на педагогическите издания проявява своята грижа за научното и педагогическо усъвършенстване на българския учител. Вярно е, че "Български език и литература", както и другите научно-методически списания, отдавна не изплаща хонорари, а редакционната колегия работи на "граждански начала", но важното е, че списанието живее и помага на учителите българисти в трудните условия на поредната учебна реформа и негови автори са видни езиковеди, литературоведи, учители и методици.

Първата книжка на "Български език и литература" излиза през 1958 г. Това е време, когато започват да се лекуват някои рани, които политическите и социалните промени след 1944 г. нанесоха на училището. Добре е да се спомене първата му редколегия: Лозан Ницолов (редактор, по-късно главен редактор), проф. Л. Андрейчин, проф. П.; Динеков, Искра Котова (Институт "Т. Самодумов"), Роза Милчева (МНП), Зора Тодорова (МНП), Иванка Тодорова (учителка, по-късно главен инспектор в МНП), Кица Пасланджийска (учителка в средния курс), Василка Томова (учителка). Основни рубрики: Теория и история на литературата, Методика на българския език и литература, Критика и библиография, Въпроси и отговори, Информация и съобщения. По-късно, естествено, те търпят промени. Особено голямо значение за определяне облика на списанието имат проф. Л. Андрейчин и проф. П. Динеков. Първата книжка се открива с голяма статия "Предстоящи задачи"от проф. Л. Андрейчин и Л. Ницолов. Със своята конкретност и мащабност тя далеч надхвърля рамките на обичайните при такъв повод обещания и замисли за новопоявило се издание. В нея всъщност се чертае програма за обновяване в новите условия на езиковото и литературното обучение в училище. Бих казал, че тя набелязва конкретните стъпки, които МНП трябва да предприеме и предприема в тази насока. В своя дял проф. Андрейчин настоява за системност на езиковото обучение. То трябва да има за резултат "ученикът да си служи правилно и съзнателно с книжовната българска реч, да полага с нужния усет грижи за нейната чистота, активно да използва речниковото, фразеологичното и стилистичното богатство на езика". Проф. Андрейчин се обявява за "плодотворно общуване между езиковата наука и учебната практика". За тази цел списанието ще помества статии и материали по научни и практически езикови и стилистични въпроси, по въпросите на правоговора и правописа, върху езика и стила на българските писатели, по общи и частни въпроси на методиката на езиковото обучение. Това, според него, ще допринесе и за "усъвършенстване на някои формулировки в граматиката и учебниците".

В своя дял Л. Ницолов акцентира върху необходимостта да се преодолеят слабостите, които са резултат са самоцелния историзъм, на схематизма и вулгарния социологизъм, изисква при анализа "да не се занемарява естетическата страна", да се използват възможностите, които разкриват теория на литературата и поетическата стилистика. При изграждане на учебната програма като определящ категорично се сочи литературно-историческият подход. За този характер на програмната статия значение има и обстоятелството, че и двамата автори, особено проф. Андрейчин, бяха основни консултанти на МНП по учебните програми, както и катедрите по литература, езикознание и методика на литературата на Софийския университет (Доста по-късно активна страна стана СБП). Тук трябва да отбележа, че, макар и "ведомствено" издание, списанието се радваше на относителна свобода, имаше свои гледни точки по актуалните проблеми на литературното и езиковото обучение в училище, понякога се очертаваха конфликти между МНП в лицето на инспектората и списанието, защото то не само разясняваше решенията на МНП, не само информираше за тях, но се стремеше да влияе с позициите си при обсъждането и решаването на спорните проблеми. За това допринасяше научният авторитет на неговите сътрудници. В същото време редакционната колегия винаги е изисквала активното и пряко участие на експертите от МНП в списването, защото това го прави по-актуално и полезно за учителите. Това то иска и днес.

Появата на сп. "Български език и литература" се посреща с удовлетворение и надежда от учителите българисти, че имат свое списание, свързано непосредствено с техните професионални и творчески проблеми. Много от тях го схващат и като продължение на българската традиция в литературното и езиковото обучение. Към такова убеждение ги подтиква обстоятелството, че в първите си годишнини то помества статии и спомени от видни учители и методици от близкото минало: Цветан Минков ("Някога. Спомени за литературното образование у нас" - кн. 1, 1960); Асен Младенов ("Учителят по български език и литература" - кн. 1, 1959); Стефан Попвасилев - издател и редактор заедно с акад. Ст. Младенов на популярното до 1944 г. сп. "Родна реч" публикува няколко статии.

За тези петдесет години "Български език и литература" има няколко главни редактори. Най-продължително, повече от 25 години, списанието се води от доц. Л. Ницолов. Негова е заслугата за утвърждаването му. Доц. Ницолов избягваше пристрастията, стараеше се да даде възможност за изява на различни гледни точки, умееше да успокоява страстите. След него за кратък период главен редактор е проф. П. Пашов. След напускането му главното редакторство се поема от чл.-кор. проф. Тодор Бояджиев, който, след като сменилият го доц. Вл. Атанасов става министър на образованието и след това дипломат, отново поема ръководството на списанието и грижата за неговия съвременен облик. За подобряване на списанието, особено за неговите по-тесни контакти с учителите и методическите центрове, много допринася назначаването на щатен редактор. Той не само поема редакторската и даже коректорската коректорската работа над приетите статии и материали (до назначаването му тя се вършеше от членовете на редколегията), но допринася много за по-тесни контакти с учителите и методическите центрове из цялата страна, за популяризиране на списанието. Вероятно много сътрудници на списанието помнят още всеотдайната работа на Милена Херакова от 1971 до 1985 г. като зам.-главен редактор. Неин достоен заместник днес е ст.н.с. д-р Огняна Георгиева-Тенева.

Що се отнася до редколегията, там динамиката е доста по-голяма. И това е естествено. По различни причини тече процес на смяна и обновление. В този процес се променя съотношението литературоведи - езиковеди. В началото, след напускането на проф. Андрейчин, грижите за методиката на езиковото обучение са предоставени единствено на Минко Иванов, преподавател ЦИУУ. Днес вече методиците по езиково обучение не се чувстват малцинство в редколегията. Дългогодишни членове на редакционната колегия и със значителен принос са ст.н.с. Искра Котова, доц. Чавдар Стефанов, к.п.н. Татяна Стойкова, Ани Михайлова, проф. П. Пашов, проф. Хр. Първев, проф. Ив. Попиванов и др. При една от трансформациите на редколегията (1964 г.) попаднах и аз в нейния състав. Мотиви: смятаха ме за добър учител, бях публикувал няколко статии в литературнотеоретични и методически въпроси, бях вече и автор на учебник по литература за гимназиалния 8. клас. Основната причина обаче беше, че намирах някои слабости в списанието, написах доста критична рецензия, занесох я в "Литературен фронт", който през 1962 г. отделяше много внимание на литературното обучение. В. Йосифов взе, че я отпечата (Георгиев, Любомир. Списание "Български език и литература". Преглед на една годишнина. - Литературен фронт, бр. 14, 1962 г.). В резултат критикарят бе поканен да стане член на редколегията - нещо нетипично за времето. Оставането ми в редколегията на сп. "Български език и литература" до днес лично за мен е дълг към положителните традиции на списанието (а такива има), които и в новите условия, при развитието и обновяването на методическата и литературната наука, не са загубили ценността си и би било добре да не се забравят.

С юбилейния подход дотук. Нека се опитаме да видим как изглежда сп. "Български език и литература" през очите на днешния читател в перспективата на времето и естествената му промяна и развитие.

Повече от 30 години списанието излиза в условията на тотално господство на комунистическата идеология и фанатично спазване на чл. 1 от Конституцията на НРБ. Ръководната роля на БКП се налагаше през тези години във всички области на живота. Особено внимание се отделяше на възпитанието и образованието на подрастващото поколение в комунистически дух както чрез младежките организации, така и с идеологическата насоченост на учебната програма. БКП виждаше образец в образователната система на СССР и задача на МНП беше да го приложи. Това ставаше механично, без съобразяване с положителните национални традиции. На макроравнище - въведоха се четири учебни срока, премахна се 8. (12. днес) гимназиален клас, премахнаха се класическите и полукласическите паралелки, премахна се матурата, която сега се мъчим да възвърнем, да не говорим за политехническото училище, Липецкия опит и т.н. През този период сп. "Български език и литература" публикува редовно уводни статии и други материали в подкрепа на "мъдрите" решения на поредния партиен конгрес или пленум. С реториката си те извикват днес възмущение или съчувствие. Извинение донякъде може да се търси в обстоятелството, че такива статии и материали бяха задължителни, като ритуал, за всички печатни издания. Не мога да кажа доколко се четяха от учителите, които добре познаваха трафаретните им фрази, но без тях не можеше.

На второ място, като едностранчивост на списанието през тези години бих посочил отношението към съветския педагогически и методически опит. Съветското списание "Литература в школе" беше образец, на който се подражаваше. Поръчваха се статии на съветски методици, следеше се развитието на съветската (руската) методика на литературното и езиковото обучение. Редица от техните работи допадаха преди всичко със защитата на методиката на литературното и езиковото обучение като научна дисциплина, с отстояването на значението на литературата и обучението по роден език като основен, базов учебен предмет, с подхода към литературата като учебен предмет с акцент върху естетическата му природа, с някои полезни практически решения. Такива бяха работите на Кудряшев, Молдавская, Айзерман, Рез и др. В статиите си българските методици цитираха изключително своите руски колеги, а повечето дисертации се защищаваха в СССР. Отрицателното беше, че нямаше поглед към методическия опит в други учебни системи, дори и в страни от социалистическия лагер, като ли пък от западните демокрации. Всичко това ограничаваше, стесняваше възможностите за самостоятелне подход с оглед на националните особености и традици, за избор и сравнение. Сега пък се изпада в другата крайност - като че ли руската методическа наука е престанала да съществува, а може би и там има промяна, нови, заслужаващи внимание явления, които е добре да се познават. За това, доколко отношенията между двете списания бяха на равноправна основа, говори и следният случай. През 1976 г. редакциите уговориха взаимно гостуване на двете списания. Статиите, изпратени от "Литература в школе", се преведоха и отпечатаха в специална рубрика "Литература в школе" ни гостува" (кн. 5-6, 1976). Нашите статии обаче, които предложихме, не се появиха в "Литература в школе". Тъй че взаимността се оказа само от наша страна.

Юбилейният повод не може да бъде причина да се премълчава идеологизацията на списанието през тези повече от 30 години. Само че за щастие списанието се съдържа само уводни статии. Неговата истинска стойност е в многобройните анализи на творби от българската класика, в приносни изследвания по български език (морфология, синтаксис, лексика, езикова култура) и особено в насочването към такива методически проблеми, които имат и българска традиция, като самостоятелната работа на учениците, активизацията на учениците, особеностите на литературния анализ в училище, развитието на устната и писмената реч, системата на писмените работи, извънкласната работа, обмяната на добър учителска опит и др. На списанието сътрудничат автори, с които би се гордяло всяко - не само научно-методическо - издание. Списъкът е внушителен и говори сам за себе си (вж. библиографията на отпечатаните статии и материали за 25 години в юбилейната кн. 2 за 1983 г. (Тогава списанието е и наградено с орден "Кирил и Методий" II степен). За да не съм голословен, да спомена някои от тях. Езиковеди: Л. Андрейчин, Ив. Леков, Ст. Стоянов, К. Попов, Хр. Първев, П. Пашов, М. Москов, Цв. Тодоров, М. Янакиев, Ив. Добрев, Ив. Дуриданов, Т. Бояджиев, М. Виденов, Ив. Куцаров, Ц. Младенов, Д. Иванова-Мирчева, Ел. Георгиева и др.; литературоведи: К. Гълъбов, Ал. Пешев, Р. Ликова, Л. Стефанова, Ж. Авджиев, М. Цанева, К. Куев, Г. Димов, Н. Драгова, Д. Петканова, Н. Георгиев, Кр. Генов, В. Велчев, Ив. Цветков, Ив. Попиванов, Г. Данчев, Д. Ефендулов, Н. Хайтов, Д. Леков, П. Тотев и др.; методици: Л. Ницолов, И. Котова, М. Иванов, Р. Русков, К. Димчев, М. Енчев, Ч. Стефанов, С. Филипова, Р. Новачкова, Т. Владимирова, Л. Ставрева, Д. Желева, Ас. Калешев, Г. Кисьов, Г. Делев и др. През тези години списанието подпомага и израстването на научните кадри в новооткритите университети (Велико Търново, Шумен). Редовни сътрудници са например Р. Русинов, Ст. Георгиев, Д. Чизмаров, Г. Данчев, Л. Бумбалов от Великотърновския университет (по-късно той е и член на редколегията). Има обаче още едно, малко "варварско" доказателство за реалната стойност на списанието през тези години. Като преглеждах годишнините в Националната библиотека "Кирил и Методий", оказа се, че някои статии са изрязани от "любознателните" читатели и библиотеката е била принудена да ги възстановява чрез ксерокопия отдругаде. Макар винаги да съм анатемосвал такова отношение към книгата, в случая настроението ми се подобри.

Стремежът към подобряване списването на "Български език и литература" винаги е съществувал, но ако можем да говорим за истинско обновяване и промяна, те изпъкват през последните двайсетина години. Освобождаването от идеологическия диктат както в научния, така и в обществения живот променя облика на списанието. То се включва в "прехода" към демокрация, който императивно сочи и необходимостта от реформа в българското училище. Посоките на промяната в това обновяване са различни. То подхваща повика за "нов прочит" или преоценка на литературните стойности от миналото, като избягва крайностите и залитанията. Вниманието се насочва и към творчеството на писатели, които по политически или идеологически причини е било в "зоната на мълчанието", макар че то е значимо както за литературния процес, така и с художествената им стойност (Ат. Далчев, модернизма между двете световни войни и др.). Дава се път на нови и различни методологически подходи при литературния анализ, когато те доказват своята състоятелност. Неслучайно списанието посвещава цяла книжка на 70-годишнината на проф. Н. Георгиев, начинател на този процес. Въвеждането на рубриката "За и Против", стремежът към дискусионност като път за намиране на най-доброто решение (даже темата на една книжка е определена лаконично "Дискусии") са показателни за промяна на редакционните нрави. Тук е добре да се отбележи, че възприетият тематичен подход при съставяне на отделните броеве се оказа сполучлив не толкова защото насочва читателя, а защото дава възможност за по-цялостно представяне и обсъждане на актуална тематика за езиковото и литературното образование.

Разбира се, най-голяма грижа на списанието през последните години е да даде своя принос за реформирането на литературното и езиковото обучение и по този начин за успеха на училищната реформа, което не е толкова лека задача, като имаме предвид зигзагите, по които се движи. От вниманието на списанието не е отбягнал нито един проблем, който е възникнал в процеса на реформиране. В списанието се обсъжда новата учебна програма, рецензират се новите учебници по български език и литература, обсъждат се възможностите на тестовия изпит, изпитът за кандидатстване след 7. клас в училища с държавен прием, завръщането на матурата и др. Известна представа за неговата актуалност може да даде посочването на някои теми, които се открояват. Само някои примери: Национален тест по български език - 7. клас (1, 2001), матурата по български език и литература (2/3, 2002), новите учебници по български език и литература (1, 2002), нови учебници по български език (3, 2003), учебниците за 5. клас (3, 2007), аргументативното съчинение в средното училище (3, 2004), за писмените ученически текстове (2, 2006), нови учебни програми по български език и литература (5, 2006), за изпита след 7. клас (2, 2007) и др. Като пример за чувствителността на списанието към съвременните процеси и трудности в образованието бих посочил кн. 1 за 2007 г. на тема "България в Европейския съюз" с прекрасните статии на проф. В. Стефанов и проф. Р. Йовева, както и темите като "Обучението по български език и литература в българските общности в чужбина" (1, 2002), "Обучението по български език и литература в двуезична среда" (6, 2003) или за интеркултурното образование (Образователната интеграция на ромите) в кн. 5, 2007 г. Примерите могат да се умножат, но и тези са достатъчно, за да проличи усилието на списанието да бъде полезно на учителя българист, да поддържа творческата му нагласа. Обективността обаче иска да се посочи, че има и публикации, които могат да предизвикат определена критика. Така например има спорни моменти в някои статии, които се стремят да прочетат по нов начин творби от училищния литературен канон, по-голяма критичност е нужна и на рецензиите за учебници и учебни помагала и др. Понякога разделът "Литературознание и езикознание" взема значителен превес над другите, по-специфични за списанието проблеми. Така че какво да се критикува винаги ще се намери, но не то е определящото.

Естествената смяна на поколенията през последните двайсетина години обновява и обогатява списъка на авторите - сътрудници, както и облика на редакционната колегия. Към днешния ден тя продължава да се ръководи от чл.-кор. проф. Т. Бояджиев. Наред с имената на по-дългогодишните членове стоят имената и на доц. д-р Адр. Дамянова, доц. д-р Вл. Жобов, доц. д-р Вл. Атанасов, Марияна Бакърджиева, д-р Миряна Янакиева и ст. Експерт в МОН М. Иванова. Към списанието е създаден и редакционен съвет от видни учени литературоведи, езиковеди и методици, който би трябвало да се намери начин да участва, макар и периодично, в обсъждане на редакционната политика. Нови имена личат и сред авторите на списанието. Сред литературоведите: доц. д.ф.н Ант. Алипиева, ст.н.с. д.ф.н. Рум. Дамянова, проф. д.ф.н. Цв. Ракьовски, доц. д-р Катя Станева, ст.н.с. Рад. Коларов, ст.н.с. Едв. Сугарев, проф. д.ф.н. М. Кирова, доц. д-р Ам. Личева, проф. Б. Кунчев, И. Велчев, ст.н.с. д-р Огн. Георгиева и др. Сред езиковедите личат чл.-кор. проф. Т. Бояджиев, чл.-кор. проф. Мих. Виденов, проф. Кина Вачкова, ст.н.с. Ел. Георгиева, ст.н.с. Марг. Димитрова и др. Що се отнася до методиците, списанието документира в последно време изключително активизиране на методиците по български език: проф. д-р К. Димчев, доц. М. Васева, доц. д-р Тат. Ангелова, доц. д-р А. Петров. Методиката на литературата на страниците на списанието е представена от проф. д.п.н. М. Герджикова, проф. д.п.н. Р. Йовева, доц. д-р А. Дамянова, доц. д-р Вл. Атанасов, гл.ас. Людм. Берковска и др. Списанието подкрепя и първите стъпки на редица докторанти по езикознание и литературознание, както и на нови попълнения в методиката (гл. Ас. Д-р Т. Тенева, ас. Мая Падешка и др.).

Реалният принос на сп. "Български език и литература" за 50 години му дава морално право да чества своята 50-годишнина и тя да бъде повече повод за равносметка. Да се надяваме, че още по-висока и еднозначна ще бъде преценката му на следващия юбилей, който ми се ще да вярвам, ще го бъде. Макар и без орден.

© Любомир Георгиев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 6
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2008, № 12 (109)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 6.