Създаването на учебно помагало, предназначено за българите в чужбина, е отговорна задача. Тя изисква субективните пристрастия към литературата да отстъпят на проверените ценности в нея. Целта на рецензираната книга е не само да представи словесното ни изкуство, но и да прокара пътя към неговото осмисляне. Тази цел е направила съвместими антологичното и дидактичното начало, които по правило се сдружават трудно поради опасността от тенденциозност. С удоволствие трябва да кажем, че съставителите на помагалото са намерили необходимата мяра както при запознаването с отделните литературни периоди и автори, така и при подбора на литературнокритическите материали.

Книгата съдържа три основни дяла. Уместно е даден превес на христоматийната част, която обхваща българската литература от Средновековието до съвременността. Тази част започва с есе с подчертан емоционално-лиричен тон, който провокира интерес към българската литература и предпазва от схематизъм при възприемането й.

В началото на христоматийната част е включено и есето на К. Константинов „Най-истинска и безсмъртна родина“. Неговата идея, че „всичко, което днес е България, излиза от словото“, е ключ към осмисляне на поместените литературни текстове като извор на българска духовност.

От старата българска литература са включени най-представителните творби. Подобаващо място е отделено на св. Кирил и св. Методий, на Климент Охридски, на Григорий Цамблак. „Азбучна молитва“ от Константин Преславски е в превод на Ем. Попдимитров. Графиката на старобългарската кирилица, която сама по себе си е изключителен културен факт, е представена чрез заглавки копия на старобългарски паметници. За съжаление обаче те са дадени в много намален мащаб.

От предосвобожденската ни литература е акцентирано повече върху поезията. Паисий Хилендарски е въведен с религиозно-патриархалното „отец“, което утвърждава мисионерската му роля в българската духовност. Л. Каравелов не е включен, макар да е отбелязано, че е душа на Българското възраждане.

Българската литература след Овобождението е представена най-пълно. Пред съставителите е стояла трудната задача да подберат подходящи откъси от „Немили-недраги“ и „Под игото“ на Ив. Вазов, от „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“ на Ал. Константинов - та до „Железният светилник“ на Д. Талев.

Всеки автор е представен с по-важните дати от живота му. Биографичните портрети са кратки, но изказът в тях е метафоричен, емоционално обагрен, без обаче да се нарушава логиката.

Въпросите и задачите към творчеството на всеки автор дават възможност както за самоподготовка, така и за урочна работа в клас: те разкриват стремежа на съставителите да направят методическия апарат максимално функционален, необходим и при индивидуалното читателско възприемане, и при общуването с текста в училище.

Специфичното в тази христоматия е, че представя текстове от литературата на българските общности в чужбина - опит, който заслужава внимание и който може би трябва да се превърне в традиция. Включени са например произведения от Мишо Хаджийски и от Младен Сърбиновски. Особено вълнуващо и актуално звучащо е есето „Кой е Сърбиновски?“: то дава идея как може да се осмисля творчеството на писателите от Република Македония, как да намерим път към подобни текстове, които носят послания за българското.

Вторият дял на книгата включва анализи на поместените литературни текстове, разкриващи различни гледни точки. С това се подчертават многообразието на тълкуванията, възможността за свобода на критическите интерпретации. Представени са статии на наши и чужди учени в исторически и в съвременен план - от Б. Пенев, М. Арнаудов, Д. Лихачов, Ив. Радославов, Вл. Василев, Н. Георгиев, Р. Якобсон, С. Радев, Р. Коларов и др.

Третата част на помагалото е посветена на българския език. Тя има практическа насоченост - съдържа примерни тестови задачи.

Накрая искаме да отбележим, че помагалото е издадено с подкрепата на Десимир Манчев, българин, живеещ в Унгария, - жест, който показва, че в чужбина сънародниците ни се чувстват като неразделна част от българския културен живот.

© Койка Попова, Радослав Радев, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2002
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 1, 2002.