ПРИКАЗКА

web

на синовете ми

Когато ръждяса бръснача, по който вървя,
кълбото от нерви, в което съм се превърнал,
ще изтръгне последен минорно-китарен акорд,
преди да се кротне в края на стих недовършен…

Наивник ли бях? - прекалил със солта -
подправях отдавна солените гозби.
Брутален ли бях, когато прегръщах нощта?
Неверник - когато разчитах на Бога?!

Гръбнакът ми помни товара на много лета.
Ръцете - стремежа към истински полет.
Децата ми знаят как можеш да станеш баща.
Какво е да бъдеш баща да научат обаче не могат!

За тях ще наточа бръснача,по който вървя -
дано да не кривнат във други, неверни посоки!
Нозете им още са крехки. И стряска кръвта.
Помагай им, Господи! Зная, че си високо.