Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗВИДЕЛЯВАНЕ
web | Пейзажи
на душата
Вдовицата мете на двора.
Съседът тайно я следи.
А тя очите си върти,
пък уж нехае... Живи хора.
Мъгла приижда от реката.
В блуждаещото битие
какво е грях, какво не е,
ще видим чак подир мъглата.
Но ето, сякаш просветлява...
Припламна селската трева...
Знамение ли е това?
Да се замислиме тогава.
Съзирам хълм, съзирам ниви
и глогове по рид и рът...
Козите денем там пасат,
а нощем бродят самодиви.
И плевниците, и пастира,
и параклиса запустял...
Уж чудо бях ви обещал,
а друго май не се съзира.
И храсти някакви... това е.
От истината - ни следа.
Поне до утре сутринта
ще дишаме кой както знае.
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.
|