Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЕМВРИ
web | Пейзажи
на душата
Все тази бледо-сива есен.
Вали. Вали. Без цел вали.
Сред лунатичните мъгли
блуждаят облаци от плесен.
Покой. Едно селце в покоя.
В селцето - паяче снове.
И нищо друго. Дъждове
И ти сред тях, родино моя.
В мъглата, пареща и тежка,
да бях прогледнал изведнъж,
какво ще видя - кал и дъжд
и малко самота човешка.
И плъх-самотник, който бяга,
и мокър дим, покрит с ръжда,
и собствената си душа,
в ръце със просешка тояга.
Ала надеждата къде е...
Проскърцва някъде врата,
проскърцва пак - и пустота.
А в пустотата - вятър вее.
И мрак край погледа блуждае...
О, мрак на атомния век,
дали съм звяр или човек,
сред тебе кой ще разгадае...
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.
|