Ганка Янкова

web

Предизвикателствата на новото хилядолетие провокират интереса на методиците, специалистите по роден език и учителите към нова организация на обучението по български език (ОБЕ), чиято основна цел е овладяване на различни културни модели. Такава интерпретация на езиковите занятия в бъдещ социокултурен контекст се основава на необходимостта в средното училище обучаваните да овладяват комплекс от знания, умения и отношения (ценностни нагласи), които да съдействат за изграждане на „свободна, морална и инициативна личност“ (ДОИ 1999): личност, която няма да се оказва в състояние на невъзможност да преодолява несъответствието между езиковите средства, които владее, и социалните роли, които изпълнява; личност, която ще използва възможностите на езика за овладяване на стратегии за речево поведение, адекватно на определена комуникативна ситуация.

Местоименията като клас думи със специфична семантична, формалнограматична и функционална характеристика предлагат неограничени възможности за овладяване на стратегии за социална адаптация, които „говорещият сам решава дали ще трансформира в комуникативна тактика като съвкупност от комуникативни намерения (комуникативни задачи), попълвайки собствения си комуникативен опит“ (Клюев 1998:12). Местоименията нямат собствено лексикално значение и покриват такова пространство от лексикалното поле, каквото им позволява текстът или ситуацията, даже могат да се реализират като опозиционни корелати. Лексемите от знаковото поле съдържат в значението си освен признак за най-близкия род и признак за видова отлика, а местоименията оставят празно място в семантиката си за признака, което се допълва от адресата или адресанта на съобщението. Това специфично семантично съдържание ги прави силно зависими от контекста в интра- и екстралингвистичен смисъл. С особена сила това важи за неопределителните местоимения (НМ). Високата степен на контекстова обвързаност предполага наличието на субективен компонент в структурата им. Тази субективност предлага реални възможности за манипулация на адресата - да участва или да не участва в комуникативния акт, да прояви интерес или да повтори индиферентността на инициатора на комуникативния акт. Неслучайно според Вежбицка НМ често функционират като „експоненти на незнанието или индиферентността“ (Осенова 1999:18), а ние бихме прибавили и на пренебрежението, снизходителността, дискретността и т.н. От друга страна, Падучева ги определя „като егоцентрични елементи, т.е. субективни думи, чиято семантика предполага субект на оценката“ (Осенова 1999:18).

Следователно НМ не могат да бъдат интерпретирани извън комуникативната рамка отправител - получател или в адаптиран вариант говорещ - слушащ. Широките параметри на експлициране на техните смисли е предпоставка за правилен избор на комуникативна стратегия, за бърза смяна на комуникативна тактика и постигане на комуникативна цел, която показва единство между комуникативното намерение на говорещия и комуникативното очакване на слушателя.

Най-общо НМ се употребяват в две групи контексти:

- контекст, в който референтът се възприема пряко;

- контекст, в който референтът се възприема непряко (по думите на друг).

В първия случай НМ са най-често маркер на незнанието (Някой чука), индиферентността (Някой да изчисти дъската), снизходителността (ниска прагматична оценка на референта - Взех какви да е ръкавици и сега ръцете ми са топли). Във втория случай НМ могат да означават и нежелание за разговор поради недоверие към адресата или поради социална непривлекателност на референта (Разкажи ми за приятеля на Мария! / Чух, че има някакъв приятел…). НМ и особено формите с еди-, които редуцират информацията или по волята на друг, или по собствената воля на говорещия, предполагат краткост. В този случай комуникативното намерение на говорещия е да не прави най-информативното изказване, на което е способен (Какво искаш да знаеш! Аз съм Мария. Родителите ми са еди- кои, живеят еди- къде, имам еди- колко къщи…). НМ означават и дискретност (Обеща ми нещо. Обещал си нещо), чрез тях информацията за даден референт може да се представи и като несъществена (Бих ви казал някои истини, но предпочитам да мълча).

Познавайки тези употреби, ученикът ще може да покаже адекватно речево поведение в различните житейски ситуации. Нещо повече, знанието за функционалните характеристики на НМ ще помогне на ученика да скрие даже своето незнание. И тук ще си позволим да цитираме една мисъл на Хемингуей: „Езикът служи не да общуваме, а за да скрием невъзможността да общуваме.“ Това може да стане, ако представената лингвистична информация, методически адаптирана, намери място в учебното съдържание (УС) по български език - УС по български език да бъде обогатено с нови акценти: семантична характеристика, комуникативно предназначение на формалнограматичните особености на НМ, употреби в текста. Възможно е част от тези акценти да бъдат „разтворени“ в УС в разделите: „Текст и общуване“, „Синтаксис“, „Стилистика“, „Лексикология“, като информацията се обвърже с конкретната урочна тема.

Средство за осмисляне на посочените акценти могат да бъдат различни учебни похвати - упражнения за възприемане, анализ, преобразуване и продуциране не текстове. Отнесени към класификацията на М. Георгиева (Георгиева 1992:32), това са синтетични и комуникативни упражнения.

Например:

Упражнение 1.

Прочетете текста. Попълнете празното място с подходяща дума. Сравнете вариантите, които се получиха, с оригинала. Защо е възможно липсващата дума да бъде куче, коте, животинче и т.н. Коментирайте връзката между тези възможности, семантиката на НМ и общото звучене на текста - внушава неизвестност, неопределеност, недоизказаност.

Чичо Митуш чу някакъв шум, някой като че натискаше вратата. Излезе - гледа, слуша, няма никой. Но нещо пак се виждаше там, не беше човек, но имаше нещо. Чичо Митуш се приближи. До вратата се притискаше куче. (Й. Йовков)

Упражнение 2.

Сравнете двата текста (надписи върху плакати):

Текст 1: Никога никъде война!

Текст 2: Някой някъде някому шепне: „Искам назаем живот.“

Какви местоимения са използвани в тях? Коментирайте смислите, вложени в текстовете, функциите им, степента на манипулация.

Първият звучи декларативно (като директива, абсолютна забрана). Вторият звучи есеистично, провокира асоциативното мислене, преминава през сетивата и разума, вписва се в различни комуникативни рамки:

- Не на войната;

- Не на дрогата;

- Не на болестите;

- Не на агресията.

Този широк диапазон от смисли прави подобни надписи полифункционални и много използвани напоследък (и заради предимствата на всеки малък текст). Неслучайно много публицистични предавания за терористичния акт в САЩ бяха избрали за мото изречението: „Нима това е нужно някому някъде!“ (надпис, който стои над развалините в Манхатън).

Упражнение 3

На дъската е написано изречение, което е начало на приказка: Живял някога в някакво царство един мъдрец. Продължете текста, като вложите в него своите представи за добро и зло, за мъдростта като житейски опит. Определете жанра на текста, който ще създадете.

Аргументирайте отговора си.

Текстът е авторска приказка. Типична за иносказателността на приказката е употребата на неопределителни местоимения и неопределителни местоименни наречия, с които не се посочва конкретното време и място и по този начин се универсализира съдържанието на приказката, нравствените послания в нея.

Упражнение 4.

Поискайте такъв подарък за Коледа, който да е хем изненада, хем да бъде оригинален и полезен. Опитайте се елегантно да подскажете на родителите си.

Коментират се формите: нещо по-така, някак по-така, някой по-такъв. Странното съчетание на неопределителна дума и показателна дума водят до често срещани синтагми в българския език (някой такъв и др.), които съдържат в значението си неопределеност, но тя е фиксирана неопределеност.

Упражнение 5.

Не сте прочели статията на своята учителка, публикувана в училищния вестник, но не можете да й го кажете, защото ще я обидите. Не можете и да мълчите или да говорите неверни неща. Какъв отговор би ви измъкнал от тази конфузна ситуация?

Няколко неща ми направиха впечатление в този текст. Възприех го някак особено. Усетих, че искате да кажете нещо по-така. Някога, когато разполагам с повече време, ще се върна към него и ще се опитам да го разбера.

Коментират се възможностите на НМ и неопределителните местоименни наречия за универсализиране на изказването.

Упражнение 6.

Коментирайте употребата на НМ в текста. В каква ситуация е възникнал той. Кое налага употребата на формите еди-кой, еди-какви:

- нежелание на автора да се ангажира;

- желание за краткост;

- не иска да знае повече;

- знае недостатъчно;

- има съмнение относно верността на информацията.

Какво да ти обясня? Еди-кой си казал, че еди-кога Иван бил взел еди-кои книги и поради еди-какви си причини не ги върнал. И сега Иван не може да убеди госпожата, че е станала някаква грешка, и няма право да взема книги от библиотеката.

Упражнение 7.

Предлагам ви запис на част от едно телевизионно шоу. Гост е актрисата П. Николова. Неин почитател трябва да разкаже откъде и откога я познава. Ето какъв диалог се води между госта почитател и водещия:

- Бях студент втори курс, когато трябваше да снимаме някакви неща, някакъв клип, нещо много готино.

- Бъди по-конкретен!

- Няма време. Искаш много неща за малко време.

- Но ти не каза нищо.

- Това е начинът да говоря нещо, без да казвам нищо.

Съгласни ли сте с последната реплика? В каква ситуация бихте се възползвали от тази възможност? Посочете примери.

Упражнение 8

Коментират се стиховете на шотландския поет Робърт Бърнс:

Ако някой срещне някой / в цъфналата ръж
и целуне този някой / някого веднъж,
то нима ще знае всякой / де, кога веднъж
някого целувал някой / в цъфналата ръж?

Посочва се особеното очарование, което поетът постига чрез умелата игра на думи, чрез повторената употреба на неопределителните местоимения, която е стилистично маркирана. Неопределеността ангажира мисълта на слушателя да попълни липсващото конкретно според собствения си житейски опит. Примерът илюстрира извода, че всяка морфологична категория има своето комуникативно оправдание.

Това са само част от упражненията, които биха могли да бъдат използвани в часовете по БЕ, за да се провокира интересът на учениците към неограничените възможности на НМ (изобщо на този клас думи) за овладяване на стратегии за речево поведение, адекватно на различни комуникативни ситуации.

БИБЛИОГРАФИЯ:

ДОИ 1999: Рамкови изисквания за разработване на ДОИ за учебното съдържание. - Аз-Буки, бр. 47.

Клюев 1998: Е. В. Клюев. Речевая коммуникация. Москва.

Осенова 1999: П. Осенова. Българските неопределителни местоимения в когнитивно-прагматичен аспект. - Български език и литература, 2-3.

Георгиева 1992: М. Георгиева. За системата от упражнения при комуникативно ориентираното родноезиково обучение. - Български език и литература, 6.

© Ганка Янкова, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 16. 02. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 2-3, 2002.