ОТО

Емил Христов

web

Рухването на Берлинската стена завари Ото Доберман в градината, където пресаждаше последните, отгледани в оранжерията от семена, африкански теменужки. Усещането, че е пропуснал шанса поне веднъж да бъде наистина част от поколението, към което принадлежеше, не го напусна никога след това. Макар да беше смътно и неоформено, чувството за непълноценност се връщаше на талази при всяка ситуация, подлагаща на съмнение способността му да взима решения - интервюта за работа, нови запознанства, по-дълги пътувания. С какво той, който спокойно вадеше сините и жълти цветя от малките пластмасови саксии и ги поставяше в предварително издълбаните в пръстта дупки, докато връстниците му решително променяха бъдещето си на улицата, с какво той бе заслужил да бъде част от това бъдеще.

Година след дипломирането си в Химическия факултет Ото Доберман окончателно се отказа от изследователската работа, за да се отдаде на първата си голяма страст - цветята. По време на следването си той вече беше започнал работа като помощник градинар в две големи имения в покрайнините на Берлин. Парите му стигаха, за да покрива ежедневните си разходи - храната и наема на приземната си стая в занемарена сграда близо до турския квартал. Таксата за университета все още плащаше майка му, старата Ева Доберман, с част от инвалидната си пенсия. Кончината й през последната година от обучението му слабо повлия на финансовото му състояние. През същата 1991 година смъртта застигна Габор, главния градинар на семейство Шнайдер, който остави в наследство на своя помощник сигурно работно място и спестяванията си от две хиляди и триста марки. Ото Доберман се премести в едноетажната тухлена пристройка към къщата на Шнайдер, която повече от двайсет години обитаваше предшественикът му. Написа дипломната си работа за по-малко от седмица, използвайки топлите вечери в малката стъклена оранжерия, и се върна в университета година по-късно, за да получи диплома, която никога нямаше да използва.

През лятото с парите на Габор и с част от спестяванията, които беше успял да натрупа, Ото купи запазен мотор, отремонтира го и го боядиса. Направи първото си пътуване до селската къща на покойната си майка. Приведе в ред тристайната барака, лишена от грижи през последната година. Застла килим върху дъсчения под на спалнята и постави съвсем нова памучна кувертюра върху леглото, засади чимшир в двора.

Макар да се грижеше за градините на половин дузина столични големци, Доберман продължи да живее в имението на Шнайдер. Доверието, което семейството му гласуваше, нарасна с течение на месеците му всеотдайна работа. Ото Доберман стана свидетел на техните добри и лоши моменти, на порастването на синовете им, за които след принудителното отстраняване на гувернантката дори започна да се грижи от време на време.

Сутрин през ден Ото заставаше пред огледалото на чешмата в оранжерията и освен рядката си руса брада избърсваше и преждевременно олисялото си теме до кожа. Голата глава му придаваше по-младежки, но и донякъде болнав вид.

През двайсет и осмата си година Ото Доберман започна да полага някои грижи за здравето и физическата си форма. Купи си гири и щанга с допълнителни тежести. Тренираше всяка вечер след централните новини в осем часа и преди шоуто на Том Еберг по Про7, което следеше ревностно. Час и половина дневно Ото отделяше за бицепсите, трицепсите и предмишницата си, за гърба и гръдните си мускули. Коремни преси предпочиташе да прави преди обяд, докато изчакваше пръскачките да се погрижат за задния двор.

Когато Шнайдер отсъстваха от Берлин, Доберман използваше ключа за задната врата, за да влезе в къщата. Заставаше в средата на големия салон срещу високото кристално огледало и бавно се събличаше. Смъкваше най-напред тениската и се вглеждаше внимателно в отражението си. Издуваше първо левия, а след това и десния си бицепс, извърташе се в профил и свиваше коремните си мускули. После откопчаваше кафявия кожен колан и събуваше панталона си, долните си гащи.

Тежкият му хуй виси полумек и бавно се пълни с кръв. Ото Доберман стяга бедрата, след това прасците си, обръща се и оглежда седалищните си мускули. После бавно се облича - долните гащи, панталона, кожения колан, тениската.

Лятно време Доберман оставяше пръскачките да работят през целия ден, за да спаси тревата от силното прегарящо слънце. Момчетата на Шнайдер се излежаваха до обяд, свободни от уроците си, закусваха и излизаха на двора, за да играят в грижливо косената трева. Търчаха полуголи по поляната, подхвърляха надуваеми топки и играчки. Обяд им се сервираше пак там - в задния двор, където Ото беше извадил и възстановил забравените в мазето плетени ратанови маса и столове.

През есента на деветдесет и пета големият син на Шнайдер беше изпратен на училище в Швейцария, а грижите за по-малкия Макс в извънучебно време паднаха изцяло върху Доберман. Ото се отказа от работата за други семейства и разшири оранжерията на Шнайдер близо два пъти. Засади късни теменужки в предния двор - тъмно лилави и жълти в концентрични кръгове.

Сутрин водеше момчето до училището и го прибираше по обяд, като изпълняваше и поръчките на готвачката по пътя обратно. Рядко излизаше от къщата, за да се разходи, а от месеци не беше слизал до централната част на Берлин. Поръчваше семена и торове по каталог и прекарваше времето, свободно от грижи по момчето, в оранжерията дори през зимата, когато работата беше минимална.

Единствените си три почивни дни взе в средата на ноември и пътува до селската къща, за да я изчисти и подготви за зимата.

През пролетта футболният отбор на Макс успешно преодоля междуучилищните квалификации и се класира за финал на републиканското младежко първенство. Ото Доберман придружаваше подопечния си на всички мачове и искрено се радваше на успехите му. Възторгът му от бързите млади тела върху зеленото игрище беше огромен. Издължените слаби крайници, бялата кожа, нашарена от ситни кафеникави лунички, го вдъхновяваха. Едва появилият се златист мъх по красивите им прави крака караше сърцето му да бие силно при всяка опасност пред вратата на неговите любимци. Представяше си, че е баща на всички.

В началото на юни отборът на Макс победи щутгартските си съперници на финал и стана шампион на 1996 в групата до дванайсет години. Момчето вкара два гола във второто полувреме - в 64-та и 88-та минута и беше обявено за голмайстор на първенството. Ото Доберман беше на върха на щастието си.

За награда реши да заведе Макс до селската си къща с мотор. Караше уверено и със самочувствие. Въздухът се разпаряше от машината, а Ото усещаше гърдите на момчето, плътно притиснати в гърба му, и ръцете, здраво обхванали кръста.

Когато пристигнаха, го разведе из двора. Показа му храстите чимшир и няколкото плодни дървета до оградата. Къщата се стори на Макс много скромна. Хареса му простотата в интериора - килимите, пердетата и кувертюрите. Дълго разглежда пожълтели детски снимки на градинаря в албуми, оставени върху леглото в спалнята. В кухнята Доберман свари какао за момчето и спусна щорите на прозорците. После се върна в спалнята. Макс стоеше по турски върху леглото и вече леко отегчен прехвърляше последните стари снимки. Ото Доберман постави порцелановата чаша върху нощното шкафче. Върна се назад и заключи вратата на спалнята.

© Емил Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.10.2005, № 10 (71)