ПРЕДГОВОР

Добри Войников

web | Криворазбраната цивилизация

Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е зето вместо самата причина, отражението - вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това - и криви убеждения, които представят смешни умове.

У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравствените начала са заети наопаки, разбрани накриво. От това и вместо морал или благонравие в тях са вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност - гърдост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие - раздор и разединение; следователно вместо развитие - затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование.

Модата е зета вместо ц и в и л и з а ц и я т а.¹

Действително у тия новосвестявани народи облеченият с по модата  п а н т а л о н   и  г е р о к, с часовник и  к о р д о н, на една ръка с преметнато п а р д е с ю, а в другата бастунче, с ръкавици и лъскави чепици, ако знае и две-три френски или немцки, минува за образован човек - разбрал света. Тъй и една жена, нагиздена с по модата кокошат  к о с т у м, перест  п а л т о н, с изпърчени по последната мода коси - к о к  или  б у к л и, с над вежди или навръх капела, с прещипнати чепички, опънати ръкавички, копринена омбрелка и с прикачен с дълъг к о р д о н  злат часовник, е съща  м а д а м а  или  д е м о а з е л а. А мъж и жена, заловени подмисца на разход, са вече на върха на  ц и в и л и з а ц и я т а.

Видиш ли по модата дрехи, по модата къща, покъщнина - там ти е вкарана цяла цивилизацията. Ако при тия чуеш, че са говори френцки или немцки, там ти е цветът на цивилизацията; ако ли има украсен  а л а ф р а н г а салон и с клавир, там ти е тронът на цивилизацията. Тъй имали европейците и тъй живеяли, заради това и ний, за да бъдем както тях хора цивилизовали, тъй трябва да имаме и тъй да живейме. Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят сякакви хубави, лъскави, красиви работи - нека ги вадят, а ний ще ги купуваме скъпо-скъпо и с тях ще са красим. Сетне тий знаяли да правят вапори и железни пътища - нека ги правят, а ний ще им плащаме и ще са носим.

А в душевно отношение тази к р и в о р а з б р а н а  ц и в и л и з а ц и я има други хубости, други следствия: уважението към вероизповедните обряди много пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите - с презрение; учтивостта към нежния пол - с безочливост; срамът - с необюздана смелост. Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимообразования. Криворазбраната свобода на съвестта е изгонила из главата му сяко вероизповедно и морално назиданне, а софистическите мъдрования, кривовтълпените убеждения и съзетото твърдоглавие така са укоравили сърцето му, дето не може са откри ни най-малка нежна чувствителност. От това и в него ни най-малка черта от ония благородни чувства, които въздигат душата до истинското образование. Да, мнимоцивилизованият е нещо повече от простотата; той сичко умее, сичко знае; той ти говори за човеколюбие, за гражданска добродетел, за братска любов, за съгласие, за единство, но без да ги среща той сам, без да ги има на сърцето си и без да ги върши. Сичко, ще е вън от неговия собствен интерес, говори го само и само, за да препоръча себе си, че умее да разсъжда, да дава мнения, съвети, че знае, че е учен, образован.

Днес имаме живи примери пред очите си. Погледнете на ония съседни нам народности, които, при сичката си политическа самостеятелност и независима самоуправност, от 30 - 40 години насам, като са били повечето слепи подражатели на вънкашната  п о л и т у р а  на цивилизацията, отколкото  с е р и о з н и  изследователи на нейните основни начала, не са направили почти никакъв успех в индустрията и въобще в промишлеността. Освен това в тях не може са каза, че има положени здрави основи от един морален живот за една благонадеждна бъднина: деморализацията, разпръсната чрез мнимообразовани личности в масата на народа, като заразява сяко благородно чувство, вдъхнато може от народното благочестиво предание, затрива и сяко морално наставление и поучение, което може да става било в училищата, било в черквите. Такъва една зараза върлува у някои млади народи, които искат да са мерят с ония от образованата Европа.

При свестяванието на нашата народност от няколко време насам тази истата зараза не закъсня да посети и нашето младо поколение именно в ония места на отечеството ни, дето са появили някои фалшиви светила от европейското просвещение. Добре е злото овреме да са предвари. А това стои най-много в ръката на нашите разбрани наставници и учители в народните ни училища - единствените ни общи заведения, дето нашите рожби могат са сдоби с добра отхрана и с народно просвещение.

Но тия наши учители и наставници малко би съдействували, ако техните поучения и наставления не би са отражавали и в самия обществен живот на народа. Нравствените поучения в черквите, назидателните сказки в читалищата, неделните училища и народното вестникарство са извикани на помощ за запазвание народната маса от гореказаната зараза - д е м о р а л и з а ц и я т а.

Немалко, мисля, би послужили като припаза на това зло и даваните сегиз-тогиз някои добри театрални представления с морална цел за поучавание и поправяние побърканите нрави. Действително театърът е спомогнал немалко в развитието на народите, кога той е бил не само едно просто забавление и наслаждение на страстите (което, напротив, е развратявало народите), а едно общо училище, дето народът, под едно приятно забавление, може действително да намери душевна храна.

Докогато Атина и Рим слушаха героическите трагедии на техните изкусни поети, народното чувство и гражданската добродетел правеха чест и слава на еленина, както и на римлянина. Когато обаче бакхенските комедии зеха да са заместят с разкошни представления, които нямат за цел друго, освен да ласкаят страстите и запленяват сърцата, тяхната слава зела да помрачава. Когато Корнелий и Расин даваха храна на францушкий театър, народът във Франца вкусваше сладостта на хубавото, доброто и моралното добиваше повече и повече морална сила за народно развитие; когато обаче поучителните комедии на Молиера зеха да са заместят със сладострастни представления и разкошни балети, моралът зе да губи своето благотворително влияние между народа и деморализацията полека-лека намери по-свободен вход на по-голям размер в народната маса.

При започетъка на народното развитие историческата драма и карактеристическата комедия би били в значителна полза. Историческата драма, като има за предмет да изложи на сцена героически, благодетелни, народополезни дела на някои исторически личности, а най-паче от народната история, освен що запознава зрителите с тия доблестни личности, служи още да вдъхнува благородни усещания, добродетелни понятия, човеколюбиви стремления и да покаже още някои слабости или заблуждения както: несъгласие, раздори, интриги, каквито погубителни сетнини произвеждат във вреда на общото добро. А карактеристичната комедия, като представя на живо образи от слаби и смешни характери, както: глупешки постъпки, несумясани наемания, съзети умове с хвърчащи идеи, фанатически предразсъдъци и проч., има за морална цел да поправи погрешките и недостатъците, вмъкнати в общежитието - на общо или на частно, - като под един весел и смешен начин оставя да говори само поучението, което под образа на схема втълпява най-добрите впечатления.

Такъвато идея е била единствена причина, що ма е подканила да съставя някоя друга историческа драма и ги изложа на сцена пред сънародниците си в Браила, Букурещ и Галац. Същата идея ма е подканила да напиша и настоящата комедия „К р и в о р а з б р а н а т а  ц и в и л и з а ц и я“. В лицето на доктора  М а р г а р и д и исках да представя като един апостол на мнимата цивилизация, с която запленява слабите умове на девицата  А н к а  и на майка й  З л а т а, слепи подражатели на модите. Като помощник негов е додадено лицето  Д и м и т р а к и, Анкин брат, предвзет младеж, и с несвестни мъдрувания. А в лицето на  Х а д ж и  К о с т а, Анкин баща, е представен противоположен характер, който предвижда злочестните сетнини на неразбраните глупави последователи на речената цивилизация. Такъв второстепенен характер искал съм да покажа и в лицето на  Б а б а  С т о й н а, която играе главна комична рола. А в лицето на  М а р и й к а  мислил съм да представя скромното българско момиче, което пази почест към майка си и има уважение към българщината.

М и т ю  и неговите другари  Г е о р г и  и  П е н ч ю, български младежи, любители на питието, не малко са увличат по проповедта на Маргариди, който ги подканя да презрат народните си обичаи и хорa, па да са учат на европейски. Митю, като влюбен в лицето на Анка и подбуден от завист и мъщение на нейния любовник Маргарида, става най-сетне героят, който заедно с другарите си, още и Димитракя и Злата, дошли вече в съзнание, убива проповедника на мнимата цивилизация, който бе докарал до обезчестение дома на Хаджи Коста. С други думи, д е м о р а л и з а ц и я т а, к о я т о  с а  р а з д а в а  ч р е з  б у й н а т а  н е с в е с т н о с т  н а  м л а д е ж и т е  у  е д и н  н а р о д, м о ж е  с а  и з г о н и  с ъ с  с в я с т н а т а  с ъ з н а т е л н о с т  т о же  н а  м л а д е ж и т е.

Сполучил ли съм в сичко това, или не, остава на благоразумното разсъждение на знающата наша почтена публика. Лаская са само да вярвам, че тая ми пиеса, ако не за друго, да послужи поне като за повод в избирание театрални представления, които би послужили в полза за предпазвание крехките клончета на новоразцъхваното наше народно дърво срещу заразителната буйност на злите ветрове, които завейват в едва пролетното начало на народното ни процветвание.

Букурещ,
23 майя 1871

Д. П. Войников

Действие първо >>>

БЕЛЕЖКИ:

1. Шпацираните думи и изрази в комедията са дадени така от Д. Войников. - Бел. ред. [обратно]