web

Видях катедралата на словата:
там съгласните са камбаните,
а гласните - празнотата им;
там всяка гласна е празна врата
към звънящия глас на пространството
и пропадане в океана от багри, ухания
и всякакви властни и тайни представи;
а през вратата на А
аз видях изоставеното си тяло
разядено от сладкия драч на желанията,
играчка за плавните леопарди на страстите;
видях танца си на въжеиграч
над гора от блестящи бръсначи -
в шатрата на забавата бях
случаен зяпач,
почитател на драми по тротоарите
и запален читател на булевардни романи,
бях гледачката с карти Таро,
акробатът, охраненият шаран,
хипнотизаторът
и продавачът на измамна нирвана;
през вратата на А - в светлината на Някога,
на калния бряг на реката,
                                край която играех на Някой,
в краткия оранжев проблясък
                                              на ягодовото гадене,
в тракането на влаковете,
отнасящи ме нанякъде,
в нищетата на бягството и екстаза
от всяко пропадане
в яркото пладне с кънтящи прощални камбани
пред катедралата -
видях самотата на тялото си и онемях,
за да вляза.

© Детелина Димова, 2002
© Издателство LiterNet, 24. 04. 2003
=============================
Публикация В: Детелина Димова "Сънуващият ум", С., 2002.