ПАДЕНИЕ И ВЪЗКРЪСВАНЕ^*

Димитър Ангелов

web

- Олимпиу, тук свършва твоята кариера като подлец - казах аз и натиснах спусъка.

Той се усмихна и отвърна:

- Много се заблуждаваш! Аз съм безсмъртен. Както всички подлеци.

След това заспа.

Ето какво ми разказа, когато се събуди:

"Когато ти изстреля тази смъртоносна фраза, започнах да падам в някаква пропаст, сякаш бездънна. За добро или зло, или и заради двете, падането не беше безкрайно, защото иначе неизбежно би било и едно приятно пътуване. Не всичко по релефа на онази пропаст, изваян целият от злините, които бях извършил, беше грозно и ужасно. По грешка или поради пропуск аз бях създал малки шедьоври, само за горди, обаятелни хора при свободно падане. После започна завръщането, възкръсването към повърхността на една равна, проста истина, без големи детайли, тук, където се намираме в момента. Но всичко беше като катерене по стените на вулкан, където човек търси надежда, приятелство с някое растение, някакъв стабилен камък, някаква идея, в която да се вкопчи..."

В този момент забелязах, че земята и небето се бяха слели в една тънка повърхност, като на плитко езеро, където отраженията докосват дъното. После той продължи с изненадваща бодрост, макар и с изтощен от ентусиазма глас:

"Сега имам план, проект за живота, защото още съм млад: да изуча и разбера природата на подлеца. А аз я познавам доста добре и не се съмнявам ни най-малко, че ще се усъвършенствам в тази област. Такава е моята природа. Щеш, не щеш..."

Защо да описвам всички ужасни неща, с чието съвършенство и грациозност той се гордееше толкова много? А и добрите, красивите, които всички ние познаваме вероятно много добре.

"Не цитирайте последните ми думи, казвал съм ги много пъти..."

При тези думи лицето му промени цвета си, като на човек, отровен от истината. После въздъхна и склопи очи.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2008, № 5 (102)