|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
14. ВРЕМЕННА ИСТОРИЯ Димитър Ангелов Когато се окопитил и погледнал към краката си, видял, че няма копита, и разбрал, че е човек. Доста лошо облечен и следователно беден и без вкус. Когато се огледал в една локва, разбрал, че не познава това лице отникъде, и изпаднал в отчаяние. Но се усетил навреме и сметнал, че е най-добре да отиде в полицията, за да го идентифицират. И започнал да разказва своята история, която имала, така да се каже, само край и то оскъден и неясен, но той се увлякъл в толкова подробности, съчинил такива измислици, че в уплахата си се ентусиазирал и не бил в състояние да спре. Някои така се унесли, че заспали, а други започнали да блуждаят като сомнамбули и той не разбирал дали го слушат или фантазират върху това, което си мислели, че са чули от него, и дали това не било лудница, а не полиция. И започнал да ги разпитва, да им иска някои основни данни за личността им, но всички така избухнали в опустошителен смях, та той си помислил, че не е добре, а може би, че се намира в някаква пустиня и чува гласовете им като виене на вятър, който затрупва и отмята пластове пясък и рисува пейзаж, в който единственото, което успял да разпознае, бил страшният образ на времето. За първи път в живота си! Веднага потърсил писалка и лист хартия и когато свършил, си дал сметка, че спи и сънува. И събуждайки се, продължил да чува този вой на вятъра и затова бил дошъл на преглед. Искал преди всичко да ми разкаже своята история, но се страхувал, че може да ме отегчи и затова донесъл някои записки, за да направи някои допълнения в историята си, а също и една бутилка ракия и неща за замезяване, в случай че се отегча или разсея. Дори се надявал, че в тази бутилка се намирала голяма част от неговата история, историята на човешкия род донякъде, след откриването на алкохола. Но това нямало особено значение, а било само повод. Тоест, поводът било най-важното нещо в историята на всеки, а животът - една маска, една банална фраза, която навява, но и отпъжда всякакви мисли и идеи. Но ако сме искали да бъдем по-точни, то животът бил един прост и неопределен повод за каквато и да е история, която неизбежно се стопява и претопява във времето, докато човек престане да разбира за какво говори историята и другите дисциплини, които ни мъчат от най-крехка възраст. За която той, за щастие, не си спомнял. В общи линии това било всичко, така че той си тръгвал, нямало да ме отегчава повече, неговото посещение в моя кабинет било една реферна точка, нищо повече, и след няколко минути нямало изобщо да си спомня за това (не мислел да се самоубива, да не съм си въобразявал подобно нещо) и затова нямало да се сбогува с мен, нито да ми благодари, понеже не ме бил оставил да кажа каквото и да е и на всичко отгоре ми бил разказал единствената по рода си история, каквато изобщо съм чувал. И тъй като нямало повече да се видим, и още по-добре, нямало нужда да ставам, той знел пътя, ориентирал се добре в коридорите, както и да е... Преди да затвори вратата, се показа отново, за да ми каже, че съм си загубил времето да го изслушам... В това време стана някакво течение, чашата с ракията падна на пода, без да се счупи, и това, което видях на пода, го преписах веднага, но внимателно, и го представих на конгреса в Токио на тема Study of Time, доказвайки, че не само във физиката елементарните частици изпреварват своята история и се забавляват с времето, както си искат.
© Димитър Ангелов Други публикации: |