10. НЕУМЕСТНА СНИМКА

Димитър Ангелов

web | Далеч от всичко

Не е приятно да седнеш рано сутрин и да чакаш най-благоприятния момент, за да направиш снимка. Досадно е да прелитат над теб чайки, когато си достатъчно далече от брега. Но навсякъде и винаги има някакво животно наблизо. На пръв поглед бяха две жени на прилична възраст.

- Аз му казах: "Жуау, внимавай с главата!". Заради вратичката на "Фантазия". Знаеш ги тези магазини...

- Е, че с какво трябва да се внимава, ако не с главата?

- Не бъди загубена! Става дума за друго. После: трясна се толкова силно, че трябваше да тичаме в Бърза помощ. Резултат: направиха му не знам точно колко шева. Нямах кураж да погледна. Заключение: отвращава ме, не, мразя всичко, което е фантазия, с цялото си тяло.

- И за какво ти служи тогава тялото? Само за да мразиш въображението?

Разговорът стана неприятен и неприличен и побързах да се преместя на почтително разстояние. Малкото, което чух, ме подтикна към сериозни и дълбоки размишления върху въображението, въображаемото, но без конкретни резултати и заключения, а само до непълни, несъвършени, фантазьорски, и вероятно нереалистични. Лесно е човек да си представи колко е трудно да раздели действителното от въображаемото, истинското от автентичното, желателното (което не понася миналото) от неизбежното, когато чакаш точния момент, за да направиш снимка при неблагоприятни условия. Още повече, когато човек вярва, че може да бъде едно фантастично изживяване, превъзходно във всяко отношение, освен в едно - в непредвиденото.

Удовлетворението от усилията и труда не е нищо повече от приятно примирение. Но вдъхновението... За някои то е красотата, не, нека да избегнем римата, да речем, разкошът на природата, за други - една преструвка, за трети - онова разположение на духа, при което изобщо не ни интересува какво е вдъхновението. Поне така би могло да се стори на някого, когато гледах към клоните на едно дърво и се усмихвах.

- Катеричка? - попита някой.

- Сигурно е някоя котка. Покатерила се е и сега не може да слезе. Страх я е да скочи.

- Кога я видяхте?

- Той я видял онзи ден и дошъл тази сутрин да я снима.

- Тоя човек не е с акъла си! Значи катеричката ще стои тук да го чака два дни?!

Утрото не беше особено приятно - очакваше се повишаване на цените, рязко спадане на качеството на живота, въпреки дълголетието, и голяма демагогия в парламента.

- Вече изпуснах влака.

- И аз вече съм закъснял.

- Аз отивам пеша.

- Вие, господине, се гаврите с нас! Сигурно не е имало нито катеричка, нито котка!

- Господинът нищо не е казал, нека бъдем справедливи. Аз си представих.

- В такъв случай Вие сте още по-загубен. Всички тук да мръзнем и накрая нищо... Хайде да тръгваме!

Има моменти на голяма грубост в съзерцаването на красивото.

- Вървете по дяволите! Отивайте да работите! Вървете право в ада, ако желаете. Дръпнете се оттук, че трябва да избера най-благоприятния ъгъл, не ми засенчвайте. Вече започна да се усеща полъха и всичко ще излезе замъглено, размазано. Отвратителна паплач!

- Внимавайте с приказките! Може да сме паплач, но и ние обичаме красивото! - каза последният, който още се двоумеше дали да си тръгне, или да остане още малко.

Стреснах се от думите си, огледах се и видях, че съм сам. Само бялата калия между два клона чакаше спокойно да я фотографирам.

Това беше един феномен, който религиозните наричат явление или видение. А аз се вбесих, защото бях на път за това, което други наричат вдъхновение. В този ден на студена красота ми бе дадено да разбера, че има котки, катерички, бели калии и че всичко е откровение. Не на една мъглива фигура, а на едно признание пред онова, което ни се струва красиво, великолепно, изумително. Може би, защото в един миг не се побира повече от едно удивление, едно чудо, едно единствено очарование.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Димитър Ангелов. Далеч от всичко. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Dimíter Ánguelov. Longe da espécie, Editorial Nova Ática, 2006.