13. МОМИЧЕТО ОТ ДЖАМ

Димитър Ангелов

web | Далеч от всичко

- Свиреп си, но и нежен като всички зверове. Жалко, че не си красив, защото си интелигентен - каза тя с лека тъга.

- Ако бях красив, свиреп и нежен, всички щяха да ме смятат за надменен, когато цялото мое същество се гради върху спокойствието и благородната скромност. Колко пъти засмяната посредственост ми показа, че прощава интелигентността, но не и благородството на духа! Никога не съм забравял нито тези, които са ме наранили, нито онези, които са ми помогнали да излекувам раните си. Благодарността е най-голямата ми добродетел, а паметта - моя съдба.

И продължих да блуждая някъде из спомените си, когато отново бях прекъснат:

- Разкажи ми най-после една истинска, правдоподобна история!

- Нито истинските, нито правдоподобните истории се поддават на описание с думи. Впрочем една история не може да бъде разказана, защото вече се е случила, времето е отнесло фактите и е оставило само някаква привидност. Прави се винаги някакъв преразказ, а това вече е друга история.

- Тогава прави като индианците - с жестове, мимики, движения, викове и крясъци.

- Индианците вече не разказват нищо. Тяхната история е окончателно разказана. Сега те си траят или говорят на английски, за да не ги разбере никой. Ще започна някъде откъм края на историята - едно пътуване из планините, долините и реките на Афганистан. Тъкмо там срещнах едно момиче, което се присъедини към групата - инстиктът в очите му ни сближаваше, но времето безмилостно ни раздалечаваше един от друг. Още я виждам пред очите си! Случаят беше ме срещал и с едно друго момиче в Тибет, в друга история, на завоя на пътя, на едно място без име. Но сега се чувствах ранен, без опасност за живота, казваха другите. Дотогава, в продължение на четиридневното пътуване, сякаш я бях виждал само в профил, съобразявайки се с обичаите, ситуацията и благородната мисия, представена от мен като поклонение на едно свято място - минарето на Джам, в студеното сърце на планината, великолепно дори и така запустяло, идеално за уединение и размисъл, за молитва и очистване на душата. Да, нейният профил беше нежен, очарователен, недостижим. Но когато се обърна и ме погледна с големите си, тъмни очи, усетих, че ме гледа с цялото си тяло. И нямаше в погледа й никаква двусмисленост, тъй както няма двусмисленост в инстинкта. Почувствах приятна болка в сърцето - вече имаше още един повод за моето поклонение и оцеляване. От турист бях се превърнал в пленник, от пленник - в поклонник, а сега се виждах като мъченик на една безнадеждна любов. Но по-добре беше да мечтая за щастието, отколкото да бъда щастлив, както казва Пророкът, и да се страхувам всеки миг, че то ще свърши.

- Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, щеше да благоговее пред това минаре, ако можеше да го види! - възкликнах аз, за да скрия смущението си.

- Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го е видял петстотин и шестдесет години преди да бъде построено - възрази някой.

Бях толкова ентусиазиран, че спонтанно се поклоних пред тази толкова величествена красота и съвършенство. Другите, впечатлени от моето вълнение, коленичиха и започнаха да се молят.

- Да бъде хиляди пъти проклет този, който е изписал името на Аллах, да Му се слави името, наопаки!

- Къде?

- Там - казах аз и посочих към реката.

- Това е отражението, нещастнико!

- Моля за хиляди извинения, обърках се. Обърка ме споменът за този невежа и нечестивец, който е сложил в интернет деветдесет и деветте имена на Аллах, благословено Неговото име, наопаки.

- Това не ни интересува - каза един от моите спътници.

За да прикрия огорчението си от неразбирането и от грубите маниери, но и да избегна мълчаливата съблазън на този поглед, поиска ми се да премина реката и да се полюбувам на минарето от друга перспектива. Когато запретнах крачоли и нагазих във водата, видях се изведнъж до шосето за Бомбаррал, срещу комина на една тухларница. Как моето въображение беше успяло да възпроизведе чудесната декорация на минарето и да я пренесе върху този комин с всички детайли (арабески, изображения на безкрайността, цветове, най-вече единственото по рода си синьо на надписите) беше загадка, която сякаш не ме заинтригува.

- Помниш ли, че се запознахме в Бомбаррал?

- Вярно.

- И малко след това се оженихме.

- Вярно.

- И години наред бяхме щастливи.

- Наистина.

- Ама ти само това ли можеш да повтаряш “Вярно” ,”Наистина”?

- А ти не искаше ли да ти разкажа една истинска история?

- Вярно е.

- Колко неща измисля човек, само за да спаси истината! От искреносста си ти се опита да направиш една истина. Ето ти я - твоите блянове те пренесоха в разни фантазии, а те обладаха тялото и инстинктите ти и си помисли, че ме познаваш от много отдавна. И само за няколко минути изживя една щастлива женитба и един щастлив, още по-щастлив семеен живот. Но сега ми кажи само едно: как се казваш и какво правиш в моите мечти?

Тя отвори уста от изумление, сложи ръка на сърцето си и се отдалечи. Сметнах историята за завършена и се върнах назад.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2007
Димитър Ангелов. Далеч от всичко. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Dimíter Ánguelov. Longe da espécie, Editorial Nova Ática, 2006.