3. МАГИЧЕСКИ КРЪГ

Димитър Ангелов

web | Далеч от всичко

Инициативата беше похвална макар и по неизвестни причини. В този експеримент трябваше не само да се появиш публично, но и да докажеш чистотата на душата и на намеренията си. Беше нужно той да се извърши в най-старата и гъста гора, при пълнолуние. Не обърнах голямо внимание на методологията, защото експериментът в никакъв случай не трябва да се превръща в неин роб. Най-същественото беше да се следва опита на някои мистици, препращайки видимата действителност към другите. Една крайно проста задача - да се очертае кръг, нито много голям, нито много малък, но достатъчно комфортен, за да седнеш и да призовеш мислено животинското население с един съвсем прост ритуал и да изчакаш тяхното приближаване. Ако чистотата не съдържа нежелателни, и следователно, опасни примеси, никакъв звяр, нито кротко животно не би преминало линията на кръга, за да се нахвърли безмилостно върху членовете на екипа или дори само да ги обиди с нещо.

Докато другите се ентусиазираха и се заеха усърдно със съвършенството на кръга, забелязах с известно смущение, че луната беше доста бледа (нима е възможно такова нещо?), донякъде зеленикава и с безформени контури. Самите звезди изглеждаха мъгливи и мътни, много от тях губеха равновесие и падаха без особен блясък. Други, в съзвездията, и най-вече в Колата, бяха разместени, създавайки един жалък рисунък на посукана каруца, неспособна да следва правилна посока. Самата тъмнина се представяше странно неопределена. Смутен от воя на лисиците, от доста необичайното бухане на бухалите и постоянно разсейван от безредното прелитане на прилепите, минаха през главата ми разни необичайни мисли, без обаче да накърнят с нищо благородството на този мистично-политически акт.

Зная, че иронията намалява обсега на размишленията било върху мистицизма, било върху демокрацията. Но кой достига или поне се насочва към някакво мистично виждане с прекалена сериозност? Мистичният опит не е чувство, една идея не е вземане на решение, нито мисъл, не е воля, нито желание, а онази линия, която разделя всички неща и изчезва в нищото. Състои се в това, да престанеш да чувстваш, да мислиш, да разбираш и така да анулираш, неволно, разбира се, парадокса на тяхната взаимозависимост. И нищо повече. Как мистиците биха могли да пишат, ако мислят другояче, и най-вече различно от другите мистици? От мистиците можем да научим само баналности. А те самите, вероятно не знаят и това. Щом няма място за диалог (тъй разбирам това), не би могло да има йерархия в този скромен кръг, нито би трябвало да се допуска стремеж към единодушие. Мистиката... Тя е един непознат глас, който ни разказва жизнения опит на някакво невъзможно същество.

"Между нас казано - казах аз по инерция на някой, който не знаеше какво да прави - мерките, които се взеха неотдавна, са правилни, но от етична гледна точка са все едно да дезинфектираш гилотината преди екзекузията".

"Демокрацията е една грешка, която може да бъде поправена само с друга грешка. Но тази грешка трябва да бъде съвършена".

"Няма съвършени грешки, затова се намираме в тази ситуация! Иначе нямаше да има нужда постоянно да поправяме каквото и да било" - дочух друг глас, между смирен и леко ентусиазиран.

"Само една малка забележка, не искам да Ви поправям - добавих аз, без да знам към кого се обръщам. - Не е ли странно, даже изумително, че разбираме този уникален процес в нашата страна, без да можем да си го обясним!?".

"Не е ли абсолютно невероятно - прекъсна ме размишлението на някакъв друг, а може би на същия глас - че в една реч можем да заместим думата "демокрация" със запетая и нищо не се променя?"

"Демокрацията не е нищо в сравнение с това, което позволява: да се обедини народът под знамето на глупостта".

"Не, това явление е било и продължава да е най-доброто от патриотизма, който някога е съществувал".

Вече не се разбираше, кой говори и дали беше разговор или някакво ехо на паметта. Впрочем в разговорите с тълпата не е важно какво се казва, нито какво се чува, а как се тълкува.

"Бог да ни е на помощ!"

"Всяко живо същество може да бъде бог, стига да е избрано по демократичен път".

"На изборите, въпреки всички очаквания, винаги избираме най-добрите лъжци! Това е факт!"

"Вярно е, че политиката е театрална пиеса... Обърнете внимание - не е точно фарс! Това, което ме дразни, е, че всички критикуват разпределянето на ролите, а никой не се интересува от сюжета".

"Сядайте, защото е неуважение към животните да стоим прави!"

Животните, почти от всички видове, десетки и стотици хиляди, ако не ги бърках с гората (вярно е, че те самите изглеждаха като жива джунгла), вече бяха около кръга, на почтително разстояние и гледаха с известно недоверие, както се случва при всяко възхищение.

"Те знаят, защото не разбират. Разбираш ли?" - попитах тихо един другар от този фабулозен експеримент. "Страх ме е! Ще изляза оттук!" - добавих като човек, който осъзнава крехкостта на своето положение.

"Страх те е от какво? Не си ли със спокойна съвест?"

"Всички, дори престъпниците умират със спокойна съвест! Това са две безсмислени думи".

Направих няколко крачки и излязох от кръга. Някои зверове изръмжаха и леко се отдръпнаха, други се приближиха с животинско и безобидно любопитство, след това сред тях настана голямо оживление и адски шум, както се казва. Бяха изгубили интерес към магическия кръг.

В този момент се събудих, но все пак успях да разпозная някои другари от кръга - министрите на финансите и на икономиката. Министрите на културата и на образованието се въртяха като опиянени от главозамайващ суфийски танц - в този свят нищо не ги засягаше.

После си дадох сметка, че несъвършенството не е в кръга, а в порочния полукръг. Истински кошмар.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Димитър Ангелов. Далеч от всичко. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Dimíter Ánguelov. Longe da espécie, Editorial Nova Ática, 2006.