|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВТОРА ПРИРОДА Димитър Ангелов Виждах я почти всеки ден да стои пред някой супермаркет и да проси. Сигурно усещаше, че не вярвам на счупената й ръка и тиковете, защото никога не протегна ръка към мен, когато минавах покрай нея. И все пак се чувствах виновен, защото не бях й подал нито веднъж една-две монети, а в едно нещо тя несъмнено беше откровена - искаше да преживее. - Кaжете ми съвсем честно: Вие сте лъжкиня, нали? - попитах я и се усмихнах дружелюбно в едно ранно утро. - Ако ви кажа, че съм лъжкиня, няма да повярвате, а ако Ви кажа, че не съм - ще се усъмните. - А ако Ви повярвам и в двата случая? - Ще си помисля, че сте лъжец. - Права сте... Този тик на дясното Ви око сигурно Ви е останал от някаква травма?... - Ще бъда откровена с Вас - толкова съм свикнала с този трик, че когато спра, все едно не съм аз. - А този на лявото? Моят въпрос обаче сигурно беше засегнал някакъв нерв, защото честотата на тика й зачести до такава степен, че ме заслепи напълно като безспирни светкавици на някаква буря. Когато се поуспокоиха, тя отвърна: - Той е истински. - Виждал съм Ви да подтичвате като шестнайсетгодишно момиче, а тук едвам се влачите... - А как иначе?... - Разбирам. А ръката Ви, откакто Ви помня, все с тази превръзка през врата... Макар че... - Въпрос на навик. Вече и да искам, не мога да я изправя. - А не сте ли опитвала някаква физиотерапия? - Опитах, но ми казаха, че втората природа е по-силна от първата. Развълнуван от неочакваното разкритие, извиках: - Приятелко, в такъв случай всичко е въпрос на свободен избор - ние сме господари на съдбата си!... Тя ме изгледа враждебно и каза проточено: - Аз не искам да бъда господарка на съдбата си. Искам да не умра от глад! Почувствах толкова внезапна отпадналост пред практическия усет на една просякиня, в чиято дълбока мъдрост здравият разум презираше с такава лекота илюзията за свободата, че инстинктивно се опитах да поставя в здравата й ръка една банкнота. Но тя я мушна в малкия джоб на сакото ми с елегантен жест и каза с усмивка на превъзходство: - Не приемам милостиня от хора, които не уважават моята втора природа.
© Димитър Ангелов |