СВЕТИЦАТА

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

На моя брат во Христе А.Б.¹

Може би не е чак толкова необичайно един мъж да се влюби в някоя светица и да изневери в мислите си на жената, която го обича. Навярно една толкова чиста любов е естествена, макар и твърде прекомерна.

- И то каква жена! - казваше той. - Колко чувствен поглед, какви гърди!

- Слушай: допускам, че съм демоде. Но не те ли е срам да говориш така за светицата пред жената и децата ти? Погледни бебето - дори и то се смути от думите ти.

- Светиците са на всички.

- Но тази светица е мъртва.

- За добрия католик няма мъртви светици.

Трудно може да се обори прекомерната вяра с добросъвестни възражения, но когато ме помоли да ретуширам портрета на светицата в нашето списание, заговорих с него като вярващ:

- Не бих могъл да докосна една светица, даже да е само по лицето, дори и с молив! Би било кощунство.

- Ще е кощунство, ако портретът на светицата остане така, сякаш е имала някаква кожна болест, витилиго например...

- Какво значение има за нея дали е витилиго, или нещо много по-сериозно! Болестите, дори най-мъчителните, винаги са спохождали светците. За да укрепят вярата им...

И тогава той разбра, че е безсмислено да спори с човек, който е лишен от всякакво религиозно чувство.

Един ден посред разговора ни сподели, че са направили ексхумация, за да преместят тленните останки на светицата (не споменавам името й, за да не извърша светотатство) и открили, че била ниска, уродлива, че страдала от ужасна болест. Припомних му, че това не намалява ни най-малко душевната й красота, опитах се да кажа и някакви утешителни думи.

- Проблемът е друг - каза той, съкрушен в отчаянието си. - Вече не се знае, не е сигурно дали костите са на светицата, или на друга монахиня.

- Така или иначе поемата, която ти й посвети, свързва двама ви завинаги.

- Той е прав - съгласи се съпругата му. - Ти я обичаш, а любовта между един мъж и една покойна светица винаги е взаимна. Кажи една молитва.

- Отлична идея! После ще се разходим из града, ще пийнем по нещо... Слушай, тя продължава да диша чрез твоята поема, продължава да бъде жена от плът и със същия религиозен плам в кръвта! Колко жалко, че нямам дар словона свещеник в толкова труден момент за теб и за семейството ти. Виж колко страда дъщеря ти заради твоето страдание!

Той я прегърна, целуна я бързо по челото и се опита да каже някакво извинение, но от устата му излязоха мъчителни въздишки.

- Не обръщай внимание! Баща ти е светец! - казах аз. - Иди да се забавляваш.

- Не мога да отделя името от тялото! Не разбирате ли?

- Смени й името, по дяволите, и ще бъде само твоя! Промени й името в поемата. Ще бъде тайнство, мистичен съюз между двама ви! Няма нужда да казваш никому нищо. На френски или на португалски говореше с нея в молитвите и в разговорите си?

- За най-интимните неща й говорех на френски... Сега разбирам, че съм говорел с другата, с една непозната... Изневерявал съм й, без да знам. Боже Милостиви!

- Във всеки случай тя те е чувала.

- Не мога да не свързвам името с мястото...

- Можем да предположим и друго. Кой знае със сигурност дали движението на почвата или подземните течения не са отнесли твоята светица и не са донесли онова създание, което може дори да не е било монахиня.

- Невъзможно! Не засилвай тревогата в сърцето ми!

Докато го гледах и се пазех от слънцето (далеч по-безпощадно от Създателя) с Духовни упражнения на Лойола, той не преставаше да целува образа на светицата и да й шепне любовни, страстни думи. Тогава в сърцето ми се сляха възмущението и солидарността:

- Никога ли не ти е минавало през главата, че жената, която те прегръща, е преродената светица? Че тъкмо нейният поглед, нейното тяло и нейната вяра са те тласнали към тази луда страст, за да изпитат любовта ти, за да стигнеш до върха на земното щастие? Не исках да ти го кажа, още по-малко в присъствието на жена ти: когато се връщаш от църква, една светица те чака вкъщи. Сега е твой ред да й обясниш през какви страдания и душевни вълнения си минал, за да се размъти мозъкът ти до такава степен. Господ да ви е на помощ!

Съдбата пожела той да продаде една наследена къща, която вече се рушеше, и с парите поръча да му изработят скелет с идеални пропорции и консистентност, защото във въображението си можеше да оформя плътта й както си иска. Днес тази реликва се намира в разкошна гробница в неговото "Имение на светицата" и всеки ден благочестивият поет обсипва гробницата с пламенни целувки, а чрез нея и бога. А ние, наивните, гледаме на този мистичен съюз като на северното сияние или на някакъв друг феномен.

Кой знае дали един ден на това свещено място поклонници или любопитни хора няма да видят в петната от неговите целувки божия знак на истинската вяра?

БЕЛЕЖКИ

1. Да се публикува едва след смъртта на главния персонаж. [обратно]

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010