СВЕТЕЩИЯТ ПРОЗОРЕЦ

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Денят беше много слънчев, небето - толкова безбрежно, сякаш всичко останало бе само нищожна и несигурна подпора, като колоните на толкова мостове, които очакват най-малкия знак от Смъртта, за да променят посоката на съществуването си.

Чаках влака и гледах към релсите и траверсите, откъдето можеха да тръгнат много и доста тъжни новини за вестниците и телевизията. Беше един от тези дни, в които човек не знае защо и за какво продължава да живее.

- Не правете това!...

- Да не правя какво? - попитах малко раздразнен, че прекъсват моите прости и солидарни с човешкия род размишления... Учудих се също на тази неясна молба от едно съвършено непознато лице.

- Не се хвърляйте под влака!

- Но кой Ви е казал, че ще направя подобна глупост?

- Виждам огромна тъга в очите Ви...

- Точно заради тъгата, няма да се хвърля под влака. Ако беше въпрос на безразличие, щеше да ми е все едно дали ще умра, или ще живея.

- Обяснете ми това, тази загадка, за бога!...

- Не мога, трябва да хвана влака... Освен ако...

- Така или иначе аз също ще пътувам - каза тя и се качи заедно с мен.

Вече не помня какво й обясних и дали изобщо съм й обяснявал нещо. Няколко месеца по-късно, когато правех обичайната си разходка, видях случайно моята "спасителка" от гарата, застанала по средата на улицата, да гледа къщата срещу нея и да се усмихва. На връщане я видях отново, не беше мръднала от мястото си.

- Госпожо, не е моя работа - обърнах се към нея, без да поздравя, защото ми се стори спешно - но, ако мине някоя кола, няма да успеете да се отдръпнете. Опасно е...

- Това място е много спокойно, рядко минават коли... Слушайте - продължи тя, без да отмести очи - в тази къща прекарах най-щастливите години от живота си. Странно нещо - вътре обърквам всичко. А оттук виждам живота си като в огледало.

И за няколко минути ми описа историята си, на пръв поглед лишена от големи сътресения.

- Този гердан моят съпруг ми го донесе от Казабланка, където поддържаше връзка с някаква балерина. Не продължи дълго, слава Богу. Той беше истински ангел! - млъкна тя неочаквано и се замисли.

Запръска дъжд и трябваше да посъкрати разказа си. Но една щастлива история, колкото и пъти да я прекъснеш, никога не губи своето очарование.

Когато се сбогувах с нея и отново я посъветвах да внимава с колите, разбрах, че от огледалото, за което беше споменала, бяха останали само няколко парченца амалгама, дребни късчета в панорамата на нейното съществуване.

И по щастливо съвпадение, може би, в добрите моменти, които паметта грижливо беше подбрала, тя виждаше един щастлив живот, за който заслужаваше да си припомня дори през януари, когато студът стяга диапазона на чувствата до тясната ивицата на самото съществуване.

От този ден нататък при разходките си до морето, почитах с няколко минути мълчание този паметник на щастието, малко позапуснат, както се полага на всеки паметник - винаги трябва да напомня за забрава. Една вечер се облегнах на зида срещу въпросната къща, подхранваща въображението ми, и се опитах, мислено, да завърша последната глава на първия си роман. Някаква жена, вероятно впечатлена от умореното ми и отчаяно изражение, ме заговори, макар и с известно колебание.

- Господине, да не Ви е лошо?... Нуждаете ли се от помощ?...

- Чувствам се странно. Не знам. Погледнете, в този дом цари щастието... - произнесох с недоизказано възхищение и посочих светещия прозорец.

- Къщата е изоставена от няколко години. И до днес не разбрах кой плаща тока! - каза тя и продължи пътя си.

Кой можеше да бъде? Никой друг освен онази възрастна жена, която ми разказа за своето щастие.

Сложих точка и реших, че книгата е завършена.

Оттогава този персонаж ми се явява винаги, когато някой забележи тъга в очите ми. Това ме кара да се разсмея, но се въздържам. Учудвам се само как всички тези хора не могат да разграничат моята лична сериозност от всеобщата, повсеместна тъга.

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010