СЦЕНА ОТ БИТИЕТО НА ДВА ПЕРСОНАЖА

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Докато разглеждаха една гравюра на Свети Георги, Дон Кихот каза:

- Виждаш ли, Санчо, ако се сражавах със змейове, всички щяха да ме вземат за луд и да ми се подиграват. Но както и да е... Този народ наистина е много глупав! Дори и ти разбираш това. А те си мислят, че аз се сражавам с някакви въображаеми врагове. И през ум не им минава, че ако се биех с някаква измислица като змеят на Свети Георги, трябваше да ме обявят за светия или пък да признаят, че свети Георги е бил луд. А това е светотатство. Затова ние...

И двамата се разсмяха, изтупаха праха от дрехите си, извадиха виното, а Санчо каза:

- Сеньор, какво очаквате от един народ, който използва главата си, за да си пренася багажа!? Вижте какво намерих по пътя за Сарагоса - и му подаде малък лист хартия.

Дон Кихот започна да чете: - "Когато Свети Георги уби змея и вдигна очи към небето, за да благодари на Всевишния, видя, че облаците се извиват и преплитат като змейове. "О, Боже Милостиви! - възкликна той. - Ти ни възвърна всички кошмари!" И от умиление или от тъга по убития змей от очите му бликнаха горчиви сълзи и като малки поточета отнесоха силите му. Изнемощял, той се подпря на копието си, което се превърна в меч, а след това в кръст и лека-полека раздели света на добро и на зло." Санчо, можеш да бъдеш сигурен, че този мъдър автор...

Но почувства внезапна умора и се килна настрани, а малко след това вече и двамата се намираха в обширната люлка на един спокоен и равномерен сън.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010