РИТУАЛЪТ

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Ще дадем на нашия персонаж - мой и на читателя - дискретна самоличност, а също и инициалите Е.К., за по-голяма достоверност. Ще кажем, че тя има сини очи, къдрава коса и силна склонност към любовни авантюри. Това действащо лице (ще се отнасяме към него като към живо същество) прикрива с весело изражение своята тъга и отчаяние. Съпругът й, човек съобразителен, но лукав, когото отбелязвам тук с едно мимолетно Р., ще оставя да следва съдбата си, без да се намесва в нашия разказ.

От уважение, несправедливо приписано на моя здрав разум, Е.К. дойде един ден и ме попита дали да покани своя началник и любовник за кръстник на вече насрочената си сватба. Отговорих й, че смятам идеята за отвратителна, на което тя отвърна, че Р. бил всичко за нея. Нека това разсъждение да си остане една неразгадаема загадка - още по-голяма загадка би била нашата способност да разкриваме всички загадки.

Те двамата не искали да имат деца, пенсиите вече били гарантирани, а евтаназията не след дълго щяла да стане обичайна практика. Приветствах тази авангардна и революционна идея, защото вече се досещах, че нейната изолирана мъдрост ще допринесе в лесно предвидимо бъдеще картата на страната да остане с едно-единствено селище на име Правителство.

След тази кратка среща я видях още няколко пъти - изглеждаше щастлива, защото очакванията й бяха реалистични.

Читателят лесно ще разбере, че нашият разказ прекрасно можеше да мине и без казаното дотук.

Научих, че един ден мъжът й, когато се върнал вкъщи, я намерил да виси от тавана, или обесена на полилея. "Намерил" би било неточно, защото, виждайки своята любима в такова невъзвратимо състояние, той е разполагал с време достатъчно само да умре от инфаркт. В това трагично събитие бихме могли да съзрем известна красота и романтизъм, ако "обесената" не е била кукла - толкова приличала на съпругата! - в естествен ръст, облечена и обута с изискан вкус.

След това предполагаемата виновница, забележителна фигура в приложното изкуство, беше изчезнала безследно.

Десетина години след тази трагична случка, я срещнах в едно швейцарско градче, на брега на езерото, да играе с дъщеря си - седем-осем годишно момиченце - и да я учи да прави кукли от пача трева, които след това окачваха на клона на едно буйно разлистено дърво. Детето ту се смееше, ту изведнъж ставаше тъжно - от конците, прекарани около врата, куклите приличаха на обесени, но в крайна сметка това беше игра, умение да покажат и уравновесят тъгата и абсурда на радостта.

Когато ме забеляза, тя дълго не отмести поглед от мен, неспособна да каже нито дума. После се хвана за гърлото, сякаш нещо я душеше и не й позволяваше да се усмихне докрай, но накрая се приближи и сграбчи конвулсивно ръцете ми. Молеше ме с поглед да не й задавам въпроси. Разказах й незначителни неща (в такава ситуация нищо, което се отнасяше до мен, не можеше да има никакво значение) и се сбогувах набързо...

Няколко години по-късно любезната съдба ме отведе отново на същото очарователно място. В едно магазинче за сувенири срещнах дъщерята на моята приятелка. Наред с другите сувенири продаваше и онези невинни, но осъдени кукли...

Майка й живеела в едно не много отдалечено градче, вече се била "бесила" много пъти, но била добре, не я била виждала от доста време. Всъщност тя изпълнявала ритуала, защото искала да стои на еднакво разстояние от земята и от небето, или по-точно между греха и праведния път, между злото и доброто.

- Някой ден смъртта ще я изненада, преди да обеси своята двойничка, своя фалшив образ... - казах аз, защото не ми хрумна нищо по-прилично.

- Точно затова правя тези кукли, за да я поддържам между небето и земята, за да не се предаде. Всичко е въпрос на вяра...

- А молите ли се за нея?

- Този ритуал не изисква молитви.

Сбогувах се с доста объркана, но изразителна усмивка, безмълвно, защото по онова време не познавах добре нито земята, нито небето. Но разбирах отлично, че когато небето слезе толкова ниско, трябва да се измислят нови звезди.

Бяха минали няколко месеца, когато някои швейцарски вестници съобщиха за двойно сабоубийство ("zweifacher Selbstmord"), но малко след това го опровергаха - ставало въпрос само за протест на майка и дъщеря, за настоятелно искане да бъдат публично признати техният вкус и изкуството за инсцениране на трагичното.

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010