|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕДНАТА СУПА Димитър Ангелов Срещнах го много засмян, доволен от живота, и още преди да го поздравя и да го попитам какво се е случило, той възкликна: - Вчера стоях два часа на опашка, за да получа една супа и да обядвам с просяците и бездомните! - Направил си груба грешка, бих казал, че това е в разрез със самата доктрина... Едно е да изследваш работническото движение - ти в целия си живот не си си мръднал пръста, за да изкараш някакви пари, добре е поне да изучиш и разбереш страданието и борбата на милионите трудещи се, - а съвсем друго е да се наредиш на опашка, за да получиш една гореща супа в най-горещите дни на годината, сякаш и ти си просяк, беден, бездомен или наркоман. Без да си дадеш сметка, ти си изял последната супа на някой нещастник, а той вече е усещал как гасне животът му, въпреки че от спасението го е деляла половин дузина изгладнели, дошли преди него. И ти си един от тях, забравяйки, на всичко отгоре, че просяците, бездомните и наркоманите не са трудещи се, че Партията не се интересува от тях. - И какво мога да направя сега!? - Нищо не можеш да направиш - казах аз. - Нито си струва да си правиш самокритика в партийната клетка. На тези неща вече и Партията гледа като на отживелица... Впрочем лошото е, че вашите идеи се пораждат само в партийните клетки, а не в тези клетки тука - и докоснах с показалеца главата си. - Както и да е. Единственото, което можеш да направиш, е да сложиш цветя на гроба на този, който си убил от престараване в солидарността. Но как ще го откриеш кой е бил, а да не говорим за гроба му... ако изобщо има такъв. Сега законът за даряване на органи, Nº 12/93, не се допитва до покойниците. А да платиш по една супа на цялата тази тълпа, ще бъде похвално, но къде ще намериш толкова пари? Питам се защо не си отишъл както всеки ден в любимия си ресторант, защо е била нужна цялата тази екстравагантност. Знам, че не си дал един-единствен път в живота си две дребни монети на някой просяк, защото твоето класово съзнание ти подсказва, че ти няма да разрешиш неговите проблеми с такова жалко подаяние. Аз те разбирам. Въпрос на принципи. Но също знам, че истинските комунисти се раждат, а не се създават и размножават чрез теории. А ти си един от малцината истински, макар и да не си се родил беден. От друга страна, между просяците няма солидарност, нито другарство. Всеки е готов да изяде супата на ближния си, преди другият да се е усетил. Хрумна ми нещо: можеш да поръчаш на някой известен скулптoр, те винаги намират субсидии, да направи един Паметник на просяка. А и материалите за такъв паметник няма да са много скъпи. И една плоча, която примерно казва така: "Този паметник беше построен по инициатива на д-р... в еди коя си година". И си запиши годината, защото мъката си остава, но загубваш представа за времето. Днес единственото, което тиктака с непогрешима точност е часовникът на борсата, като сърцебиенето на лихвите и прочее. Но кое правителство, кой режим ще позволи такъв паметник? И къде, на какво място? Представи си как някоя щастлива влюбена двойка решава да се разходи до Паметника на просяка и какъв ще бъде техният шок, когато стигнат там. Само тази представа е достатъчна, за да те терзае до сетния ти дъх... А ти Арсениу, макар и да имаш връзки в Политбюро и да споменават името ти тук-там, ти, както сам казваш, си дребен буржоа, но твоята душа е благородна... Помниш ли как на времето все ни питаха "Коя е основната идея?". Но така и не се разбра каква беше тази идея и защо се наричаше така. - Това беше по литература... - А тази доктрина какво е? Фикция, натраплива идея. Ти вече се съгласи с мен, че човек понася всичко, освен равенството. - Така е... и все пак... - Това "все пак" е историята на Партията, на страната, на геологичните промени, на произхода на видовете... - А как ти се струва, ако на плочата се казва така: "Д-р Арсениу Нунеш поръча издигането на Паметника на просяка, но поради финансови затруднения не можа да заплати построяването му". - Но това е утопия! Ти току-що формулира идеалната дефиниция на утопията. Моите поздравления! Но няма значение. Слушай: поръчай плочата, а за паметника има време... Във всички времена и епохи ще има бедни, просяци, бездомни... Но твоята идея ще остане вечна. И не забравяй, че днешният пролетарий не мечтае за равенство, а да спечели на лотарията и да стане крупен капиталист. За щастие, парите отиват при пари, а тези алчници си остават с жалките си фантазии. - Това е самата истина. Те не заслужават нищо - дори и супа - въздъхна той и захвърли някаква тежка книга, която до този момент държеше като скъпоценна вещ - вероятно "Капиталът".
© Димитър Ангелов |