МУЗЕЙ НА ВРЕМЕТО

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

- Искам първо да Ви обясня символиката на фасадата.

- А пък ние искаме да видим времето отвътре, ако не възразявате! - каза някой малко отегчен и нервен.

Когато влязохме, екскурзоводът свали шапка и каза:

- Госпожи и господа, в коя зала желаете да влезете? В залата на секундите, на минутите, на часовете или на вечността?

За няколко мига сред нас настъпи глухо объркване. За да ни смути още повече, екскурзоводът добави:

- Както е казал философът, никой не може да влезе два пъти в една и съща зала. Но можете да излезете откъдето желаете, ако успеете...

Неговата недомлъвка прозвуча като злокобно ехо в бездната на вечността. Чу се тихо шушукане, после пак настъпи ледена тишина - десетки маски очакваха последната и безапелационна присъда.

- Това е краят! - въздъхна някой.

- Тази твоя мания по музеите! Ти си виновен. И се надявам ти първи да влезеш в огненото езеро. В езерото на вечността - поправи се госпожата, стрелвайки мъжа си с очи.

- Дали наистина е музей на времето? Не вярвам... Дали съществува някъде?

- Ако не съществува, ще допринесем за построяването му. Преди да е станало твърде късно. Стига само да излезем оттук - каза един паникьосан ентусиаст, като човек обзет от неудържима надежда. Потърси с поглед съгласието на останалите и като не откри никакъв знак, добави: - Ако, Вие, господин екскурзовод, ни оставите да излезем...

- Господа, ако желаете, ако ми разрешите - позволих си да се намеся, - бих искал да обясня какво означават мъдрите думи на г-н екскурзовода...

- Заповядайте...

- Ще се опитам да Ви обясня загадката на времето още тук в преддверието... Слушайте внимателно - една грешка на паметта Ви и всичко се проваля, всичко е загубено. Престанете да се оглеждате на всички страни... Времето ни притиска! Ако влезем в залата на секундите, ще видим живота си раздробен до неузнаваемост, бих казал дори, сведен до нищо. В другата - всяка минута е рана, за която няма лек. В залата на часовете - не си го и помисляйте. Ако случайно изберем залата на вечността, никога няма да излезем.

Но вече никой не ме слушаше.

- Този екскурзовод е един измамник - вижте стигмата на челото му! Няма какво повече да говорим. Отгатнете кой е? На всичко отгоре се намира в маниакалната фаза и се мисли за пълноправен ангел. А, както казва Библията, няма нищо по-лошо от умопобъркан ангел...

- Този екскурзовод е марионетка. Вече Ви предупредих - друг дърпа конците - някой фалшив светец или самият Велзевул. Той също се забавлява, според случая.

- Вижте добре погледа на този тип, дето обясняваше неща, които всички знаем до втръсване - каза един от най-близкостоящите до мен. - Впрочем вече няма смисъл. Времето ни се стопява, усещам го със сърцето си.

- Господин президент, господа депутати, моля да останете по местата си. Госпожи и господа, не ръкопляскайте, излишно е да избухвате в хистеричен смях. А сега добре се огледайте наоколо - няма никакъв музей на времето. Това беше последният ми номер на илюзионист за сезона. Преддверието, в което се намирате, макар и добре познато, също е илюзия. Докато онзи господин се опитваше да разгадае мистерията на времето и да Ви обясни това, което не знае, Вие изпитахте смъртна тревога, изплашихте се и се паникьосахте, а аз превърнах времето и пространството в едно и също нещо, невиждано до днес. А Вие току-що направихте най-бързото пътешествие във времето. Благодаря, благодаря! Лека нощ! Благодаря!

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010