МИЛУВКИ

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Август не е най-подходящият месец за сериозни интелектуални разговори, нито за възхваляване на добрия климат. По това време мисленето става нещо като смътно усещане, минимален признак за спокойно, но тежко съществуване.

Разговорът ни вървеше без особен интерес за мен до момента, когато той започна да разказва една любовна история, която в началото ми заприлича на всички любовни престъпления, за които бях чувал или чел във вестници и списания. Но бях сбъркал - историята била по-различна, защото се случила с него и на другия ден му се искало да се самоубие...

- Животът ме научи на много неща, но повечето от тях са съвсем безполезни - усмихна се той с някаква смесица от удовлетворение и горчивина.

- Става така, защото Вашата съдба го изисква. А съдбата не е окултна наука, която някой може да изучи или преподава.

- Помня всички жени, които съм обичал и как съм ги обичал. И тези спомени фактически са моята съдба.

- О, каква жестока съдба! А не съжалявате ли, че сте обичал една, а не друга?

- Не. Всичко беше и продължава да е на мястото си. Случва ми се обаче да милвам дъщеря си и да усещам, че тези милувки са светотатство, защото не са предназначени за нея, за "моята душичка", както я наричам, а са само една приятна, но недостатъчна опора, и в някои моменти чужда на всичко, като самият свят. Защото в подобни случаи светът не е дори фикция, не е нищо - а тези милувки, цялата тази нежност в мислите и въображението ми са за една определена любима - достойна за презрeние, луда, но красива, очарователна, единствена.

- Това чувство ми е познато. Представете си сега някой, който гали котка, своята любима котка, и който си дава сметка, че милувките не са за нея, а за друга, избягала котка, сестра на същата котка и която, в моменти на болезнена и неутешима разсеяност, той вижда и чувства като свое любимо животно. Не е ли по-безмилостно да мамиш, макар и неволно, едно беззащитно в своята естественост (а защо не и в своята искреност?) животинче, отколкото едно дете, на което му е все едно за кого е предназначена нежността, защото усещането е същото. Но една котка не може да се измами. Тя разбира и страда, и страда сякаш има сърце на бизон, несъразмерно, тежко. Не познавате ли онзи поглед, в който изчезва целият свят с всичките му истини? Как човек може да спи спокойно с това чувство? Защото сетивата могат да измамят ума, но умът не може да измами сетивата.

- Тогава обърнете внимание на следния необичаен, забележителен случай. Ще пропусна подробностите. В определен момент си дадох сметка, че тя се беше отдала изцяло на удоволствието, сякаш нищо общо не ни свързваше. Как да се разбира подобно явление? Или друг пример: "Не чувствам абсолютно нищо!". Как може да знае, че не чувства абсолютно нищо?

- Не се ли е случило така, защото е била татуирана цялата и Вие сте се изгубили в рисунките, в разчитането на йероглифите? Запленили са Ви цветовете? Изплашили сте се от някакво животно? Дракони, змии, фантастични зверове?...

- Не. Всичко беше добре... и изведнъж тази мрачна, убийствена фраза.

- От епистемологична гледна точка въпросът е любопитен, но няма никакво практическо значение. В първия случай удоволствието, по-специално висшето удоволствие, ни отделя от всичко и от всички. При втория - тя сигурно е искала да усети само представата за това, което е трябвало да почувства. Или пък отдавна е станала равнодушна, толкова безразлична, че почти е забравила за онази представа. Но интуитивно е знаела, че не е това, за което си е мислила.

- Епистемологичен срив?

- Да. Горе-долу.

- Вижте как напредва онзи кораб! Не, движат се вълните. А той сякаш продължава неподвижен, защото се полюшва все на същото място, все по един и същ начин - като значението на някоя непозната дума, която както и да я тълкуваме, винаги се хармонизира с обстоятелствата.

Започнах да наблюдавам кораба, докато се изясни виждането ми за непостоянството и се изгуби в моята умора. Затова побързах да завърша разсъждението си:

- Вие размишлявате върху родния си език, което рядко се случва, а не върху живота. Влюбен сте в думите и сте готов да извършите всякакви лудости в името на тази любов. Дори и заради думи и фрази, които не Ви звучат добре, които нараняват Вашата естетическа чувствителност, защото вярвате в техните значения или защото Ви се струват безсмислени, и накрая срещате в тях погледа на фатална жена. Отдавате прекомерно значение на един миг, който привидно е част от една последователност, която сама по себе си е безсмислена. В крайна сметка, Вашата чувствителност Ви пренася от значението във времето и Вие търсите наслада в неговите компоненти. Но времето няма части, защото е просто измислица на нашия ум, само за да ни развлича от нашите тъги и от умората на сърцата ни. Продължавайте да размишлявате за значението и смисъла на думите, Вие вече нямате нужда от нашия разговор.

Вълните се разпадаха на бели ята от прелетни птици, които, в далечината, трудно можеше да се каже какви са. Но какво значение имаше тук някакво име, някаква дума? Отправих се към един пейзаж, в чието начало и край смисълът отсъстваше съвсем ясно. И до днес виждам, ако не се лъжа, че значенията на предметите и обстоятелствата са само движещи се сенки, които времето подрежда с безразличие.

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010