КАТИНА

Александър Томов

web

Катина и Дамян се срещнаха, когато вече бяха женени. Катина прибираше с каруцата сено. Вдигна последния наръч, а Дамян току изникна отнякъде, притече й се на помощ и Катина, за пръв път откак се помни, се загледа в чужд мъж. Беше издължен и сух като лански суджук, но погледът му беше тъмен като кладенец, та чак й се зави свят от него, а докато й мине, Дамян току я прегърна в сеното и Катина така и не разбра как стана всичко, и се прибра премаляла вкъщи. Зряла, презряла беше вече Катина с тоя, с нейния си мъж, та и две дъщери имаше на всичкото отгоре - ученички, а на другия ден се усети като току-що прогледнала булка и пак подкара каруцата към ливадите. А Дамян я пресрещна отново и тоя път Катина сама се уви около него и го увлече към сеното. Особен беше тоя Дамян - мълчаливец и също и той с две деца и жена у къщата, но изглежда, според Катина, и той беше самотен, защото и двамата се хвърлиха един към друг като отвързани и синините им стояха със седмици по слабините. Така и не видяха как септември прегоря, а когато ливадите съвсем олисяха, започнаха да се срещат в запустялото кантонче край линията. Дамян си беше по професия кантонер, та никой не му и придиряше, че се навърташе към него, но за Катина беше цяло премеждие да се добере до стаичката. Правеше го обикновено сутрин. Запътваше се към бакалията, а после току кръшваше към акациевата горичка и се просваше жива-умряла сред царевичната шума. Знаеше, че може да стане страшно, но краката й сами я водеха нататък и се топяха под Дамяновите ласки, та Катина все не можеше да разбере какво точно ставаше с нея. Бяха се взели навремето с мъжа си млади и по любов, бяха се уж наситили един на друг и успокоили - тя с къщата, която въртеше, той пък с каменоделството, бяха си навикнали на всичко, а сега отведнъж Катина се усети съвсем друга, та не можеше да разбере тя ли е, или не е тя, в това същото кантонче.

Приказваха си малко с Дамян, та нямаха и време за кой знае колко, но Катина усещаше, че и той е вътре в цялата тая работа и душата й трепкаше в някакво гузно блаженство и вихреше въображението й, докато един ден Катина не предложи на Дамян двамата да се разведат с ония, дето им пречеха, и да вземат да се оженят. Каза му го и забеляза как се дръпна от нея и току си занамества шапката. И разбра, че това, дето си го беше намислила, нямаше да стане. Бъзльо се оказваше Дамян. Гледаше да натисне чуждото, а когато опреше до нещо по-сериозно - бягаше. Това до такава степен я жегна, че цяла седмица не се вясна в кантончето. Седеше си вкъщи, плетеше си пуловерчета на децата и си го представяше как прави всяка сутрин празни курсове по пътеката край линията... Но отвътре нещо й подсказваше, че няма да й даде сърце да го мъчи, и така и стана. Другата седмица се засякоха на фурната и Катина още като го видя, вече си знаеше, че след час пак ще бъде в кантончето. Не му спомена нищо за болката си, но зачестиха срещите си, докато един ден не ги видяха. Как беше станало, така и не се разбра, но изглежда, че предградието за всяко нещо си имаше очи и уши, защото когато Катина се прибра един път у къщата си, видя мъжа си да плаче гърлено край шишето със сливовата и веднага разбра, че някой му беше подшушнал нещо. Злато човек беше мъжът й. Цял живот й беше играл по гайдата, на доверие й беше играл и на Катина много й дожаля за него. Усука се с ласка около душата му, изстиска от нея това, дето й трябваше, разбра, че не е кой знае колко, но че не е и малко, а после си пийна и тя с него от сливовата, даде си вид на попарена от хорската клюка, слъга го на бърза ръка и току се разположиха и двамата на леглото, както някога. Но когато на другия ден Катина отрезвя, разбра, че онова, тяхното с Дамян, беше съвсем друга работа, и душата й се забули в мъгла при мисълта, че няма повече да се срещнат. И току почука на вратата на нейната втора братовчедка - Лака, да разбере какво точно е станало. Не бързаше. Най-напред я подхвана за децата, за свекъра й, с който Лака хич се нямаше, а най-накрая Лака сама взе, че й ги наговори едни такива, от които просто ум да ти зайде. Каза й, че цялата махала вече знае за техния резил невиждан, че Катина рано или късно ще си изпати, тъй като Дамяновата жена й се заканила на всеослушание в бакалията, че жива ще я дере. Каза й също, че е сбъркала, дето така лекомислено е продължило всичко, а не се е възползвала еднократно, както правят всички други жени, а после да се е махнала. Катина слушаше и й идеше да я закопаят в земята от срам, но търпеше, за да научи нещо повече за възлюбления си. Но и Лака не беше вчерашна, мелеше като воденица, а за Дамян нито дума. И тогава Катина зажумя отведнъж и взе, че й се откри цялата с тая нейна грешна любов, та братовчедка й Лака зяпна. Каза й все пак, че Дамян не си е напуснал работата, тъй като влаковете все още си бяха читави, но Катина се интересуваше от това как изглежда, а Лака каза, че изглежда зле, тъй като тя лично се била карала веднъж с жена му, та си имала горе-долу представата. Тогава Катина й обеща, че ще й изплете жилетка на една кука, и Лака обеща още на другия ден да научи какво е станало и да му предаде по някакъв начин бележката, която тя, Катина, му пишеше. Поолекна й малко и си се прибра вкъщи. Къщата им беше средна хубост - две стаи и кухня. Двамата я бяха вдигали навремето с мъжа си, и двамата я бяха разпределяли по-нататък за тях си и децата, двете им ученички, любимки на другарката, а след това я бяха обзавели от спестяванията, та сега цялата светеше отвътре, но на Катина й беше тъмна като гроб. Седна до прозореца, куките й закълваха плетката, а мисълта й се рейна пак нататък, към кантончето, и започна да трепка под налетелите я спомени.

По някое време се сети за децата и че с тая си нейна любов им слага по едно голямо петно на биографиите, но после пропъди тая муха от себе си. Излизаше, че зарад децата и своя хрисим мъж тя, Катина, нямаше право на своя живот, а трябваше да живее като умряла. Не, само тая нямаше да стане. Ако не беше опитала от онова, другото, можеше и да стане, но сега вече беше късно за нея. Сложи, както винаги, вечерята, разпита ученичките си за бележките, изчака ги да се нахвалят, легна си до мъжа, не се възпротиви на навика му, а напротив, поощри го, изчака го после да захърка и мислите й пак я завъртяха на шиш, и я въртяха така до сутринта. Нямаше да се разведе Дамян, ясно беше като бял ден - и прав си беше - две деца имаше човекът, защо трябваше да им почерня бъдещето. Та и самата Катина, макар че се пишеше по-ербап от него, я беше страх от едно такова нещо, каквото е разводът, и сигурно, ако опреше до съд, и тя по някакъв начин щеше да се изметне. Но Катина вече и от това не се интересуваше, а от нещо далеч по-належащо сега-засега - ще се виждат ли повече те с него и ако се виждат, както тя си го мислеше, като как ще става оттук нататък това. А на другия ден Лака сама й долетя в къщата и й съобщи, че тая нощ Дамян пак ще я чака на тяхното си място и че според нея, Лака, тоя мъж нещо не е в ред. Катина я изпрати и се отпусна поразена на стола. Всичко беше очаквала от него, само не и това - среднощ да я вика, и то точно при това напечено и за двамата положение. Освен ако Дамян тая нощ беше дежурен. Но не си ли даваше той сметката, че Катина не можеше току-така да излезе от нейната си къща, тъй като спеше в кухнята заедно с мъжа си, а и децата можеха да я усетят, като се измъква. И реши да не му уйдисва на акъла и да не отиде. Но надвечер мисълта й се защура насам-натам и Катина се усети, че, без да иска, преценява вече положението. Дъщерите й си дойдоха уморени от физкултурата, изтопиха със залци пърженото и си легнаха, мъжът й се прибра пийнал, както напоследък често се случваше с него, и по време на вечерята я помоли да му налее още малко, та да си допие. И тогава Катина неочаквано седна срещу него, наля си и тя в едно от филджанчетата и му заяви, че има тая вечер желание да му е компания в пиенето. Мъжът й светна - цял ден въртеше чука в каменоломната и сега му стана драго, че я имаше насреща си. Чукнаха се, тръгна им приказката, а Катина току му наливаше от павурчето, докато езикът му съвсем се върза. Самата Катина едва близваше, но говореше и тя като пийнала, та мъжът й съвсем му отпусна края, едва се добра до леглото и се просна, както си беше, с дрехите. А Катина остави лампата да свети и се измъкна от къщата. Знаеше вече и как да го излъже, ако не дай си боже, се събудеше. Щеше да му каже, че я е уплашил много с това негово пиянство и е фукнала към поликлиниката да вика лекар. Общо взето, се бяха нагласили работите. Нощта току-що беше ръсната със снежец. Стъпи Катина на пътеката край линията, тръгна по посока на кантончето, малко я достраша, но като си знаеше, че там вече я чака Дамян, ускори крачката и натисна вратата. А с влизането си вътре нечии пръсти я пипнаха за косата, а други пък й вклещиха отзад ръцете и по нея се посипаха удари. Дойде на себе си, само по комбинезон, просната на пода, с изподрано лице и си спомни, че единият от тия, дето я биеха, беше Дамян, а другият човек беше собствената му жена. А докато я биеха, Дамян обясняваше на жена си, че ето на, пак тя, Катина, е виновницата за всичко, и че най-после жена му окончателно се е убедила в това. Огледа се за обувките - и тях й ги бяха отмъкнали. Стана и тръгна бавно към предградието. И така вървя по пътеката, докато тялото й не се вкочани съвсем...

© Александър Томов, 1983
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2003
=============================
Публикация В: Александър Томов "Елегия за птици", С., 1983.