ХОТЕЛСКИ СПОМЕН

web | Нощни плажове

Червен килим пред западната порта
градът по залез ни постла.
Бях млад и силен аз, тя прелестна и горда,
и без да знаем свойте имена.

От гарата с опушени колони
като коне негодни за езда
потеглихме, без никой да запомни,
когато влизахме в града.

От двете ни страни - антични торсове -
чак до хотела с анонимен дух.
По стълбите тя вдигна роклята си морава,
обувките си диво аз събух.

Забравили за всичко друго,
карнавален шемет завладя
телата ни разискрени и смугли,
когато се целунахме в града.

Дошли за малко, закъснели
за трепета на зряла самота,
два носталгични филма черно-бели
изгледахме до късно вечерта.

Погълна ни хотелската тъмница
и на сближените легла
полепнаха по моята десница
гърдите й от топъл шоколад.

Любов - невидима планета,
и споменът - повторна самота и мрак.
Тя изброи предишните момчета,
аз дума не обелих да се видим пак.

И над повредените светофари
Зорницата, най-трезвата звезда,
отново ни превърна във чергари,
които изоставяха града.

Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.