|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕЛЕГИЯ ПО ОТМИНАВАЩАТА ЖЕНА
web | Нощни
плажове
Момичето отмина да търси своя господар,
толкова младо, подобно на друго момиче
в стаята с прашните светлосенки
и боледуващото огледало,
където е образът на отминаващата жена.
Под роклята бедрата й се стичаха като лава,
тя беше камък на залеза,
управляван от непонятни звезди
заедно с морските приливи,
ново видение на лаврово дърво
в окъпаната от дъждовете градина,
и как да я нарека моя сестра,
как да тръгна отново по улицата
и да свия в онази пряка,
да заключа вратата подир себе си
и избегна всички решения
в един живот отначало,
да забравя уталожването на свирепостта в утробата
и всички други неща,
в огнена рокля моя сестра -
тя отмина.
Обичай по малко, докато стигнеш отвъд
в един неизменен пейзаж,
недокоснат от стъпките на отминаващата жена,
при светлини неулучили надиплената й рокля.
Ти си кентавърът, галопиращ
от една двойственост в друга,
търсейки имена за нещата,
които бяха толкова прости в мига на целувката,
и сянка на сфинкс,
закотвена от каменната си тежест,
защото какво друго би предложил на пустинята,
освен камъни.
Жената отмина с едно съвсем просто средство:
походката на слънчева робиня
сред вечерното ухание на жасмин.
Но тук, където сетивата се вкамениха в съзерцание
и тялото изгладува любовта
под кората на един съмнителен интелект,
тук, където е мястото на елегията по отминаващата жена,
пресметната с болни думи,
ще дръзнеш ли да възнегодуваш
сред празнотата на преднамереното изкуство,
когато може би вече някой те наблюдава
как плачеш в градината
съзирайки в тебе силуета на отминаващия поет.
Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.
|