ЯПОНЕЦЪТ И ПОТОКЪТ

Златомир Златанов

web | Японецът и потокът

II. ЦЕНЗУРИРАНИТЕ ПИСМА

Дарк. Дарк. Хел. Хелоу, Хелън. Върла дарлинг, пиша ти от самия ад. Всичко е като по ноти. Деменция прекоксуване в горещата фурна на Калифурна. Кръв, пот и сълзи. Всичко е точно.

Представям си как моят летър прониква в теб, как те изпълва, моят бел'летьр в клиторберанса на Големия Ирапшън, докато си скитам немил и нелавлинг в жестоките лавинюта на Калифурна с моя балгериън летър. Коксувам деменции прекокс в прекомерни дози на прякото мерене. Джаст ю, джаст ми. Джаста-праста. Здрасти, Хелън. Наистина ли желаеш моя летър? Той е на всеки километър и се разтапя от сетисфекшън. Нищо вече не може да го спре в логаритмичното спрягане. Само аз мога да ти дам тоя разкошен летър, признай си, бейби! Отивам на Голдън Гейт и го пускам. Нека ни види целият свят.

Какво е светът, дарлинг? Тук е пълно с мунчовци и мучачос. С чайнатауни и порка мизерия. Мистър Колумбо си е празнил топките на всяка крачка. Не може да се избяга от шибаната им дръгстори. Мистър Карма го е зачукал в големия си карман на всички карма мен. И андалузката девойка шета с карамфил на ухото. Моли се да те закичат с цвете, Нели Блум!

Мистър Кейс е светът. Аз съм мистър Кейс. Тежък случай. Всичко, което се случва, е светът. Аз се случих, дарлинг, просто се случвам. Под знака на Сатурн в Калифурна. Голяма фурна съм, да го знаеш. Престанах ли да се случвам за теб? О, затвори очи и си представи как моят летьр се удължава, потънал във всички тайни секрети. Той те желае, шуърен съм. Щур съм, шугар бейби. Започнах да ти го пиша в едно бел'сити, на път да се превърна в мистър Кейс. Приеми Го въпреки сензорните устройства. Никой не може да спре мистър Кейс, който владее света. Той прониква навсякъде. Той е вътре в теб. Усещаш ли как сладко ти го зачуква? Отвори се, бейби, като голямата Голдън Гейт. Мистър Карма ни го зацепва, а мистър Кейс ни го зачуква. Това е дръгсторията на света. Тра-ла-ла.

Казвам ти го под секрет. Ако си хитра, ще ме разбереш. Аз съм жертва на свръхсекретната копула. Така дълбоко са ми го зачукали, че не мога да си поема дъх. Дийп пърпъл кейс. Зачислен съм към презервативните служби на Обединените Онанистични Нощи. Представяш ли си, бейби, Великите Зидари ще ме вградят в хоросанната тькан на ООН. Нямам думи. Пускам ти най-секреционния бел'легьр, с който ще заплодя всички сензорни органи на световната зидария.

Признай си, че аз ти отворих очите за големия секс, литъл хел! Да можеше и ти да си в Калифурна! В най-готиния адресинг рум на света. Всичко кипи от желание в обещания обетован ленд. О, дарлинг, всяка камасутрин се събуждам толкова голям и пърпъл! Направо ще изперколясам. Аз съм буден и имам илюминация. Аз съм америкън с един голям морков отпред. Свободата е стар сводница на масонските ни мераци да се самопогребем ООН. Има на какво да се посветя, бейби, аз съм щастливият мисионер масониер. Аз съм голямото имане отзад и отпред. Събуждам се с голямата илюминация, а наоколо е мрак. Какво ли ще му се случи днес на мистър Кейс, господи, какво ли ще му се случи на бедния мистър Морков?

Отивам при Океана и изливам океонаническите си фийлингс. Всички хипари от Калифурна се окейосват тук. Но има и много, които го раздават гей, иначе всеки ти се пише френд. Дрогеросвам се с уханните стафиди и стафове на Калифурна до пълен аут и докато целия вляза вътре. Опасно е да навлезеш в дрогстори, но иначе е страхотен икспириънс. Илюминираш без задръжки. Светът се превръща в огромна раздувка и всичко ти се случва, без да си мръднеш пръста. Вече не си мистър Кейс. Ти си мистър Окейс. Мистър Олуейс. Ама защо да не си и мистър Гей в голямата америкън дри империя?

Тук всичко е квалитетно и на хай равнище. Всички спортуват и се грижат много за своя бодибилдинг! Веднъж срещнах върла гърла край Бевърли хилс. Бодибилдингьт й бе покрит с дълга вечерна рокля, но щом се обърнах след нея, оказа се, че това е препаска анфас, отзад ескаваторите на Емпайър Стейт Билдинг изхвърляха два разфасовани пъпеша към небето. По-високо пъпешите, Хелън, а това да не сгазиш бостана, въобще не важи тук. Целувки, ти знаеш къде.

Дарлинг, искам да ти напиша дълго писмо като Голдън Гейт, но жалко, че свършвам толкова бързо. Свят да ти се завие от светове. Сега разбирам защо някои джъмпират от Голдън Гейт в големия катапулт. Желанието тук е много дълго и много хай. Колкото липса на желание и липса на липсата. Едни скинхедс в жълти рубашки подскачат и викат: Харе Пишка! Харе Пишка! Те също са америкън, но искат да повдигнат бостана на едно безпристрастно хай равнище. Волята за желание обаче няма как да ти се отще. Дори и триперът не може да те спаси от нея. Харе Пишка!

Цял ден на плажа стъпвам по пъпеши и лавлинг любеници. Спомняш ли си двата пъпеша, дарлинг? Фалшивата илюминация. Двата пъпеша и между тях стръкчета трева от бурените на Бевърли хилс. Днес видях един бански костюм, ушит от американското знаме, и най-неочаквано знамето бе свалено наполовина. Пълен траур, всички моркови бяха погребани в пясъка, а аз взех за почест и едва не получих арестинг само защото се показах биг патриот. О, Америка, ай лав ю!

Дарлинг, не се притеснявай! Продължавам да те желая страстно. Всички сензори ще се пръснат, щом моят летър се излее в теб. Спомняш ли си оня лавли дей, когато за пръв път чухме "Хотел Калифурна"? Ти предложи да учим тогедър за изпита по дръгстория на балгериън компарсита и ние отидохме в твоя литъл тавански рум с плъховете. Каза ми, че ще караме подред по куесчъните. Истински чанч. Ти ми подаде своя литъл пърпъл език в рождеството на пияните плъхове. Аз направих палатка. Ойларипи! Ти изкара един стийпълчейс по бъдещия мистър Кейс. Ципът на палатката се пръсна. Плъховете се разбягаха ужасени, щом гръмна котешкият марш, и само двата най-големи от тях ме ослепиха с един страхотен куесчън в розовите си муцунки. Веднага ми прищрака илюминацията, щом надвеси кошмарните си животинки над мен. О, те наистина бяха големи, литъл хел! Дори в Калифурна биха се ужасили, ако ги извадиш под американския флаг. Изпълниха целия тавански рум с яростното си ръмжене и аз направо се вцепених, нали така беше, дарлинг? Сякаш току-що ме бяха положили в моргата. И тогава ти каза: "Защо не ги целунеш? Целуни ги!" И аз усетих как запушиха устата ми на мъртвец. А после се разиграха на гоненица по кожата ми, единият намери парче сирене, погледна ме въпросително със светнала червена лампичка и щом казах: "Да!", налапа парчето. О, дарлинг, признавам си, че ми беше за пръв път някой така да ме окраде, и дори престанах да дишам. Парчето сирене набъбна и тогава ти смъкна гердана от шията си и пристегна калъпа в жилещ обръч, пришпорен от един разгневен пърпъл камшик. Май на това му се казваше колесницата на Ахил. Юздите се стягаха и разпускаха и с триещи се задници плъховете се кикотеха на капрата. Господи, Хелън, ти препусна нанякъде и ме отнесе, а аз взех да крещя, усещайки сгромолясването. Защото ти бе казала, че ще караме подред куесчъните на сексуалната компарсита. Огънят на борбата пламна. Семето на протеста кълнеше. Прекипял в борбата, с желязна закалка заорах в бостана с пъпешите. Ти яхна метлата на баба Яга и отлетя на седмото небе. Настигнах те и направихме съвместен катапулт. Софийска вечер.

И после всичко отново на плейбек.

Пусни ме на плейбек, Хелън! Пусни любимата ни тава за хотел Калифурна! А аз ще пусна колесницата на Ахил по Голдън Гейт. Мейд ин Балгерия. Защото не се надявам да се обърна назад. Тури му пепел, защото не се надявам.Бикоз ай ду нот хоуп. Хип-хоп, ура! Тури му и едно мерси. Ще продължа да опреднявам между гърли с озаднен тоалет. Свършвам, Хелън, каквото и да означава това, и вземам за почест свалянето на американското знаме. Удрям подкови пред Чичо Сам.

Хай! Днес съм решил да ти напиша един много сириъз летър. Окривявам и олевявам в сексуалната компарсита, както ми дойде наред. Тук също имат проблеми. Биг проблем е как да се чукат без проблеми. Цивилизацията е сексуален тормоз, а тук всички искат да го раздават секси и търсят нещо спешъл на хай равнище.

Хелън, и на мен ми се случи нещо спешъл, ама толкова спешъл, че още треперя от ужас. Хорър! Това беше краят на света. В един чайна ресторант ме свалиха две мацки със супер бодибилдинг и уж всичко тръгна добре, едната ме направи френска илюминация под масата, но щом влязохме в таксито, изкуствените плъхове се разлетяха и ме заклещиха две много яки педеруги. Едва успях да се спася. Май ще трябва да препрочета "Метаморфозите" на Овидий. Тук е пълно с травестити, особено нагоре към Фриско гъмжи от тях. Така жестоко се дегизират, че ги откриваш чак щом се преобърне колесницата на Ахил.

Голяма бъркотия и аз си търся гуру, който да ми даде смисъла. Всички, които са на зор, правят така. При хиларите вече не ми харесва, много вонят. Интелектуална смрад, не се трае. Не разбирам защо мистър Маркузе залага на вонещи цветя. Тоя италиански жребец пише луди книги, но ще го питам, ако го впрегнат неправилно в колесницата, какви къчове ще ми хвърля.

Бях решил да се запиша в една секта, но те мразят Калифурна и все нещо ги тегли да хванат гората, където е пълно с инзекти.

Не е ли по-добре да изкарам едни курсове по мениджмънт? Това ми харесва, мисля, че съм роден мениджър. Преди много години, когато в Европа наблягат на класовата борба, тук са открили мениджмънта. Америкънс са инфантили, никак не си падат по големите лафове и гледат как да си организират нещата така, че да не си пречат един на друг.

Спомняш ли си приказката за мравката и щуреца, бейби? Мравката е принципът на реалността, а щурецът - принципът на удоволствието. Те са двете половини на едно и също нещо. Проблемът на америкънс е как да ги съединят. Във вечното лято на Кал ифурна шоубизнесът май му е намерил цаката. Виждам навсякъде да хвърчи един много секси холивудски инзект. Не знам как да ти го обясня, сестро. Това е великият инзект на работното забавление. Грейт! Грейт! Все едно сме великото грейт Едно. Нещо като травестит. Нещо като инцест в уханните треви на Калифурна. Хем мравка, хем щурец. Сиамски близнаци. Все едно че си имаш брат близнак, и дори той да е на другия край на света, вие сте Едно. Каква радост! Джой! Не казвай, Хелън, че моят брат е нещастен. Той е в мен. Аз съм в него. Всеки е агент на великото Едно. Аз съм двоен агент, бейби, на мравката и на щуреца. Агент на теб и на брат ми, на всички презервативни служби. Каква радост е да постигнеш смисъла! Джой! Фройде! Старата приказка свършва дотук, пред вратите на Холивуд. Щурци и мравки, съединете се в шоубизнеса! Това е един друг свят.

Така стоят въпросите с шоубизнеса, Хелън. Така стоят въпросите с диалектическата компарсита. Ще трябва отново да минем куесчъните на поправителна сесия. Това е един друг свят, където инзектите дишат волно над Бевърли хилс. Стръкчета трева, литъл хел, от оня свят.

Едва днес получих писмото на брат ми. Както и можеше да се очаква, той ме обвинява, че аз съм холивудски щурец, а той е пролетарската мравка. Приложил е класовият подход, дори не подозира, че му липсва маркетинг-характер на истински мениджър. Но какво знае той? Щурецът преживява зимата на своето недоволство дори и сред вечното лято. Ударил съм го на просия, Хелън, това е. Всичко е забавление, всичко е ентъртейнмънт. Нов шоубизнеса също има мравки, цяло гъмжило нещастни инзекти.

Мечтая един ден да стана генсек на всички инзекти в ООН.

Разхождам се из чайнатаун. Звън на цикади и москити. В езерото - катапулт на жаба. Плиснат звук. Браво! Вери плезънт. Задушен бял ориз. О, къде са ми клечките за зъби? Минавам под носа на един Буда. Балгериън тревълър.

Появата на тия лица в тълпата. Цветчета на мокра клонка.

Спомням си за теб, Хелън. Ахиловата колесница, теглена от твоя гердан. Плискащи се гърди.

На шапката ми пише: ТОГЕДЪР. Ще избелее от слънцето.

Разцъфнала слива.
Побиват ме мравки.
Бостаните са обрани.

Голдън гейша блести.
Джъмп. Хоп-хоп.
Балгериън тревопас.

Така е, Хелън. Мъдрият опознава света и без да се покаже от своята библиотека. Поздрави от преялия мравояд.

Хелън, намерих си гуру. Просто да не повярваш. Смисълът ми е вързан в кърпа. Нарича се дон Уан Долар и се чудя откъде го извадих.

Дон Уан си тежи на мястото, а аз имам нужда смисълът да ми се отпусне едно към едно. Оставям великото грейт Едно да си виси на хай равнище и тръгвам с дон Уан. Бай!

Сори, Хелън, че не ти писах толкова дълго. Случи се ужасно нещастие. Преди известно време почина дон Уан. Погребах го с последния долар в джоба си. Щях да се пръсна от мъка, но знаеш ли какво се случи после? Получих известие от сити бенк, че дон Уан ми е оставил един милион в наследство. Никога и през ум не ми е минавало, че дон Уан има шест нули зад гърба си. Това си е чиста шизофрения. Грижих се за него заради смисъла и ето че сега се виждам милионер. Сега нещата ми изглеждат едно към един милион.

Трябваше ми време, за да свикна с мисълта, че съм станал богат. Пустият му дон Уан! Кой да знае, че е такъв паралия? Бях го помолил да ме научи как да изчезна окончателно от света, а той ме тиражира в един милион зелени гущери.

Седя пред басейна в една разкошна вила и се чудя откъде ми е дошло всичко това. Сега разбирам защо богатите са мафия. Те просто знаят на кога да си оставят парите.

Зхраняват ме денонощно и въпреки това изпитвам страх.. На америкънс също ще им е трудно да свикнат с мисълта, че съм единствен наследник на дон Уан Долар. Изпращам ти снимка на моята къща. На оградата пише: ХОСПИТАЛ, но това е за заблуда на крадците. Тук ме молят да им разкажа историята за дон Уан. Обещавам да ти я разкажа и на теб, Хелън, уан лавли дей.

Сега се разсейвам, броя си наум и ми е гот. В градината пълзи гущер и аз се питам дали това не е дон Уан, който ми каза, че един ден ще се срещнем отново където и да се намирам по света. О, как бих искал да имам уан долар в джоба си и да се отправя към Голдън Гейт!

© Златомир Златанов, 1993
© Издателство LiterNet, 24. 11. 2002
=============================
Публикация в книгата на Златомир Златанов "Японецът и потокът", С., 1993.